Решение № 4481 от 09.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11456/2024
- Вид
- Решение № 4481
- Подписан
- 09.03.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4481 гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110111456 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „Груп 666” ЕООД срещу „ЗК Лев Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 9944,27 евро (19449,31 лева), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска – 29.02.2024 г., до окончателното изплащане; и сумата от 2747,03 евро (5372,73 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2021 г. до 29.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на 10.09.2020 г. между „Груп 666“ ЕООД и „ЗК „Лев Инс“ АД са били сключени два застрахователни договора за имуществени застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“, с които са застраховани недвижими и движими имущества, находящи се в област Бургас, община Царево, село Лозенец, местност „И.и колиби“, УПИ П957, кв. 71 по плана на с. Лозенец, а именно: със застрахователна полица №98012010012677/10.09.2020 г. са били застраховани: къща с ресторант и 1 сервизно помещение със застрахователна сума в размер на 115 000 лв. и оборудването в къщата с ресторант със застрахователна сума в размер на 30 000 лв. Със застрахователна полица №98012010012679/10.09.2020 г. са били застраховани: хотел със застрахователна сума в размер на 600 000 лв.; оборудването в хотела със застрахователна сума в размер на 50 000 лв.; басейн със застрахователна сума в размер на 50 000 лв. Посочва, че със сключените застрахователни договори страните са уговорили застрахователно покритие от 29.09.2020 г. до 28.09.2021 г. и конкретни покрити застрахователни рискове завсяко застраховано имущество, съгласно Комбинираните общи условия за застраховки „Пожар и природни бедствия“ и „Други вреди на имущество“ на юридически лица, включващи покритие по Клауза „А“ - Пожар, Клауза „Б1“ и „Б2“ - Природни бедствия, Клауза „3“ - Земетресение, Клауза „B1“, „В2“ и „ВЗ“ - Аварии, Клауза „Cl“, „С2“ и „СЗ“ – Злоумишлени действия на трети лица. Сочи, че застрахованото имущество се ползвало от ищеца на основание договор за наем, сключен на 01.01.2019 г. с М. З. Х., в качеството й на собственик на недвижимите имоти, с уговорен срок на договора до 01.01.2025 г. Съгласно този договор за наем недвижимия имот се отдавал с цел упражняване на хотелиерска и ресторантьорска дейност, като именно такова била търговската дейност на ищеца, което налагало наличието на застрахователен интерес за ищеца от сключване на застрахователни договори за гореописаното имущество. Твърди, че застрахователните договори са сключени по реда на чл. 402 от КЗ, като е заплатил изцяло застрахователните премии, а собственикът на застрахованото имущество е одобрил договорите.
Твърди, че на 17.04.2021 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, като при подготовка за новия летен сезон са били открити множество щети по застрахованото имущество, причинени от тежки метеорологични условия и настъпили природни бедствия - бури, проливни дъждове, бурен вятър и обилни снеговалежи. На 19.04.2021 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като е подал искане за оценка на щети по застраховка, а застрахователят е образувал преписка по щета №0203-9801В1-21-7385/19.04.2021 г. Посочва, че на 21.04.2021 г. служител на дружество „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД, специализирано в оценка на щети и аварийни констатации, действащо в качеството му на представител на застрахователя, е извършило подробен оглед на увреденото застраховано имущество, като е констатирало уврежданията в констативен протокол от 2
21.04.2021 г. От него били констатирани следните увреждания: за хотелаувреждания на 19 хотелски стаи - повредена мазилка, като било необходимо почистване, нова мазилка, шпакловаме, боядисване; за хотел увреждания на външни стълби, коридори, тераси, колони, трегери на хотела повредена мазилка, като е било необходимо почистване и полагане на нова мазилка; за басейн и прилежащата площ към него-повредени плочки и повредено външно дюшеме (изгнило и пропаднало) като са били необходими монтаж на нови плочки и ново дюшеме; за къща с ресторант- повредена мазилка, като е било необходимо е полагане на нова мазилка; за сервизно помещение към къщатаувреждания по тавана като е било необходимо шпакловка и боядисване.
