Определение № 1896 от 05.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 04.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Анна Баева Касационно търговско дело № 20238002901384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Българска федерация по модерен петобой”, представлявано от адв. В. Н., срещу решение № 390 от 27.03.2023г. по гр.д. № 1034/2022г. на САС, 4 състав, с което е потвърдено решение № 291 от 16.01.2017г. по гр. д. № 4010/2009г. Софийски градски съд, ГО, 17 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против С. К. М., Иван Христов Попов /починал в хода на производството и заместен от универсалния си правоприемник Л. И.

П./, Т. С. Г. и Р. Д. Д. иск за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца сумата от 44 713.33 лева, представляваща стойността на 139 бр. огнестрелни оръжия, съгласно приложен списък към разрешение № 99/30.01.2007 г. на 06 РПУ – СДП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд при повторното разглеждане на делото във въззивната инстанция не е изпълнил дадените от ВКС с отменителното решение указания. Излага 1 съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила, задължаващи го да постанови решението си след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказатетелства съобразно действителното им съдържание, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и поради това решаващите му изводи са необосновани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка сочи, че са необосновани изводите на въззивния съд, че не е налице липса и че не е установена реалната стойност на липсващите вещи, както и че няма основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за безспорно установените липси. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон задължителни ли са за въззивния съд и тяхното несъобразяване води ли до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение?

2. Има ли процесуално задължение съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/?

3. Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото?

4. Съдът има ли процесуалното задължение да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, преди да кредитира или не заключението на вещото лице?

Във връзка с поставените въпроси касаторът се позовава на решение № 115 от 30.04.2013г. по т.д. № 805/2011г. на ВКС, II т.о., определение № 443 от 29.06.2011г. по т.д. № 1087/2010г. на ВКС, ТК, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., решение № 77 от 22.06.2020г. по т.д. № 684/2019г. на ВКС, II т.о., решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, I г.о., решение № 56 от 14.05.2021г. по гр.д. № 3408/2020г. на ВКС, I г.о.

Ответникът Л. И. П., представлявана от адв. В. Й., оспорва 2 касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че в нито един от поставените въпроси касаторът не конкретизира и не посочва кой точно мотив от цитираните решения е относим към основанията за допустимост. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът Р. Д. Д., представляван от адв. Р. Т., оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол, като сочи, че всички формулирани въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС и не е налице очевидна неправилност на постановеното от него решение. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Останалите ответници С. К. М. и Т. С. Г. не представят отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна– подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че съгласно устава на БФМП от 11.12.2001г.чл.22, т.2, УС се разпорежда с имуществото на сдружението при спазване на разпоредбите на устава, а решението за това се взема с мнозинство от всички членове (чл.23, ал.4 от устава), като председателят на УС представлява сдружението (чл.24, ал.2, т.3 от устава), а генералният секретар отговаря за отчетността и съхранението на имуществото на сдружението (чл.26, ал.2, т.4 от устава ). Посочил е, че в протокол от 15.09.1991г. 3 - членна комисия от БФМП е приела от Владимир Илич – треньор от СССР, 52 бр. малокалибрени спортни пистолета, които да се зачислят в склада на спортното стрелбище – МЦМ 5-6 мм 50 бр. и система МЦ 1-5 2 бр., с посочени в протокола номера, като според протокола равностойността на един пистолет е 300 лева. Приел е, че съгласно протокол от извършена годишна инвентаризация за 2005г. на БФМП е установена наличност на процесните пистолети. Констатирал е, че със заповед № 09-С от 12.04.2005г. на председателя на БФМП С. М. е наредено пренасянето на 139 броя малокалибрени спортни пистолета 5.6 мм, 3 собственост на БФМП, в склада на стрелбището на СК „Левски“, ул. „Т.ини кукли“ № 47 на отговорно пазене за срок от една година, считано от 14.04.2005г., поради извършване на ремонт на стрелбището на КСБ „Хан Аспарух“. Взел е предвид, че описаното в заповедта имущество е описано и в протокол на 3 – членна комисия при БФМП като имущество, което към 31.12.2005г. е предадено за съхранение в полицията. Посочил е, че съгласно заключителен протокол от извършена инвентаризация към 31.10.2008г. на БФМП на основание заповед № 15-С/15.08.2008г. са съставени описаните в протокола документи и като приложение № 5 фигурира протокол за установяване на липси на активи и материални запаси, от които 44 пистолета „Марголини“ на стойност 248.52 лева всеки, 10 пистолета „Хемерли“ на стойност 248.52 лв. всеки, 4 пистолета „Домино“ на стойност 253 лв. всеки, 50 пистолета „Марголини“ на стойност 300 лв. всеки, 2 пистолета „МС1-5“ на стойност 300 лв. всеки и 29 пистолета „Валтер“ на стойност 506.25 лв. всеки.

Приел е, че според протокола с писмо на СД „Полиция“ – 6-то РПУ с рег. № 46158/19.11.2008г. горепосочените пистолети били предадени на съхранение в 6-то РПУ на СДП, а с искане с вх. № К-220/25.01.2007г. Председателят на БФМП С. М. е помолил за издаване на разрешение за продажба на пистолетите на СК „Левски“ и разрешение било издадено под № 99/30.01.2007г. Посочил е, че в деловодството на федерацията, съгласно протокола, не са открити документи, доказващи продажбата на тези активи, не е отчетено и постъпление на средства, и при така изложените факти комисията е заключила, че бившето ръководство на БФМП носи пълна отговорност за липсата на описаните в протокола активи, като в приложение № 6 към извършената инвентаризация към 31.10.2008г. комисията е направила предложение за търсене на имуществената отговорност от ръководството на БФМП с председател С. М., в това число за липси в размера на 44 713, 33 лв.

