Разпореждане № 7927 от 20.06.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 7927 гр. София, 20.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Н. К. като разгледа докладваното от Р. Н. К. Административно наказателно дело № 20251110205652 по описа за 2025 година след като се запозна с материалите по делото и с повдигнатото обвинение срещу Д.

Г. С. и Б. М. А. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от всеки от тях в условията на независимо съпричиняване престъпление по чл. 134, ал.1, т. 2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, в изпълнение на задълженията си на съдия-докладчик и след извършване на проверката по чл. 376 от НПК, намира следното:

Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава XXVIII НПК, тъй като за престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност обвиняемите, е предвидено наказание до две години „лишаване от свобода“ или пробация, привлечените към административнонаказателна отговорност не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Но съдът намира, че въпреки това в случая не са налице предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на постановлението по чл. 375 НПК, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК.

Съдът констатира, че представеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК (отнасящи се за обвинителния акт, но приложими съответно и за постановлението по чл. 375 от НПК доколкото липсват конкретни правила за съдържанието на същото), според която разпоредба обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. В 1 обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 НПК, задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него и да не са налице противоречия между така описаните факти. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

Съдът намира, че в обстоятелствената част на внесеното в съда постановление по чл. 375 от НПК са допуснати съществени противоречия и неясноти, свързани с механизма на деянието, противоправните действия на всеки от обвиняемите, съставомерността на извършеното от тях, както и с вменените на обвиняемите нарушени разпоредби от Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г., които запълват бланкетната разпоредба на чл. 134, ал. 1 от НК.

Както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената част и диспозитива на постановлението по чл. 375 НПК срещу Д. Г. С. и Б. М. А. е повдигнато обвинение за причиняване на средна телесна повреда на Кирил Емилов Стумбов, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност /в качеството на автомонтьор, който не е изпълнил задължението си по длъжностна характеристика като при ремонт на автомобила на Стумбов вложил резервни части, неотговарящи на изискванията на чл.4, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г., именно технически неизправна резервна част – вентилатор без предпазна маска/, което е довело до последвалия инцидент, причинил на Стумбов трайното затруднение на движението на десния горен крайник.

Съдът констатира, че в постановлението достатъчно ясно и конкретно са описани причинената на Стумбов средна телесна повреда и причинно-следствената връзка между поставянето на необезопасен вентилатор в автомобила на пострадалия, довело до порязването му при отваряне на предния капак на автомобила при работещ двигател и съответно до телесната повреда. Ясно е посочена и датата и мястото на причиненото телесно увреждане, както и периода на извършения ремонт на автомобила.

Но по отношение на останалите съставомерни обстоятелства по така повдигнатото обвинение са налице множество неясноти и противоречия, които правят постановлението на прокурора на практика неразбираемо и не позволяват да се изведе ясно описание на деянието на всеки един от обвиняемите.

На първо място, в Постановлението единствено се съдържа твърдението, че дейността на обвиняемите като автомонтьори представлява правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, но прокурорът не се позовава на законови или подзаконови актове, откъдето извежда това твърдение. Не се съдържа и твърдение дали те са отговаряли на изискванията за изпълнение на тази дейност, дали са били преминали съответното обучение и са имали необходимата правоспособност, което има отношение към правната квалификация на деянието, доколкото с оглед разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от НК съдът следва да прецени дали се касае до незнание или немарливо изпълнение на дейността и съответно да позволи разграничаване на случая от този по чл. 134, ал. 2 НК. По този начин остава голословно твърдението на прокурора, че всеки от обвиняемите е действал при 2 немарливо изпълнение на дейността, която представлява източник на повишена опасност.

Освен това, още в първите два абзаца на втора страница на Постановлението се съдържа противоречие относно обстоятелството дали длъжностните характеристики на всеки от обвиняемите са им били връчени. В първия параграф е посочено, че длъжностните характеристики са били връчени и лично подписани от двамата обвиняеми. Но в следващия параграф се твърди, че видно от приложените по делото копия на трудовите договори и длъжностните характеристики на двамата, те не са били подписани от тях. А доколкото противоправността на действията им се извежда и от вменените в длъжностната характеристика задължения, това обстоятелство е съществено.

Най-съществени непълноти и противоречия обаче се констатират при описанието на деянието от обективна страна. Никъде в постановлението не се твърди кой от двамата обвиняеми е монтирал вентилатора без предпазен капак, нито са описани конкретните действия на всеки от тях при ремонта. Всъщност, при описание на деянието на страница 2 от постановлението изобщо не се твърди перката да е била без капак, а единствено, че е с две гнезда, като твърдението за липсата на капак се установява едва при прочит на копираното съдържание на САТЕ в постановлението на стр. 4-5. А доколкото именно това е инкриминираното поведение, се налага в постановлението да се съдържа ясно дефиниране на конкретните действия на всеки от обвиняемите, за да се преценят параметрите на личната му отговорност. Подобно изискване е още по-съществено при повдигане на обвинение спрямо двамата при условията на независимо съпричиняване. Липсата на описание на конкретното изпълнително деяние от фактическа страна винаги представлява съществено процесуално нарушение.