Посочва, че на 23.09.2021 г. застрахователят се е произнесъл по предявената застрахователна претенция, като е счел, че същата е основателна и е изплатил на собственика на недвижимите имоти - М. З. Х. застрахователно обезщетение в размер на 3960,47 лв., която сума е счетена от застрахователя като достатъчна за възстановяване на увреденото имущество. Твърди, че възложил на независим експерт да извърши оглед на увреденото имущество и да състави Ц.а оферта застроително-монтажни работи, която подробно да посочи необходимите средства за възстановяване на увреденото имущество, съгласно уврежданията, описани в констативния протокол от 21.04.2021 г., изчислени по средни пазарни цени, като съгласно оферта №21-1424/01.10.2021г., изготвена от „Булкон строй“ ООД, общата стойност за възстановяване на увреденото застраховано имущество, изчислена по средни пазарни цени, е била в размер на 23 409,78 лв. без ДДС, която сума включвала разходите за закупуване и доставка на материали, разходите за труд, включително разходите за демонтаж, монтаж, обрушване на мазилка, почистване, шпакловка, полагане на нова мазилка, полагане на латекс и др. Посочва, че е подал две молби вх. №12210/8.10.2021 г. и вх. №2294/04.03.2022 г. до застрахователя, с които е поискал застрахователя да преразгледа решението си по щета №0203-9801-Б1 21-7385/19.04.2021 г. и да доплати застрахователно обезщетение, което реално да съответства на сумите, необходими за възстановяване на увреденото имущество. С писма изх. №10472/22.11.2021 г. и изх. №2250/28.03.2022 г. застрахователят е отговорил на горепосочените молби, като е заявил, че решението му е окончателно и че счита определеното обезщетение в размер на 3960,47 лв. за обективно и съответстващо на претърпените вреди. Твърди, че на 22.01.2024 г. между М. З. Х. и „Груп 666“ 3
ЕООД е бил сключен договор за цесия, с който цедента М. З. Х. е прехвърлила безвъзмездно на цесионера „Груп 666“ ЕООД вземането си за застрахователно обезщетение, заедно с всички права, принадлежности, привилегии и с изтеклите лихви, които имала към „ЗК „Лев Инс“ АД, а именно: дължимо застрахователно обезщетение по застрахователни полици
№98012010012677/10.09.2020 г., № 98012010012679/10.09.2020 г. и заведена застрахователна щета №0203-9801-В1-21-7385/19.04.2021г. за горепосоченото застрахователно събитие до размер на разликата между полученото от М. З. Х. застрахователно обезщетение в размер на 3960,47 лева размера на действително претърпените вреди. С уведомление вх. №1685/14.02.2024 г. „ЗК „Лев Инс“ АД е било уведомено за сключения договор за цесия. Твърди, че застрахователят е в забава спрямо увреденото лице за недоизплатената част от застрахователното обезщетение от 23.09.2021 г. - датата, на която застрахователят се е произнесъл по претенцията и е изплатил определеното от него обезщетение в размер на 3960,47 лв., поради което дължи лихва за забава в размер на 5372,73 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Оспорва активната процесуална и материална легитимация на ищеца, поради нищожност на договора за цесия, поради това, че в него липсвала определеност на прехвърленото имущество. Твърди, че не е налице потвърждаване на договора от прехвърлителя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да представлява покрит риск. Посочва, че извършеното плащане в размер на 3960,47 лв. представлявало „екс грация”, или компромисно плащане на застрахователно обезщетение, извършено на добра воля от страна на „ЗК „Лев Инс“ АД. На самостоятелно основание твърди, че идентични щети по застрахованото имущество, които са констатирани по процесната щета № 0203-9801-Б1-21-7385, са били предявени и по предходни щети от 2019г. с № 0000-9801-Б1-19-7301 и № 0000-9801-Б1 19-7302, на основание застрахователен договор обективиран в застрахователна полица № 98011810002384. По цитираните ликвидационни преписки са били определени и изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1,791.78лв., като след плащанията ответното дружество не било уведомено от собственика на имуществото или негов представител, че щетите са 4 отстранени. Оспорва уврежданията по процесното имущество да са възникнали в срока на покритие на процесния застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 98012010012679. Оспорва иска по размер, като счита претендирана сума за завишена. Оспорва иска за лихви като неоснователен.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 405 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД.
По отношение на иска по чл. 405 КЗ:
Основателността на претенцията по чл. 405 КЗ обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по имуществена застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размера на вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.
По делото е безспорно в отношенията между страните, а и от представените доказателства се установява следното:
От представените две застрахователни полици от 10.09.2020 г. се установява, че между ищеца като застраховащ/ застрахован и ответника като застрахователно дружество е сключен договор за имуществена застраховка относно следното имущество, а именно: къща с ресторант и сервизно помещение, оборудване, хотел, оборудване и басейн, находящи се в с. Лозенец, м. „И.и Колиби“, ПИ II 957, кв. 71 са застраховани при ответника за 5 посочените рискове, с вкл. клауза Б – Природни бедствия, за застрахователна сума в 145000 лв. по първата и 700000 лв. по втората застрахователна полица, както и общи условия към тях (л. 9, 10, 13-21 от делото).
От представените два броя сметки се установява, че уговорената застрахователна премия е платена (л. 11 и 12 от делото).
От представения на л. 137 от делото нотариален акт се установява, че собственик на застрахованото имущество е М. З. Х..
От представения на л. 22-24 от делото договор за наем от 01.01.2019 г. се установява, че между ищеца като наемател и М. З. Х. като наемодател е сключен договор за наем, по силата на който на ищеца е предоставено за ползване застрахованото имущество срещу задължение за заплащане на наемна цена, респ. че договорът е сключен за срок от 5 години (от 01.01.2020 г. до 01.01.2025 г.).
От изложеното се налага извод, че между ищеца и ответника валидно е бил сключен договор за застраховка на чуждо имущество.