Решение № 3935 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100503125 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.С.” ЕАД срещу решение № 20225949/30.12.2021г., постановено по гр.дело № 7251/2020г. по описа на СРС, 85-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца Д. Б. Б. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че същата не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 250 лева, част от претендирано вземане в общ размер 2 132.69 лева, представляваща ½ част от главницата за доставена през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в ап. 28, находящ се в гр. София, ж.к. „*******-3“, ******* и на ищеца са присъдени разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на постановеното от СРС решение – за ищеца липсвал правен интерес от предявяването на частичен отрицателен установителен иск, позовава се на ТР № 1/17.07.2001г. и съдебна практика, твърди злоупотреба с процесуални права. За ищеца липсвал правен интерес и от воденето на отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност за вземането – такъв би бил налице единствено, ако кредиторът реши да събира вземането си по принудителен ред. Позовава се на т. 3 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. ОСГК на ВКС. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде обезсилено, а производството-прекратено. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. Б. не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Т.С.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

В сезиралата съда искова молба ищецът Д. Б. Б. излага, че титуляр на открита при ответника партида с аб. № 175148, открита за ап. 28, находящ се в гр. София, ж.к.

„**************, била С.А.П.. Последната починала, като неин наследник за ½ част от наследството се явявала ищецът Б.. Ищецът узнала, че ответното дружество претендирало за периода от м.07.2014г. до м.07.2020г. за горния абонатен номер суми, обективирани в справка-извлечение от информационната система на ответника, в общ размер 4 265.37 лева, както следва: по фактура 56018155/м.07.2014г. - 903.46 лева, по фактура № 65021028/м.07.2015г. - 161.01 лева, по фактура № 67412529/м.10.2015г. 4.93 лева, по фактура № 67412531/м.10.2015г. - 9.88 лева, по фактура № 75680079/м.07.2016г. - 1 360.82 лева, по фактура № 76826192/м.09.2016г. - 6.42 лева, по фактура № 76826193/м.09.2016г. - 0.67 лева, по фактура № 76826194/м.09.2016г. - 0.91 лева, по фактура № 76826195/м.09.2016г. - 26.62 лева и по фактура № 1005580462/м.07.2020г. - 1 790.65 лева. С оглед наследствените й права ответникът претендирал от ищеца половината от сумата, т.е. 2 132.69 лева. Предявява отрицателен установителен иск за недължимост на задължение в размер на 1 250 лева, част от претендираното от ответното дружество вземане в общ размер 2 132.69 лева, представляваща ½ част от главницата за доставена през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2020г. топлинна енергия в ап. 28, находящ се в гр. София, ж.к. „*******-3“, *******, поради липса на облигационна връзка между страните, респ. между ответното дружество и С.А.П. – не била носител на право на собственост, вещно право на ползване върху имота, не били в облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия. На следващо място ответникът не доставял отговаряща на БДС топлинна енергия в имота през процесния период, нямало консумация на такава.

Твърди недължимост поради изтекла погасителна давност за вземанията, за което излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба. Твърди недопустимост на производството с оглед предмета на гр.д. № 5428/2020г. по описа на СРС, 76-и състав, за установяване дължимост на вземания за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г., които частично се припокривали с процесните – чл. 126 ГПК. Отделно търди нередовност на исковата молба – ищецът не посочила каква част от вземанията били за топлинна енергия, каква за дялово разпределение и 2 лихви, вземанията не били индивидуализирани. Признава, че за част от периода от м.05.2013г. до м.06.2016г. вземанията били погасени по давност. Оспорва останалите поддържани от ищеца съображения, като твърди, че страните били обвързани от валидна облигация за продажба на топлинна енергия за битови нужди при ОУ, по която извършил доставка, а ищецът дължала заплащането на цената на топлинната енергия, както и обезщетение за забава за плащането й. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

С оглед релевираните възражения за недопустимост на производството на основание чл. 130, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав на свой ред извърши служебна проверка, от която се установи, че такива пречки за производството не са налице. Установи се, че с искова молба вх. № 2002160/03.02.2020г., по която било образувано гр.д. № 5428/2020г. по описа на СРС, 76-и състав, „Т.С.“ ЕАД предявил срещу настоящия ищец Д. Б. Б. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70166/2019г. по описа на СРС, 76-и състав, както следва: за сумата 4 827.36 лева – цена на топлинна енергия, доставена в процесния топлоснабден имот ап. 28, находящ се в гр. София, ж.к. „*******-3“, *******, през периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., отразена в общи фактури

№№

0081916513/31.07.2017г.,

0096683438/31.07.2018г. и

0106494754/31.07.2019г., 450 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 22.11.2019г., 62.73 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. и 11.11 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2016г. до 22.11.2019г. От съдържанието на служебно изисканите от настоящия съдебен състав общи фактури №№ 0081916513/31.07.2017г., 0096683438/31.07.2018г. и 0106494754/31.07.2019г. и извлечение от сметка за аб. № 175148, представени по гр.д.

№ 5428/2020г. по описа на СРС, 76-и състав, се установява липса на идентичност на предявените по последното дело вземания с процесните по настоящото дело такива по описаните в исковата молба на ищеца Д. Б. Б. фактури.

Неоснователни са доводите на въззивника, че било недопустимо предявяването на частичен отрицателен установителен иск, тъй като уважаването му се формирала СПН, която била същата като при предявяване на отрицателен установителен иск за целия размер на вземането. При решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотеза, когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството. При отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от 3 ищеца вземане съществува в пълен размер. В този смисъл – Определение № 60521/28.09.2021г. По т.д. № 1532/2020г., I т.о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на въззивника, че интерес за ищеца от предявявяне на отрицателен установителен иск, поради изтекла погасителна давност за вземането, би бил налице единствено, ако кредиторът реши да събира вземането си по принудителен ред.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД в сезиралата съда въззивна жалба не излага никакви конкретни доводи и оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция в този случай е да извърши, и без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Настоящият случай не попада в изключенията, поради което въззивният съд, при спазване ограниченията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, приема, че проверяваното решение, следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същата не претендира и не доказва сторени такива пред въззивния съд, предвид на което разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20225949/30.12.2021г., постановено по гр.дело № 7251/2020г. по описа на СРС, 85-и състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 4

ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5