Решение № 1837 от 28.04.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1837

Пазарджик, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20257150700174 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано по жалбата на А. Д. Д., [ЕГН] от с. Грашево, [улица], общ. Велинград, подадена чрез адв. Т. АК – Пазарджик против Решение № 1012-12-397#1 от 27.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1113-3/27.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, като делото бъде изпратено като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се представлява се от адв. Т., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба като отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Ответникът по оспорването, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт С., която моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното мотивирано решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-397#1 от 27.01.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1113-3/27.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на А. Д. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 22.09.2023 г. до 21.05.2024 г. в размер на 68,27 лв. дневно.

Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 31.01.2025 г., който в законоустановения 14-дневен срок е упражнила и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Установи се по делото, че А. Д. е подала заявление с вх. № ЗПОБ-602-00999 от 25.09.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното правоотношение с работодател в Германия е прекратено, считано от 23.09.2024 г. По подаденото заявление с peг. № 122-00-1113 от 25.09.2024 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-жа Доспатска е изпратено уведомително писмо изх. № 122-00-1113-1 от 06.10.2023 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

- анкетна карта;

- документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Германия и фишове за изплатени заплати.

С писмо с вх. № 1019-12-5335 от 10.10.2023 г. А. Д. е представила следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС – Германия;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;

- анкетна карта и копия на документи за трудова дейност в Германия – 11 броя.

С подаденото заявление А. Д. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирала, че последното й трудово правоотношение е прекратено на 21.09.2023 г. и е упражнявала трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), тоест за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същата е поискала удостоверяване на осигурителни периоди от Германия за времето от 22.09.2022 г. до 21.09.2023 г. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структурирани електронни документи (СЕД) U001 № 829985 и U003 № 854253 е изискано предоставяне на информация от компетентната институция на Германия за периода от 22.09.2022 г. до 21.09.2023 г. Във връзка с това с Разпореждане № 122-00-1113-1 от 14.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на Германия.

В ТП на НОИ – Пазарджик за А. Д. са получени структурирани електронни документ U002 № 1169816 и U004 № 1169827 от компетентната институция на Германия с удостоверени:

- период на осигурена заетост от 22.09.2022 г. до 21.09.2023 г.;

- причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“.

- брутен доход за периода от 22.09.2022 г. до 21.09.2023 г. вкл. в размер на 33 633,94 евро.

На основание чл. 55 от Административнопроцесуалния кодекс с Разпореждане № 12200-1113-2/19.11.2024 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане № 122-00-1113-3/27.11.2024 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 22.09.2023 г. до 21.05.2024 г. (осем месеца) в размер на 68.27 лв. дневно.

За да потвърди обжалваното разпореждане Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административно-производствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО е постановено и оспореното решение.

Съдът намира обаче, че решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 54а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, тоест действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 25.09.2023 г., тоест преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а от КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие, като липсата на произнасяне от страна на административния орган, не може да се причисли към горните юридически факти. Правопораждащите за жалбоподателя факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 от КСО и правото му на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc – действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. (В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС Шесто отделение).

Съдът счита, че липсват такива факти. Удължаването на административното производство се е реализирало самоцелно, а последвалото потвърждаване със СЕД на вече установени обстоятелства е ирелевантно досежно прилагането на материалноправните разпоредби. В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя въз основа на осигурителния доход за периода от 01.09.2021 г. до 21.09.2022 г. поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.