Определение № 2191 от 03.10.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2191 гр. Бургас, 03.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело № 20232120204004 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Същото е образувано по повод на постъпила жалба от М. И. В., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, ж.к. ********, против постановление на прокурор при БРП от 11.08.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 96/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор. № 2608/2022г. на БРП, вх. № 7021/2022г. на БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

Жалбоподателят счита, че изводите на БРП за липса на съставомерност за неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.

От фактическа страна се установява, че досъдебно производство № 96/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор. № 2608/2022г. на БРП, вх. № 7021/2022г. на БРП е образувано за това, че на 24.08.2021 г., в гр. ***** от длъжностно лице в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, в кръга на службата си, е съставен официален документ- Опис на личната каса на гл. инсп. М. В.- ЗНРНОД на Затвор Бургас, в който са удостоверени неверни обстоятелства- броя, вида и количеството на установените в касата вещи, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства при проведеното дисциплинарно производство срещу В.- престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. В упражнение на правомощията си по чл. 242 НПК след приключване на разследването, прокурор от РП- Бургас е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, приемайки, че липсва съставомерно поведение.

Съдът намира, че така подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

За да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба, той следва да е сред субектите с право на обжалване, посочени в чл. 243, ал. 4 НПК- пострадал, обвиняем или ощетено юридическо лице.

По делото не е бил привлечен обвиняем, поради което няма как да има жалба от лице, притежаващо това качество.

1

За да е налице качеството „пострадал” или „ощетено юридическо лице“ следва да са претърпени вреди от престъплението съгласно чл. 74 и чл. 84 от НПК. Правната теория и практиката са еднопосочни, че се касае за вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Това изискване не е случайно, а е изведено с оглед обстоятелството, че всяко престъпление, за да бъде въздигнато в такова от Наказателния кодекс, трябва да бъде с достатъчно висока степен на обществена опасност, която се изразява в застрашаването или увреждането на определен кръг от обществени отношения. В този смисъл всяко престъпление неминуемо засяга определен кръг правни субекти в по-широк или по-тесен кръг. Очевидно законодателят не е имал намерение да даде възможност на всички правни субекти, които са засегнати от дадено престъпление да се конституират като субекти в наказателния процес, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и чл. 84 от НПК биха се явили безсмислени. Тяхната идея е именно лицата, чиито права са засегнати непосредствено от престъплението да придобият качеството "пострадал" и „ощетено юридическо лице“, за да могат да упражнят правата си в наказателното производство впоследствие.

В разглеждания случай жалбата пред Районен съд- Бургас срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, нито качеството на ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК, поради което няма право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

За да достигне до горния извод настоящата инстанция прецени следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал.1 от НК.

Престъплението по този текст е в гл.ІХ от НК – „Документни престъпления”, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде физическо лице. Тълкуването на чл.76 и чл.84 от НПК разкрива, че „пострадали” могат да бъдат лица, претърпели щети от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. – вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочени в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Поначало липсата на съставомерни вреди при документните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред поширок кръг от правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления.

Действително, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и известни по-близки обекти. Престъпленията, свързани с официални документи, засягат, в известна степен, правилната дейност на държавните и общинските органи, и оттам – отделни права и интереси на организации и граждани. Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между отделни граждани, с оглед на изразеното в документа и неговото „правно значение”.

Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите от документно престъпление граждани и организации придобиват качеството на пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК, тъй като те са опосреден, не пряк обект на документните престъпления. Техният пряк обект са обществените отношения, свързани с документирането. Жалбоподателят не е от кръга на лицата, претърпели имуществени вреди от престъплението по чл. 311, ал.1 от НК, които да могат да предявят граждански иск и да се 2 конституират като граждански ищци и частни обвинители в наказателното производство.

Качеството „пострадал” е задължително за активната процесуална легитимация.

Документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота и от тях не може да има пострадало физическо лице /в този см. Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 Г., II н. о. на ВКС/.

Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о.

В този смисъл е и актуалната съдебна практика- напр. Определение № 1597 от 15.05.2023 г. на СРС по НЧД № 6225/2023 г.

В конкретния случай следва да се отбележи, че самият жалбоподател в сигнала си, въз основа на който е образувано производството, е посочил, че в касата му никога не са се съхранявали вещите, които са посочени в процесния опис, т.е. не може да се направи извод, че този опис по някакъв начин директно го ощетява (например чрез пропускането да се опише вещ, която е била там, което да улесни незаконното й присвояване). При това положение евентуалната вреда, която може да произлезе от съответния опис е използването му при дисциплинарно производство спрямо В.. Това обаче вече не е пряка и непосредствена вреда от престъплението, която да обоснове възможността на жалбоподателя да предяви иск в наказателното производство.

Съдът не констатира и признаци на друго престъпление в материалите по делото, което да обоснове качеството на „пострадал“ на В. по смисъла на НПК.

Липсата на активна процесуална легитимация представлява процесуална пречка за жалбоподателя да обжалва по този ред постановлението на прокурора, а възможността му за правна защита се ограничава единствено с обжалване пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243 ал. 10 от НПК.

При липсата на пострадал и ощетено юридическо лице от престъплението и съответно липсата на качеството пострадал и ощетено юридическо лице на жалбоподателя, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

С оглед на гореизложеното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. И. В., ЕГН: **********, адрес: гр.

*****, ж.к. ********, против постановление на прокурор при БРП от 11.08.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство № 96/2022г. по описа на ОСлО при ОП-Бургас, пор. № 2608/2022г. на БРП, вх. № 7021/2022г. на БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 4004/2023 година по описа на Районен съд - град Бургас.

След влизане в сила на настоящото определение заверен препис от същото ведно с 3 досъдебното производство да бъде изпратен на Районна прокуратура - гр. Бургас.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд гр.Бургас.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4