Определение № 790 от 13.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. София, 13.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20231001000897 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Земеделска кооперация „Биримирци“, подадена против определение № 3435 от 12.10.2023 г., постановено по т. д. № 1868/2023 г. на СГС, ТО, VI – 21 състав, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане от Софийски районен съд съгласно общите правила за родова подсъдност.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излага се, че вредите, посочени в т.1 от исковата молба, били причинени с едно действие, по едно и също време и от едно и също лице, а размерът на претенцията бил над 25 000 лв., което обуславяло родова подсъдност на съответния окръжен съд, респ. СГС.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя във връзка с обжалваното определение, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустими като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна - ищец и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството по т. д. № 1868/2023 г. на СГС е образувано по искова молба на Земеделска кооперация „Биримирци“, с която ищецът е предявил против М. Д., освободен от длъжност, но не и от отговорност председател на кооперацията, претенции за причинени на кооперацията имуществени вреди в резултат на неправомерни действия и бездействия на ответника - заплащане на суми в общ размер от 28 855 лв., представляващи неправомерно изплатени суми на ответника и още двама членове на УС на 1 сдружението на 14.12.2018 г., законна лихва върху посочената главница в общ размер на 9 245, 84 лв. за периода от 10.10.2020 г. до 10.10.2023 г.; 2 089, 04 лв. платени от кооперацията начислени лихви за просрочени местни данъци и такси за периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2019 г.; неустойка за просрочени задължения към ЧЕЗ в размер на 954, 25 лв.; глоба за просрочено публикуване на ГФО в размер на 200 лв., както и сумата от 64,08 лв. законна лихва върху последната сума за периода от 10.10.2020 г. до 10.10.2023 г.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил, че се касае за вреди под формата на разходвани средства от имуществото на кооперацията от страна ответника без да са съставяни разходно – оправдателни документи, от които да става видно, че посочените суми са разходени за нуждите и дейността на кооперацията. Налице били плащания в полза на лица, които нямали качеството „кредитори“ на частния жалбоподател, което обосновавало извода, че ответникът неправомерно се е разпоредил с имущество на кооперацията, представляващо суми в общ размер на 27 555 лв. на 14.12.2018 г. и сумата в размер на 1300 лв. през последващата 2019 г. Отделно от горното, задълженията за местни данъци и такси не били заплащани от 2010 г., като за тях съставен Акт № 635064 -306-1 за установяване на задължения по чл. 107, ал. 1 от ДОПК, както и е начислена лихва за забава в размер на 2087, 05 лв. Аналогично, плащания към електропреносното дружество не били заплащани своевременно въпреки възможност за това, като на ищеца била начислена неустойка в размер на 954, 25 лв.

За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на СГС е приел, че се касае за множество обективно кумулативно съединени искове, най – високата цена на които е под 25 000 лв., поради което делото следва да бъде изпратено на СРС по общите правила за подсъдност.

Въззивният съд намира определението за неправилно.

Спорен пред настоящата инстанция е броят на кумулативно обективно съединените искове. Кумулативно съединение на исковете, предявени срещу един ответник е налице, когато независимо от единството на процесуалното правоотношение, всеки един от исковете притежава самостоятелност поради липсата на идентитет на основанието, на което те са предявени.

В случая ищецът твърди, че имуществените вреди по т.1 от ИМ произтичат от един и същ юридически факт – неправомерни действия на бившия председател на кооперацията по управление на последната, като всички те са причинени с едно действие, по едно и също време от едно и също лице. Тези вреди се претендират на едно и също правно основание законовата отговорност на председателя на кооперацията - ищец да я 2 обезщети за всички претърпени от нея имуществени вреди в резултат на неговата дейност по управление на последната.

В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 459/6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2011 г., ГК, 4 ГО, Решение № 183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/2013 г. на ВКС, ТК, 2 ТО и Решение № 183/26.06.2015 г. по т. д. № 3518/13 г., 2 ТО, които, макар и постановени при друга правна квалификация на предявените искове, дават основание да се приеме, че независимо от уточнението на конкретни действия или бездействия, извършени от управляващия, те представляват претенция за обезщетяване на имуществени вреди, които се претендират на едно и също основание.

Неоснователно първоинстанционният съд е разделил първата искова претенция за вреди, изразяващи се в неправомерно възстановени суми на членове на УС на отделни плащания. Неправилно е заключението, че вредите по т.1 са нанесени чрез различни фактически действия или бездействия, извършени по различен начин и в различно време. В исковата молба ищецът твърди, че вредите по т.1 са причинени с едно действие, по едно и също време от едно и също лице – бившият председател на кооперацията. Оборотната ведомост за 2018г. твърди, че е създадена на 14.12.2018г. при изготвяне на ГФО на кооперацията и в нея са записани суми на т.нар.“кредитори“ в размер на 28 855 лева.

С оглед горното, настоящият състав на САС намира, че предявеният иск по т.1 от ИМ е един с правно основание чл.24, ал.1 от Закона за кооперациите, а доколкото цената му е над 25 000 лв., родово компетентен да разгледа тази претенция е СГС съгласно разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК.

Другите обективно съединени искове, макар и с по-нисък размер, попадет в хипотезата на чл.104,т.6 ГПК – исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, също са подсъдни на окръжния съд.

Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3435 от 12.10.2023 г., постановено по т. д.

3

№ 1868/2023 г. на СГС, ТО, VI – 21 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4