Въззивният съд е приел, че с писмо вх. № К-3347/17.11.2008г. началникът на 06 РУ е уведомил БФМП, че на 20.06.2005г. с приемопредавателен протокол № К-2075/2005г. по описа на 06 РУ БФМП е предала на съхранение в 06 РУ – СДВР огнестрелни оръжия по приложен списък и предадените оръжия са визираните като липсващи при инвентаризация към 31.10.2008г. общо 139 бр. Посочил е, че по делото са представени издаденото разрешение за продажба № 99/30.01.2007г., издадено на БФМП с отговорник 4

С. М., по чието искане е издадено (вх. № К – 220/25.01.2007г.) с приложен към него списък на оръжията, за които се отнася, както следва: МЦМ – Марголин 49 бр., Валтер 29 бр., МС1 - 5 2 бр., Марголин – 45 бр., Домино– 4 бр., Хемерли 10 бр. Посочил е, че в контролния талон към разрешението е отбелязано, че БФМП е продала на СК „Левски“ ООБ по приложен списък, заверен от РПУ, както и издаденото на СК „Левски“ разрешение за закупуване № 1028/07.12.2006г. на 139 бр. пистолети, в контролния талон към което е записано, че СК „Левски“ е закупил от БФМП ООБ по приложен списък, заверен от РПУ. Констатирал е, че в разписка с посочена дата на съставяне 01.02.2007г. Костадин Ангелов Бараков - отговорно лице по придобиване и пренасяне на ООБ на СК „Левски“ с разрешение № 1028/2006г. на 05 РПУ, е посочил, че на 01.02.2007г. е получил от „КОС“ – 06 РПУ – СДП описаните в разписката ООБ: 49 броя пистолети МЦМ – Марголин, кал. 22, 2 броя МЦ 1-5 – Марголин, кал. 22, 45 броя пистолети Марголин, кал. 22, 29 броя пистолети Валтер, кал. 22, 4 броя пистолети „Домино“, кал. 22 и 10 броя пистолети Хемерли, кал. 22.

Въззивият съд е приел за установено от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че при извършена годишна инвентаризация за 2006г. е установена наличност на активи, собственост на БФМП, сред които: по сметка 9801 – „Активи, отчетени като разход“: 45 пистолета „Марголини“ с единична стойност 248.52 лева, 10 пистолета „Хемерли“ с единична стойност 248.52 лева и 4 пистолета „Домино“ с единична цена 253 лева, а по сметка 9802 – „Активи с изтекъл срок на годност“: 50 пистолета „Марголини НЦМ“ с единична стойност 300 лева, 2 пистолета „МС 1-5“ с единична стойност 300 лева и 29 пистолета „Валтер“ с единична стойност 506.25 лева – на обща стойност 44 713, 33 лв., като за всички пистолети е било посочено, че са на съхранение в полицията, които фигурират и при извършена годишна инвентаризация за 2005г. Взел е предвид, че за продажбата на тези активи, неналични при инвентаризацията към 31.10.2008г. и след това, в протокола за инвентаризация е посочено, че липсват документи. През 2008г. от посочените счетоводни сметки са били отписани процесните 139 бр. пистолета, като те съвпадат с установените липси съгласно протокол за установяване на липси на активи и материални запаси към 31.10.2008г. Посочил е, че според вещото лице обсъжданите активи са заведени задбалансово и доколкото са стари, стойността им може да 5 е различна от счетоводните данни, при положение че ищецът не е търговско дружество и не е начислявал амортизации. Поради това вещото лице е обобщило, че счетоводната стойност не отразява реалната стойност.

Въззивният съд е приел, че съобразно указанията на ВКС предявеният иск е за ангажиране на отговорност на ответниците по съществувалото с ищеца мандатно правоотношение в качеството им на членове на УС. Приел е, че акцент за търсената отговорност е поставен върху липсата на 139 бр. пистолети, за които същевременно се твърди, че са продадени без решение на УС и продажната им цена не е отчетена. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано сключването на договор за продажба, съответно получаване на продажна цена от ответник, било то и сключен само чрез председателя на УС, което би имало значение за вътрешните отношения ЮЛ – лицето, изявило воля без решение на УС.

Отбелязал е, че отразеното в контролните талони към разрешенията за продажба и придобиване на оръжията не доказва сключването на договор за продажба с конкретни параметри, но дори да е бил сключен договор, това би породило претенция към купувача за плащане на продажна цена/ упражняване на други права при неплащане на цената. Намерил е за недоказано от събраните по делото доказателства, че вещите са предадени срещу плащане на конкретна цена. Заключил е, че доколкото липсата е вреда с неустановен произход, в случая не е налице хипотеза на „липса“. Приел е, че не е установена и реалната стойност на вещите, с която евентуално би се съизмерила вредата за ищеца, в това число и в случай на сключване на договор за продажба срещу по-ниска от действителната им стойност продажна цена. Посочил е, че ищецът съизмерява вредата си със счетоводна стойност на активите, които са стари (част от тях дадени на ищеца вместо изпълнение през 1991г.), и реалната им стойност е различна от счетоводната.