Решение № 805 от 24.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Стара Загора, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20255530104093 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на ***г. бил сключил с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220 Договор за потребителски кредит тип („Кредит на момента“) № ***. По силата на процесния договор, ответното дружество предоставило в заем на М. сума в размер на 500 лв., който от своя страна се задължил да върне предоставената сума в срок до 16.12.2025г. на 6 месечни вноски, при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите 42,40 %. Съгласно погасителният план към процесния договор, всяка погасителна вноска, е в размер на 92,30лв. включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 16.07.2025г., а последната под номер 6 с падеж 16.12.2025 г. Размерът и падежа на всяка погасителна вноска бил както следва: 1. 16.07.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 77,56 лв. главница и 14,74 лв. лихва; 2. 16.08.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 79,43 лв. главница и 12,87 лв. лихва; 3. 16.09.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 81,85 лв. главница и 10,45 лв. лихва; 4. 16.10.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 84,60 лв. главница и 7,70 лв. лихва; 5. 16.11.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 86,92 лв. главница и 5,38 лв. лихва; 6. 16.12.2025г. - вноска в размер на 92,30 лв., от които 89,64 лв. главница и 2,66 лв. лихва. В чл.1, ал.3 от процесния договор за потребителски кредит се предвиждало, че кредитополучателя се задължава да осигури обезпечение по кредита чрез всички законоустановени форми на обезпечаване, приемливи и за двете страни. Предвид това вменено задължение, ищецът Д. П. М. сключил на ***г.

Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД, ЕИК 201281666. По силата на Договор за възлагане на поръчителство от ***г., поръчителят „Кредит Гаранция” 1

ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на Д. П. М. при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип № ***г. Предвидено било Договор за възлагане на поръчителство от ***г. да влезе в сила от деня на подписването му и да е в сила докато вземанията към клиента (Д. М.), произтичащи от процесните договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, бъдат изцяло погасени. По силата на Договора за възлагане на поръчителство от ***г., Д. П. М. се съгласил да заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от общия размер на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента, като конкретни размери на възнаграждението при съответните условия били посочени в погасителен план и което възнаграждение следвало да се изплаща на месечни вноски. В Договора за възлагане на поръчителство от ***г. се сочело, че възнаграждението за поръчителство следва да се заплаща по банкова сметка на „Посредника“ в ОББ. Посочената банкова сметка с IBAN: *** била с титуляр „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. От Посочения погасителен план към Договора за възлагане на поръчителство от ***г. било видно, че падежа на погасителните вноски съвпадат с падежа на погасителните вноски по договора за кредит, като получателя и по договора за кредит и по договора за възлагане на поръчителство бил все един и същ, а именно „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. Предвид задължението за обезпечаване на кредита, към Погасителния план по кредита следвало да се включи и възнаграждението за обезпечение в размер на 93,70 лв. месечно, като месечната вноската ставала в размер на 186 лв., а размерът на цялото задължение - 1116 лв. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се явявал договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Счита, че доколкото Договор за потребителски кредит тип („Кредит на момента“) № *** от ***г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /позовава се на практика на ВКС/. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сделки, противоречащи на добрите нрави се считали, тези които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай счита, че е налице имено такова несъответствие, доколкото на Д. М. било вменено задължение да обезпечи договора си за кредит, поради което сключва договор за възлагане на поръчителство, по който също следва да заплаща суми под форма на възнаграждение и то отново на основния си кредитор, а 2 именно „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. Двата договора - за кредит и за поръчителство, били неразривно свързани, доколкото вторият обезпечавал първия и сключването му било обусловено от действителността на заемното правоотношение - договорът за кредит се явявал основание за сключване на договора за поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществявало едновременно и същите се превеждали само на едно от дружествата - заемодателя „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12., ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явявал недействителен.

Счита, че и двата сключени договора - Договор за потребителски кредит тип („Кредит на момента“) № *** от *** г. и Договор за възлагане на поръчителство от *** г., са нищожни.

Договорът за потребителски кредит нормативно бил уреден като възмезден - по аргумент от чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, поради което нищожността на клаузата за договорната лихва, респ. на клаузата за ГПР, която била съществен елемент на договорното съдържание имала за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка. Видно от съдържанието на Договор за потребителски кредит тип („Кредит на момента“) № *** от ***г. не се спазвало изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според което договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В договорът за кредит липсвала ясна информация каква следва да е общата дължима сума от потребителя за погасяване на задължението си, като същевременно липсвала и ясна методика какво е включено при изчисляване на ГПР. В Договора за кредит от *** г. се сочело, че годишния процент на разходите е изчислен в съответствие с Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК при отчитане на цитираните в договора параметри, като при изчисляването му били взети предвид посочените в договора параметри. Посоченият обаче процент в размер на 42,40 % не давал яснота кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер. Счита, че не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договорът за потребителски кредит да е записан действителния размер на ГПР. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР 42,40% бил заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттам до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител се явявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.

Този извод следвал от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", 3 съдържаща се в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 42,40% разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 д, ал.1, т.1 от ЗЗП. На ищеца не било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен начин от условията на договора и поради непознаването му с основните характеристики на услугата, той не могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът не изпълнил задължението си по чл.5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит с размер на 500.00 лева, с посочен лихвен процент от 36% и ГПР 42,40% с общ размер на всички плащания 553,80 лева. Съгласно погасителния план приложен към договора за кредит и договора за възлагане на поръчителство, Д. М. получил заем в размер на 500 лв., като дължал 6 месечни вноски по кредита в размер на 92,30 лв. и 6 месечни вноски по обезпечението в размер на 93,70 лв., платими на един и същ падеж на един и същ получател, а именно - кредитора „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, или сума в общ размер на 1116 лв., платима на кредитора. Счита, че когато към общите разходи по процесния заем освен договорната лихва се включи и уговореното възнаграждение на дружеството - поръчител в размер на 562,20 лева, платимо на 6 месечни вноски по 93,70 лева, размера на ГПР, то той щял да се промени и надхвърли предвидения законов максимум от 5 пъти законната лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Поради това, че кредиторът не представил вярна информация, потребителят бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност довела до неравноправност в кредитното правоотношение, поради което Договор за потребителски кредит тип („Кредит на момента“) № *** от ***г. се явявал недействителен, което от своя страна повличало недействителността и на Договор за възлагане на поръчителство от ***г. Съгласно чл. 21, ал.