На практика, при описанието на деянието от фактическа страна прокурорът се е задоволил да преразкаже показанията на пострадалия, след което да копира пълните заключения на медицинската и двете автотехнически експертизи. Но подобен подход игнорира задължението на прокурора след анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, да изведе ясни и непротиворечиви твърдения за приетите за установени фактически положения, които да позволят на обвиняемия да разбере в какво конкретно е обвинен. В случая, в постановлението са копирани изцяло заключенията на САТЕ, включително и в части, които са ирелевантни за инкриминираното деяние, например пространните обяснения за принципното задължение при извършване на автомобилен ремонт да се издаде писмена заявка /сервизна поръчка/ или относно поддържането на автомобили в гаранция, след като изрично е уточнено, че автомобилът не е бил в гаранция и липсва сервизна поръчка. Това не само утежнява излишно текста на постановлението, но и води до възможност за объркване на обвиняемите. Но по-същественото е, че единствено при пресъздаване на съдържанието на двете САТЕ е посочено, че при ремонта е поставен вентилатор без предпазен капак, без това да е намерило отражение при описанието на деянието от фактическа страна.

Действително, постановлението следва да се възприема като цялостен текст, но в него ясно се разграничават отделните му елементи, включително описание на деянието от 3 фактическа страна, анализ /или пресъздаване на доказателствата/, анализ от правна страна на обективните и субективни признаци на деянието и формулиране на диспозитив, който съответства на постановленията за привличане.

В този смисъл с оглед усложнения механизъм на деянието, повдигнатото обвинение на две лица и сериозния обем на постановлението, следва в него да се съдържа ясно и пълно описание на деянието на всеки от двамата, още повече при забраната за установяване на нови фактически положения от съда съгласно чл. 378, ал. 3 НПК. Недопустимо е съдът да извлича от така изброените доказателства съществени елементи от изпълнителното деяние, които не са изведени от прокурора като такива при формулиране на фактическите му изводи.

Това би довело до нарушаване правото на защита на обвиняемите, които следва предварително да са уведомени за конкретните фактически рамки на обвинението.

На следващо място, съдът констатира съществено противоречие и по отношение на приложимостта на посочената като нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 18 февруари 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Съдът констатира, че в Постановлението дори не се съдържа пълното наименование на Наредбата. Освен това, прокурорът не е анализирал изобщо приложимостта на разпоредбите на Наредбата към настоящия случай, съобразно предметния й обхват по чл. 1, като в постановлението са цитирани чл. 3 и чл. 4 от Наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 1, „Изменение в конструкцията на ППС е: т. 1. всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата; и т. 2. добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.“ А съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата „При изменение в конструкцията на ППС се използват системи, компоненти и отделни технически възли, които са от одобрен тип.“ От словесното съдържание на разпоредбата следва, че тя е приложима при изменение в конструкцията на автомобила. Но в постановлението липсва твърдение, че смяната на вентилатора с такъв с две гнезда, без предпазен капак, представлява изменение в конструкцията на автомобила Пежо, както и че вложената резервна част не е била от одобрен тип. Напротив, изрично е написано, че това е бил текущ ремонт, както и че при този монтаж не е налице изменение на конструкцията на автомобила. Поради тези противоречия, за обвиняемите би било трудно разбираемо основанието за ангажиране на отговорността им именно по тази разпоредба.

Във връзка с вложената в ремонта резервна част също са изложени противоречиви твърдения на стр. 6 от Постановлението, свързани с посочването на две алтернативи при използването на нови или втора употреба резервни части, изразено и от съюза „Или“ в средата на страницата. Допълнително объркване се създава и от пълното разминаване между двете алтернативи, като в първия параграф се твърди да е използвана нова резервна част – 4 метална рамка /стойка/, която е втора употреба, като монтирането на тези две /неуточнено кои две/ нови резервни части е конструктивно и технологично възможно и не нарушава работата на автомобила. Но след това е въведена втората алтернатива – новите резервни части са също производство на завода производител, но в този си вид, доставени като втора употреба, те не отговарят на изискванията на завода – производител. Дори при абстрахиране от противоречието в самите отделни твърдения, то остава съществуването на неяснота относно характеристиките на поставената перка и по какъв начин това има отношение към съставомерността на деянието. Остава неясно дали в тези части на постановлението, пресъздало директно САТЕ, се твърди поставянето на вентилатор с две гнезда, който може би не отговаря на изискванията на завода-производител, да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Подобен подход с изброяване на алтернативи при описание на деяние в обвинителен акт или постановление по чл. 375 НПК е изцяло недопустим, тъй като прокурорът следва да изложи непротиворечиви и категорично установени релевантни обстоятелства при описание на деянието. А ако описаното няма пряко отношение към съставомерността на деянието, то не следва да бъде пространно излагано в Постановлението на прокурора, доколкото води до неяснота и объркване.

Разпечатката съдържа 23 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca130a7-1e3a-416d-88dc-bf5596687d4d