Решение № 752 от 30.06.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 21/2023
- Вид
- Решение № 752
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 29.07.2024
- Състав
- Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за счетоводството
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 11 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 752 гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: М. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело № 20235220100021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – оспорване на законността на уволнението.
Ищцата М. В. А. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че е работила на длъжността „главен счетоводител” при ответника Държавна психиатрична болница – Пазарджик по силата на допълнително споразумение № 22 от 03.02.2020 г. към трудов договор № 03 от 01.02.2018 г. Трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ със Заповед № 13/01.12.2022 г., връчена й на 01.12.2022 г. Счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят й е действал недобросъвестно, тъй като изменението на квалификационното изискване за професионален опит и образование имало единствено за цел прекратяване на трудовото правоотношение с нея. В този смисъл действията на работодателя представлявали злоупотреба с право, а законоустановената презумпция за добросъвестност по чл. 8, ал.1 от КТ била оборена. Твърди, че от 24.10.2022 г. до прекратяване на трудовото правоотношение е работила с новия директор без от негова страна да е имало забележки към работата й. На 01.12.2022 г. директорът й съобщил, че от Министерство на здравеопазването са изпратили нова длъжностна характеристика за длъжността „главен счетоводител“ и заповед за освобождаването й. Подписал ги пред нея и й връчил препис от заповедта, но не и от новата длъжностна характеристика. Поради това не й била дадена възможност да представи доказателства, че отговаря на изискванията, посочени в нея. Трудовото й правоотношение било прекратено 1 без предизвестие, като работодателят не съобразил, че съгласно ЗСч. и КТ трябва да се извърши приемо-предаване на работата й, тъй като е материалноотговорно лице. Счита също така заповедта за незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалния закон, а именно на КТ. В тази връзка сочи, че е започнала работа като „оперативен счетоводител ½ щат”, като преди това работела в РЗИ Пазарджик като „главен специалист-касиер”.
Считано от 03.02.2020 г. била преназначена на длъжността „главен счетоводител”, като към онзи момент имала общ трудов стаж в Държавна психиатрична болница – Пазарджик от 4 години, 1 месец и 11 дни. През месец май 2022 г. била променена основната й заплата, като към този момент имала общ трудов стаж в Държавна психиатрична болница – Пазарджик над 6 години и 5 месеца. Това последно изменение на трудовото правоотношение не било взето предвид от работодателя и така уволнението било незаконосъобразно. Твърди, че притежава диплома за средно образование от Професионална гимназия по икономика и мениджмънт – Пазарджик за професията „Финансист”, специалност „Банково дело”. Притежавала и свидетелство за професионална квалификация, издадено от същото учебно заведение. Твърди, че има отлични оценки по предметите „Обща теория на счетоводството”, „Счетоводство на предприятие”, „Бюджетно счетоводство” и проведените практики. През 2015 г. придобила образователноквалификационна степен „Бакалавър” по специалността „Финанси” с професионална квалификация „Икономист” в Икономически университет – Варна, като била положила изпити по учебни дисциплини и практики, свързани с осъществяването на счетоводство и контрол. През 2018 г. придобила образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалността „Счетоводство и анализ” с професионална квалификация „Икономист” в Пловдивския университет, където също имала положени изпити по учебни дисциплини и практики, свързани с осъществяването на счетоводство и контрол. Записала се в магистърска програма „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ на Медицински университет – Пловдив, като към момента била завършила семестриално. Освен повишаване на образователната си степен, ищцата непрекъснато се усъвършенствала професионално, като преминала обучения по различни теми. С оглед на това счита, че притежава необходимото образование за заемане на длъжността „главен счетоводител” и то в бюджетна организация. Твърди, че „счетоводство и контрол” и „счетоводство и анализ” е едно и също понятие на една и съща магистърска програма на икономическите университети в Република България. Възразява по квалификационното изискване за длъжността да има професионален опит от 7 години като главен счетоводител в бюджетните организации и общ трудов стаж от 10 години, тъй като такива изисквания нямало в нито един закон. Отговаряла на всички изисквания на ЗСч., на които трябвало да отговарят съставителите на финансови отчети.
Отговаряла също така и на условията за дипломиран експерт-счетоводител и за регистриран одитор, но работата в Държавна психиатрична болница – 2
Пазарджик не й налагала да придобие тази професионална квалификация.
Позовавайки се на ТР 4/2017 г. на ОСГК на ВКС счита, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, тъй като е отговаряла на изисквания за заемане на длъжността, въведени от работодателя, и няма въведени с нормативен акт нови изисквания за образование или професионална квалификация. Сочи, че работодателят е трябвало първо да се мотивира защо е необходимо това образование да бъде притежавано за тази длъжност и на след това да й даде време да го придобие.
