Решение № 263 от 13.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Велико Търново, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200755 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на К. Ш. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, подадена чрез пълномощник - адв. А. Ч. от ВТАК, против Заповед за задържане на лице рег. № ****-**/**.**.**** г., издадена от Т. Д. Г. на длъжност инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

В жалбата се заема становище за незаконосъобразност на издадената заповед, поради нарушения на материалния закон – липса на основания за задържане и процесуалния закон – твърди се неспазване на реда за задържане и се иска отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован, се явява лично и с адв.Ч. от ВТАК, редовно упълномощен. Адв. Ч. поддържа жалбата и изложените в ней доводи, както и излага допълнителни доводи, като счита, че заповедта е незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена изцяло.

Представя писмено доказателство, както и прави искане за допускане до разпит на едно лице в качеството на свидетел. Съдът прие представеното доказателство, както и допусна и разпита като свидетел лицето Г. Т. Г. Адв. Ч. претендира разноски.

1

Ответникът Т. Д. Г. в качеството му на полицейски орган по задържането, пледира за законосъобразност на издадения от него акт.

Представеното писмено доказателство представлява протокол от резултати от изследване на кръвна проба, дадена от жалбоподателя след задържането му (на **.**.**** год.).

Свидетелката Г. твърди пред съда, че познава от дълго време жалбоподателя и знае, че той не употребява лекарства и други субстанции.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за задържане на лице рег. ****-**/**.**.**** г. е издадена от Т.

Д. Г. на длъжност инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за задържането на лицето К. Ш. М. с ЕГН ********** от гр.

***.

Лицето е било задържано на **.**.**** год. в 09.08 ч. на основание чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид данни за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, изразяващо се в това, че на **.**.**** год. около 09:00 ч. в гр. ***, на кръстовище между ул. „***“ и ул. „***“ управлява т.а. „***“ с рег.

№ ** **** **, след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер „Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARRC-0077, който отчита положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Това са клас психоактивни медикаменти, които потискат централната нервна система и са забранени, като на водача му е забранено да управлява моторно превозно средство след употреба на такива.

Заповедта за задържане е издадена от оправомощено за това лице, а именно Т. Д. Г. на длъжност инспектор в сектор „ПП“ при ОД на ВР – Велико Търново, който по силата на своето служебно правоотношение представлява полицейски орган, което му дава право по силата на закона, а именно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да задържа лице. По своята същина заповедта за задържане представлява индивидуален административен акт, издаден от полицейски орган. Процесната заповед съдържа всички законно изискуеми реквизити и в тази връзка не се сезират процесуални нарушения. Заповедта е подписана както от полицейският орган, така и от задържаното лице.

Съставена е надлежна разписка за получено копие от заповедта от страна на задържаното лице. Видно от текста на обжалваната заповед, в същата задържаното лице е уведомено за всички права и задължения, които има, като за това последният се е подписал лично.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че заповедта не е надлежно мотивирана, поради което следва да се счита за незаконосъобразна. Основанията за задържането са посочени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта с достатъчна степен на конкретизация са описани наличните данни за извършено от задържаното лице престъпно деяние, като са посочени датата, часа и подробно е описано деянието, поради което съдът счита, че заповедта не страда от пороци.

2

Заповедта е издадена при спазване разпоредбите на процесуалния и материалния закон, като на задържаното лице са предоставени всички законоустановени права и възможности, включително за адвокатска защита и обжалване на заповедта.

Приобщените към делото писмени доказателствени материали еднопосочно, безпротиворечиво и изобщо без каквито и да било основания за съмнение досежно тяхната достоверност и/или автентичност водят до извода – освен за това, че издалият съответната заповед орган е бил назначен на посочената в същата заповед негова длъжност, а така също, че са били налице към момента на издаване на заповедта и до момента на освобождаването на К.

М. от задържане визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (по чл. 343б, ал. 3 от НК) от жалбоподателя, изразяващо се в управляване на **.**.**** г. около 09:00 часа в гр. В. Търново на товарен автомобил след употреба на наркотично вещество от рода на бензодиазепините, което било констатирано въз основа на изпробване с техническо средство по време на проверка, извършена от орган на МВР на жалбоподателя в 09:00 часа на **.**.**** г., като бил връчен в тази връзка съответният талон за изследване. Установява се още, че на служителя на МВР, който е извършил проверка за алкохол на водача М., направило впечатление, че същия бил неспокоен, поради което ми била извършена по съответни ред с техническо средство и проверка за употреба на наркотични вещества, която показала положителен резултат. Така изложеното води до извода, че задържането (в това число съответната заповед) не се е явявало незаконосъобразно. В процесната заповед за задържане издалия я полицейски орган достатъчно подборно и ясно е описал основанията за задържане – както правните, така и фактическите такива, като жалбоподателят при всяко положение се е запознал със самата заповед за задържане в оригинал, която е подписал, поради което не може да се направи извод, че реално е довела до каквото и да било ограничаване на неговите процесуални права, в това число правото на съдебно обжалване. С други думи, изискванията относно информирането на задържаното (и в този смисъл обвиненото) лице както съгласно КЗПЧОС, така и съгласно българското законодателство (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР), в действителност (практически) са били изпълнени и то в съвсем разумно кратък срок след началото на самото задържане; визираното задържане, до фактическото си приключване, отразено в разписката за освобождаването към обжалваната заповед (08:30 часа на **.**.**** г.), е имало своето основание и от гледна точка на превенция от извършване на престъпление от страна на задържания, каквато опасност е съществувала съвсем реално – напълно логично е било да се предположи, че водачът, ако не бъде задържан, може управлява в съответния период (до 24 часа) МПС въпреки наличието на съответната (евентуална) наркотична употреба, включително и при временно отнето СУМПС и при временно отнемане на съответния автомобил посредством принудителни административни мерки по реда на ЗДвП. Изложеното по-горе е това, което се явява релевантно за 3 законосъобразността на задържането, а не това дали лицето действително е извършило престъпление или не, който въпрос следва да се реши в рамките на друго производство. Наличието относително нерядко на т. нар. фалшиво положителни тестове за употреба на наркотични вещества в хода на контролната дейност по ЗДвП е действително общоизвестно, но това не означава, че не са съществували визираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР данни за извършено престъпление (непосредствено възприетото от страна на полицейските служители, чийто екип е спрял жалбоподателя М. и последвалият резултат от проверка с техническо средство няма как да не доведат до напълно обосновано подозрение за извършване на съответното престъпление). Липсата на изготвена експертиза (по отношение на проби от кръв и урина), която да опровергава резултата от проверката с техническото средство, до момента на освобождаването на Чакъров означава, че докато задържането е било текущо не е имало основание за ревизия на извода за наличие на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и въобще за ревизия на извода относно цялостната необходимост от съответното задържане. В този смисъл изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че липсват доказателства М. да е употребил някакво наркотично вещество, са ирелевантни, след като техническото средство, с което е бил изпробван е показал положителен резултат.

При извършената цялостна и служебна проверка (арг. от чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) съдът не установи каквито и да било основания за незаконност на процесното задържане, поради което настоящия съдебен състав намира, че следва да потвърди задържането на К. Ш. М., за което е издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № ****-**/**.**.**** г., издадена от Т. Д. Г. на длъжност инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново.

При такъв изход от делото нормативно установени основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не са налице.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 9 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя К. Ш. М. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № **, за което е издадена Заповед за задържане на лице рег. № ****-**/**.**.**** г. от Т. Д. Г. на длъжност инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.

Отхвърля жалбоподателя. искането за присъждане на разноски в полза на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5