Решение № 364 от 03.12.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1017/2024
- Вид
- Решение № 364
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 21.02.2025
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 91, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 364 гр. Сливен, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230201017 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от името на Д. Д. Р., в качеството му на законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП, против Електронен фиш № К 8789168/07.09.2022 г. , с който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100, 00 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 в вр чл. 21 ,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. С жалбата се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения, свързани с издаването на електронния фиш като се моли за неговата отмяна,тъй като МПС не е собственост на посочения като нарушител правен субект.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява .
Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, изпраща писмено становище по жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш .
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата и 1 срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Предмет на проверка в настоящото производство е издаден от ОД на МВР-Сливен електронен фиш против Д. Д. Р., в качеството му на Директор на „Югоизточно държавно предприятие“ДП, със седалище гр.Сливен,затова, че на 07.09.2022 г. в 09:48 ч. в гр. Сливен на бул. “Банско шосе“, пред завод „Динамо“, е управлявал МПС–во, лек автомобил ” Тойота Ланд Крузер с peг.
№ СА****РС, със скорост от 93 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 %. при ограничение от 70 км/ч. въведено с пътен знак В-26 и Т2-2500, в населено място, като нарушение за скорост е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 638, разположено в посока към кв. Речица.
В хода на проверката било установено,че с посоченото деяние е нарушена разпоредбата на чл. 21. ал. 2 от ЗДвП, доколкото процесният автомобил е засечен в зоната на действие на пътен знак В-26. въвеждащ ограничение от 70 км/ч. Установено е ,че МПС–во се е движело със скорост от 93 км/ч.при допустима такава от 70 км/ч.,поради което определената глоба е била наложена на основание санкционната разпоредба на чл. 189. ал. 4 от ЗДв11 във вр. чл. 182. ал. 1. т.З от ЗДвП, предвиждаща, че когато превишението е от 21 до 30 км/ч. наказанието е „Глоба“ в размер на 100 лв.
По делото е установено,че посоченото по –горе превишаване на скоростта е отчетено с автоматизирано техническо средство TFR1 M 638, установено е ,че същото е одобрено по реда на Закона за измерванията и е преминало последваща проверка, за чиято изправност и годност по делото е налице протокол. По делото е наличен и протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,въз основа на който е установено и доказано точното място на осъществяване на контрол, посоката на движение на контролираните МПС и в частност на процесния автомобил, ограничението на скоростта и др. обстоятелства.
По делото е установено, че МПС–во притежава свидетелство за регистрация– част1 , в което е посочено, че негов собственик е Териториално поделение“ДЛС Тополовград“, а не санкционирания правен субект. По делото е приложена и справка /л. 40 от делото/, от която е видно, че ТП“ДЛС Тополовград“ е регистрирано надлежно с булстат, различен от този на санкционираното „Югоизточно държавно предприятие“ДП със седалище гр.
Сливен. В същата обаче е описано,че така регистрирания правен субект няма 2 качеството на самостоятелно юридическо лице , а представлява неюридическо лице, правна структурна единица към друг субект, а именно към ЮИДП гр.
Сливен. От страна на въззиваемата страна също е представено писмено доказателство, а именно справка от масивите на МВР, във връзка със собствеността на МПС–во /л.50 от делото /, от която е видно, че същото е регистрирано като собствено на
Териториално поделение“ДЛС
Тополовград“гр. Тополовград. По делото, обаче е приложен и Правилник за организацията и дейността на ЮИДП, като в член втори изрично е записано, че ЮИДП е самостоятелно ЮЛ, а в чл. 18 от същия Правилник е посочено,че като такова то има двустепенна структура състояща се от централно управление и териториални поделения / държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства/.
Така посочените писмени доказателства безспорно указват, че собственик на МПС–во е не Териториално поделение“ДЛС Тополовград“гр.
Тополовград, каквото е твърдението в жалбата, а ЮИДП, със седалище гр.
Сливен и Директор Д. Д. Р., поради което, съдът счита,че АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал административната му отговорност.
В подкрепа на този извод е и приложената от страна на жалбоподателя, ведно със възражението против електронния фиш Заповед № РД 49–254 от 29.07.20г.на Министър на земеделието, храните и горите Десислава Танева, в която изрично е посоченото, че МПС марка „Тойота Ланд Крузер“ с peг. № СА****РС е собственост на ЮИДП гр. Сливен и като такова се отрежда за използване като МПС със специален режим на движение от ТП“ДЛС Тополовград“ гр. Тополовград . Действително, по делото е налице свидетелство за регистрация, от което е видно, обаче, че МПС е било регистрирано със заявление подадено на 13.07.20г. като действително в масивите на Сектор „КАТ ПП“ автомобила е регистриран на ТП“ДЛС Тополовград“ гр. Тополовград, но същото видно от посочената по –горе Заповед е продължило да бъде собственост на ЮИДП гр. Сливен.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В съответствие с цитираната разпоредба и доколкото 3 нарушението е констатирано в отсъствие на контролен орган, АНО правилно е издал на нарушителя електронен фиш.
Съдът дава вяра на писмените доказателства,приложени по делото и приети по съответния процесуален ред, включително и на справка от въззиваемата страна, от която е видно,че след връчването на електронния фиш не е подадена Декларация по чл.189, ал.5 изр. второ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. С цитираната норма законът е въвел облекчен режим за собственика да обори установеното в административнонаказателното производство като единственото изискване е да бъде направено изрично изявление в предписаната форма, придружено със изискуемите данни и писмени доказателства, което в настоящия случай не е сторено.
Превишаването на скоростта е отчетено с автоматизирано техническо средство одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало последваща проверка, за чиято изправност и годност е предоставен протокол.
По делото е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, което е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства, който свидетелства за законосъобразността на издадения електронен фиш.
В описателната част на процесния фиш са възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция на възможната грешка на с автоматизираното техническо средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като е посочено правилно и мястото на извършване на нарушението .
Съдът дава вяра и на приложените по делото писмени доказателства, включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП п ри нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за 4 което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган (какъвто тип е автоматизираното техническо средство в настоящия случай); б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.
Съдът, счита за неоснователно възражението, че автомобилът се е движил при използване на „специален режим на движение“, тъй като съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторните превозни средства със специален режим на движение при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и или червена светлина и специален звуков сигнал. В случая не са установени данни за използването на светлинен сигнал, още повече,че съгласно чл. 91. ал. 2 от ЗДвП специалният режим на движение се ползва само при необходимост, каквато не е доказана в конкретния случай.
Този извод се подкрепя и от приложената по делото Заповед РД49254/29.07.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите от която е видно, че при използване на специален режим на движение, задължително се докладва писмено за всеки отделен случай каквито доказателства не бяха представени по делото и не са били представени и в хода на административно–наказателното производство пред наказващия орган .
Съдът счита,че наложената с електронния фиш санкция е определена в законоустановения размер по чл.189, ал.4 в вр чл.182 ал. 1 т.3 от ЗДвП и съответства на степента и характера на нарушението.
5
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на извършеното нарушение.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № К 8789168/2022 г. издаден от ОД на МВР гр.Сливен против Д. Д. Р., като законен представител на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ“ ДП със седалище гр.
Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca3a294-c34b-40aa-a5d3-edbf38715097