Счита, че не е налице и основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, тъй като се е справяла отлично с работата и остава неизвестно с какво ще се промени качеството на работата според новите изисквания. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение в края на финансовата година, без да е връчено предизвестие, без да е запозната с новата длъжностна характеристика и без да е извършено приемо-предаване на счетоводната документация е станало в грубо на нарушение на ЗСч. Като основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение сочи и обстоятелството, че в нея не е посочено допълнително споразумение от месец май 2022 г., с което се извършили промени в трудовото правоотношение. По изложените съображения моли уволнението, извършено със Заповед № 13/01.12.2022 г. да бъде признато за незаконно и поради това отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в Държавна психиатрична болница – Пазарджик и да й бъде присъдено обезщетение в размер на 13 356 лв. за периода на оставане без работа, но не повече от 6 месеца, считано от 01.12.2022 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане. При условията на евентуалност претендира присъждане на разликата между получаваното след уволнението трудово възнаграждение и брутното трудово възнаграждение преди уволнението, в случай, че е работила на по-ниско платена длъжност, ведно със законната лихва от 01.12.2022 г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Държавна психиатрична болница – Пазарджик чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е правилно и законосъобразно. Признава, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител” по силата на допълнително споразумение от 03.02.2020 г. към трудов договор № 3 от 01.02.2018 г. Оспорва при прекратяване на трудовото правоотношение да е действал недобросъвестно, като твърди, че промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност е право на всеки работодател и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му и с цел оптимизиране на дейността на лечебното заведение.
Оспорва да не предоставил на ищцата утвърдената от него длъжностна характеристика за запознаване, като твърди, че ищцата е отказала да я получи 3 и да се запознае с нея. По отношение на липсата на предизвестие сочи, че в заповедта е начислено обезщетение за неспазването му. Счита, че в заповедта са изложени подробни мотиви за всяко от основанията, на които е прекратено трудовото правоотношение. Твърди, че се е запознал с личното трудово досие на ищцата и е установил, че същата няма професионален опит от 7 години като главен счетоводител в бюджетните организации и общ трудов стаж от 10 години. Поддържа, че въведеното изискване на професионален опит от 7 години на ръководна длъжност не е самоцелно и не представлява злоупотреба с право, тъй като заеманата от ищцата длъжност била ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 от КТ с оглед задълженията й съгласно длъжностната характеристика да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната финансово-счетоводна дейност на предприятието, да прави икономически анализи на стопанската дейност на предприятието, да осъществява вътрешен финансов контрол, да съставя и подписва годишния финансов счетоводен отчет, да подпомага ръководството на предприятието при осъществяване на неговите правомощия във финансово-счетоводната и икономическата дейност и други. Изискванията за професионален опит били определени именно, защото длъжността била ръководна. Поддържа, че ищцата не притежава необходимото образование, което се изисква за заемане на длъжността „главен счетоводител”, а именно: висше счетоводноикономическо образование със специалност „счетоводство и контрол”, каквото изискване е въвел с новата длъжностна характеристика за тази длъжност. Обстоятелството, че ищцата не притежавала такава специалност, било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ. Сочи, че въпросът какво образование и квалификация са необходими за съответната длъжност е въпрос от компетентността на работодателя. Той е в правото си, с оглед на изпълняваните от съответната длъжност функции, да прецени какво образование и квалификация и на какво ниво са необходими за тяхното изпълнение и да предвиди такива, като условие за заемане на длъжността или съответно да ги измени ако това е необходимо. Тази негова преценка е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо. Твърди, че въвеждането на нови изисквания за заемането на длъжността „главен счетоводител” като изискването на професионален опит не е злоупотреба с право, тъй като длъжността е ръководна и единственото намерение е било оптимизиране финансовата дейност на лечебното заведение. Оспорва да не е дал възможност на ищцата да представи доказателства за професионалния си опит, тъй като доказателства за това се намирали при работодателя. Твърди, че невръчването на предизвестие също не представлява злоупотреба с право, тъй като законодателят е предвидил, че трудовото правоотношение може да се прекрати и без предизвестие, а и обезщетението за неспазването му било изплатено на ищцата. В отговор на 4 цитираната в исковата молба съдебна практика относно разграничаването на двете правни основания за уволнение сочи, че въведеното изискване за професионалния опит е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 01.02.2018 г. ищцата е назначена в Държавна психиатрична болница – Пазарджик на длъжност „счетоводител, оперативен“ на ½ щат, а на 03.02.2020 г. – на длъжност „главен счетоводител“.
Към 03.02.2020 г. изискванията за заемане на длъжността „главен счетоводител“, въведени с длъжностната характеристика, са: висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „Магистър“ счетоводна отчетност или финанси и кредити, и професионален опит 2 години трудов стаж по специалността. В последващата длъжностна характеристика, връчена на ищцата на 01.12.2021 г., е отпаднало изискването за придобита специалност „счетоводна отчетност или финанси и кредити“.
Разпечатката съдържа 18 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca1ed55-99a7-478e-9511-de4952bfa73a