Решение № 304 от 27.04.2017, Районен съд - Пазарджик

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Пазарджик,27.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:АНИ ХАРИЗАНОВА при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№3832 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :

В исковата си молба срещу С.К.А. с ЕГН ********** *** ищецът „Макс Колект“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.“Христо Ботев“№17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Христо Йовев твърди, че между ответника и „Макс Телеком“ООД с ЕИК ********* е сключен на 20.01.2012г.договор за услуги данни-физическо лице с №DE 300121200112 за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги. Този договор е бил сключен за срок от 12 месеца. Твърди се, че с подписването на този договор ответникът се е задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на 19.90 лв. Този договор е сключен при общи условия. Таксите по договора са дължими за всеки период на отчитане като периодът на отчитане е на ежемесечна база , а таксите имат абонаментен характер. Твърди се, че издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл.10.9 от Общите условия на „Макс Телеком“ООД , а именно –„Макс Телеком“ООД издава ежемесечна фактура на определени дати за ползваните услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане на месечното потребление при сключване на индивидуалния договор за услуги. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от задължението да запрати дължимите суми в определения срок. Твърди се, че е издадена фактура №********** от 01.11.2013г. за 38.51 лв., която е за задължение за период на отчитане 01.11.2013г до 30.11.2013г. В общата сума на фактурата е включена и още една незаплатена и дължима месечна такса. Сумата от 38.51 лв. включва абонаментни месечни такси от 15.51 лв. без ДДС за периода от 03.10.2013г. до 31.10.2013г. и абонаментна месечна такса от 16.58 лв. без ДДС за периода от 01.11.2013г до 30.11.2013г. , видно от приложението, което е неразделна част от фактурата. Твърди се, че посочените периоди в приложението на фактурата са част от същата фактура и са неразделна част от нея. Съдържащата се информация в приложението на фактурата дава ясна представа за произхода на задължението.

Твърди се, че поради неплащането на фактурата договорът е прекратен на основание т.6.8 във вр.с т.6.8.1 и т.10.20 от Общите условия, тъй като според т.10.20 при частично или цялостно неплащане на дължимата сума в срока по т.10.12. Макс Телеком може едностранно да прекрати договора за услуги и да спре достъпа на абоната до мрежата. Твърди се, че на 18.12.2014г е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Макс телеком“ООД и „Макс Колект“ООД . Към сключения договор е подписано приложение №1, което е неразделна част от договора. В това приложение е описано и индивидуализирано прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. Твърди се, че „Макс Телеком“ООД е упълномощило „Макс колект“ООД да уведоми длъжниците от приложение №1 за извършеното прехвърляне на вземанията съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, което е допустим начин за уведомяване. Твърди се, че на 03.06.2016г на ответника е изпратено по „български пощи“ЕАД уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД , от което е видно, че новият кредитор по процесното вземане е ищеца. Това уведомление е получено на 09.06.2016г. Твърди се, че ищецът е пода заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посоченото по-горе вземане и е било образувано ч.гр.д.№2876/2016г по описа на ПРС. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение. Това е обосновало правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 38.51 лв., представляваща главница, отразена във фактура №********** от 01.11.2013г .

Претендират се разноски както за заповедното така и за исковото производство. С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден отговор, с който се оспорва иска.

Основното и единствено възражение е, че не му е била предоставена услугата

„мобилен достъп до интернет“ за месец октомври 2013 г и месец ноември 2013г., поради което и не дължи заплащане на такса за тази услуга.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск, развивайки съображения по същество на спора.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и поддържа заявеното с писмения отговор оспорване.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2876/2016г по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 16.08.2016г.,ищецът в настоящото производство, е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1656/18.08.2016г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С.К.А. / ответникът по делото/ да заплати на „Макс Колект“ООД с ЕИК ********* сумата от 38.51 лв. главница, сумата от 10.68 лв. лихва за забава за периода от 17.11.2013г до 09.08.2016г , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -15.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по фактура по договор №DE3001212200112 от

20.01.2012г. , сключен между „Макс Телеком“ООД и длъжника, цедирано на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014г и Приложение №1 към него. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.09.2016г и на 16.09.2016г длъжника е подал възражение срещу заповедта.

Заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е връчено на заявителя на 05.10.2016г и на 02.11.2016г. заявителят е предявил настоящия иск.

При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

По същество съдът намира следното :

Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 20.01.2012г. между ответника и „Макс Телеком“ООД е сключен договор за услуги – физическо лице с №DE 300121200112 за предоставяне на услугата мобилен достъп до интернет услуги за срок от 12 месеца. По силата на договора ответникът се е задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на 19.90 лв.

По делото са представени и Общи условия за уреждане на взаимоотношенията между „Макс Телеком“ и потребителите на интернет услуги в сила от 29.12.2011г., които са неразделна част от сключения договор , по отношение на които ответникът е декларирал подписвайки договора/ факт която е безспорен/, че тези общи условия са му предоставени, запознат е с тях и ги приема безусловно. Страните са уговорили, че след изтичане на срока на договора договорът се счита продължен за едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията, посочени в Общите условия. Съгласно т.14.3 от ОУ сключените договори за услуги, в които е определен срок за предоставяне на услугата , могат да бъдат продължени само с изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане на срока договорът автоматично се трансформира в безсрочен и може да бъде прекратен от абоната с едномесечно писмено предизвестие без да дължи неустойки за това. Съгласно т.10.9 от ОУ ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на определена дата, за която Макс Телеком информира абоната при сключване на индивидуалния договор като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението си да плати дължимите суми в определения срок. Съгласно т.6.8.1 от общите условия доставчика Макс Телеком има право да ограничи достъпа до услугата или да прекрати без предизвестие индивидуален договор с абоната ако абонатът има просрочени задължения. Според т.10.20 от ОУ при частично или цялостно неплащане на дължимата сума в срок Макс Телеком може едностранно да прекрати договора за услуги и/ или да спре достъпа на абоната до мрежата като това не освобождава абоната от задължението да заплаща дължимите месечни абонаментни цени.

По делото е представена фактура № ********** от 01.11.2013г. на стойност 38.51 лв. с ДДС , издадена от „Макс Телеком“ООД с краен срок за плащане 16.11.2013г. Посочената фактура включва абонаментна месечна такса в размер на 15.51 лв. за периода от 03.10.2013г.-31.10.2013г и абонаментна месечна такса в размер на 16.58 лв. за периода от 01.11.2013г до 30.11.2013г.

От приложения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 18.12.2014г. се установява, че „ Макс

Телеком“ООД в качеството на цедент е прехвърлило на ищеца „Макс Колект“ООД в качеството на цесионер вземанията си към трети лица – длъжници по договори за интернет и гласови услуги, съществуващи към датата на сключване на договора , в това число и вземането си към ответника в размер на 38.51 лв. / описано в Приложение към договора под №735/ лист 23 от делото / което приложение съгласно т.8.3 от договора е неразделна част от него. В договора за цесия – чл.4.4 е посочено, че цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Към цесионния договор е приложено изрично пълномощно/ лист 22 от делото/, по силата на което ищецът е овластен да уведомява длъжниците по Приложение №1 към договора за продажба и прехвърляне на вземания от 18.12.2014г. за настъпило прехвърляне на вземанията. По делото е представено уведомление до ответника / лист 17 от делото/, съдържащо информация за прехвърленото вземане по договор за услуги данни-физическо лице с № DE300121200112/20.01.2012г.

, размера му, както и обстоятелството, че „Макс Колект“ се явява кредитор на ответника. Видно от приложеното известие да доставка това уведомление е връчено на длъжника на 09.06.2016.

Ищецът е представил извлечение от системата на „Макс Телеком“ООД / лист 40 от делото/, неоспорено от ответника,удостоверяващо обема на изразходвания интернет трафик от ответника и предоставяне на услугата от доставчика през два отчетни периода.

Според това извлечение за периода от

01.10.2013г до 31.10.2013г размера на използвания от ответника общ обем на интернет трафик е 2.63 Gbytes, от които – входящ трафик 72.57 Mbytes, изходящ трафик

– 2.56 Gbytes. За периода от

01.11.2013г до 30.11.2013г размерът на използвания от ответника общ обем интернет трафик -65.87 Mbytes, от които – входящ трафик 8.42 Mbytes, изходящ трафик

57.45 Mbytes.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на ч.гр.д.№2876/2016г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №1656 от 18.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.