Решение № 7399 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7399 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146500 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕООД срещу Д. Д. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

204.52 евро /евровата равностойност на 400 лв./ – главница по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането; 6.14 евро /евровата равностойност на 12 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 21.12.2019 г.; 129.09 евро /евровата равностойност на 252.48 лв./ – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 19.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските за заповедното и за исковото производства.

Ищецът твърди, че между „******“ АД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 400 лв. при уговорени фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %, а той се задължил да върне заема на 1 вноска, дължима на 21.12.2019 г.

Съгласно уговорките ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на задължението си. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Вземанията на „******“ АД по договора за кредит били придобити от ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., за което ответникът бил надлежно уведомен, а евентуално уведомлението следва да се счита за достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Ответникът не извършил плащане на 1 задълженията.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва сключването на процесния договор за кредит, като твърди, че не го е подписал. В тази връзка оспорва да е изразявал съгласие за сключване на договора, като изтъква, че договорът не носи негов квалифициран електронен подпис, а и липсват предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

Оспорва представените от ищеца общи условия да са били валидни към датата на сключване на договора. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в различните документи – договор, стандартен европейски формуляр и заявка за кредит, е обективирана различна информация относно размера на годишния процент на разходите, с което се създава неяснота относно него.

Оспорва получаването на заемната сума. Оспорва да е бил уведомен за цесията при твърдения, че по делото е представено пълномощно от цедента за цесионера, но липсва упълномощаване на лицето, което е подписало връченото на особения представител уведомление за цесията – юрк. Х., а освен това пълномощното за него е с изтекъл срок към датата на връчване на уведомлението за цесия на особения представител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните факти: възникването на валидно облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г., сключен между Д. Д. И. и „******“ АД, и неговото съдържание, включително приложимите към него общи условия; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г.; размера на лихвата за забава; прехвърляне на вземанията на „******“ АД в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В случая ищецът основава претенциите си срещу ответника, на първо място, на твърдения, че е придобил вземанията на „******“ АД срещу И. въз основа на договор за цесия, сключен с кредитодателя. С Определение № 7371/20.02.2026 г., в което е обективиран 2 изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен в тази част без възражения на страните, изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства за това, че процесните вземания са му прехвърлени от „******“ АД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между двете дружества. Съгласно § 2 от него цедентът „******“ АД прехвърля и продава на цесионера „*********“ ЕООД портфолио с вземания и акцесорни права, описани в Анекс 1 към договора за цесия, а цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в Приложение 1, във вида, в който съществуват към цедента към момента на сключване на договора за цесия.

С исковата молба е представено изготвено от ищцовата страна извлечение от Приложение № 1. Доколкото се касае за електронен документ /подписан е с електронни подписи/, то съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК той може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Не е предвидена обаче в разпоредбата възможност за представяне на хартиен носител само на извлечение от електронния документ, т.е. на подбрани от страната части от него, както е сторено в случая. Ето защо и преценявайки, че документът не е представен в надлежен вид, съдът с определението за насрочване е указал на ищеца до първото открито заседание да представи Приложение № 1 в заверен препис в цялост, предупреждавайки го, че в противен случай документът няма да бъде приет. Препис от определението за насрочване е връчен на ищеца на 25.02.2026 г. Със становище от 06.03.2026 г. той не е изпълнил съдебните указания, нито е изразил каквото и да е становище по отношение на тях. Указанията не са изпълнени и в първото открито заседание, за което ищцовото дружество не е изпратило процесуален представител. Поради това с протоколно определение от 26.03.2026 г. извлечението не е прието като писмено доказателство. Ето защо посоченият документ не може да бъде ползван при изграждане на фактически изводи по делото относно правно релевантните факти.

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че е цесионер на вземанията, се явява лишено от доказателствена опора поради собственото му процесуално бездействие. По делото е доказано единствено сключването между него и кредитодателя на твърдения договор за цесия, но не и това, че процесните вземания са част от неговия предмет, респ. недоказано е ищецът да се явява кредитор на ответника на твърдяното в исковата молба основание – по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.

При това положение не може да бъде формиран и обоснован извод за доказаност на неговата активна материалноправна легитимация. Закономерна последица от това е изводът, че исковете са неоснователни.

С оглед на горното безпредметно е обсъждането на другите елементи от фактическия състав на вземанията и относимите към тях доказателства, защото каквито и фактически и правни изводи да формира съдът по отношение на тях, те не биха променили крайния изход на делото.

3

По разноските:

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не претендира и не доказва извършването на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД следните суми: 204.52 евро /евровата равностойност на 400 лв./ – главница по Договор за потребителски кредит № 581197/20.11.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.12.2024 г. до изплащане на вземането; 6.14 евро /евровата равностойност на 12 лв./ – възнаградителна лихва за периода от 21.11.2019 г. до 21.12.2019 г.; 129.09 евро /евровата равностойност на 252.48 лв./ – лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 19.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4