Решение № 15471 от 12.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15471 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20231110109792 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. С. против П. В. Ч..

Ищецът твърди, че ответникът е социален работник в Централния софийски затвор. Твърди, че ответникът не извършвал навреме нужната социална работа по превъзпитание в затвора, като не работи с него. Не го предлагал за сваляне на режим и точки. В същото време осъществявал такава работа по отношение на други затворници, по отношение на които бил променен режима и точките, като сочи примери. Твърди, че по този начин е лишен от правото му да се възползва от условно предсрочно освобождаване. В уточнителна молба от 25.03.2022 г. твърди, че е налице дискриминационно отношение спрямо него от страна на ответника по много признаци: етническа принадлежност, обществено положение, възраст. Твърди се също така, че по отношение на други лица, изтърпяващи същото наказания, с различен произход, на близка възраст и със сходно обществено положение било налице по-благоприятно третиране от това спрямо ищеца, като ответникът се грижил за това на другите да им се свали режима и точките. В уточнителна молба от 17.06.2024 г. се сочи, че отрицателното становище за условно предсрочно освобождаване не било основание за иска, а резултат от бездействието на ответника. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, страх, безпомощност, отчаяние, депресия вследствие осъществената спрямо него дискриминация чрез бездействие за периода 01.08.2020 г. – 25.06.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи се, че ищецът е постъпил в затвора в гр.

Пазарджик на 25.02.2020 г., като на 24.07.2020 г. бил изготвен първоначален доклад, психологическо заключение от инспектор психолог, изготвен бил план на присъдата.

На 04.08.2020 г. ищецът бил преведен в затвора в гр. София, като на 11.09.2020 г. бил назначен като портиер-чистач, бил награждаван два пъти по предложение именно на ответника. На 02.08.2021 г. ответникът изготвил препланиране на присъдата. На 17.06.2021 г. ищецът депозирал заявление, в което заявил, че не желае да се работи с 1 неговия план на присъдата, защото по вътрешни закони на затвора му било забавено изпълнението на плана и вече нямало смисъл да се бори за режим и каквото и да било.

Твърди, че с ищеца била провеждана планираната работа чрез периодични срещи с инспектора СДВР- на работното място, по различни поводи, при получаване на кореспонденция. Груповата специализирана работа се осъществявала при възможност за формиране на група, като включването в група било чрез заявяване на желание от осъдените, след обявление и подаване на молба от желаещите. В процесния период била обявена една такава група и ищецът не бил изявил желание за участие.

Ответникът сочи, че групата в затвора, с която работи, се състояла от повече от 80 лишени от свободи, като всички имали различни присъди, съдимост, поведение и отношение към другите, поради което подходът към тях е различен. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Като доказателство по делото са приобщени следните документи: книжка на лишения от свобода Н. Д. С., тетрадка на социалния работник, заповед от 26.02.2020 г. на министъра на правосъдието.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и затворническото досие на лишения от свобода М.Г.Ц, като поради големия обем на приложените документи, ще бъдат цитирани само тези, съдържащи относима към делото информация.

От приетите по делото доказателства се установява, че към процесния период ищецът се е намирал първоначално в затвора в гр. Пазарджик, където от 29.06.2020 г. е започнало изпълнение на наказанието, постановено му по НОХД №***/2020 г. на Районен съд – Пазарджик.

По делото е представена и оценка на риска от ново осъждане на лишения от свобода Н. С., като му е дадена оценка от 64т. отговаряща на среден риск.

От изготвения първоначален доклад се установява, че ищецът е бил преведен в затвора в гр. София на 02.08.2021 г.

Установява се, че на 24.07.2020 г. от инспектор от затвора в гр. Пазарджик е изготвен план на присъдата на лишения от свобода Н. Д. С. в три точки, както следва:

1. Отношение към престъплението с цел преосмисляне на извършеното престъпление, като за целта е предвидено индивидуално консултиране; 2. Трудова дейност с цел трудово устройване в рамките на 1-2 месеца и 3. Умения за мислен – включване в групова работа за мислене.

По приетата по делото книжка на лишения от свобода е налице докладна записка от 12.03.2021 г., съставена от П. Ч. до началника на затвора в гр. София, с която предвид добрата дисциплинираност и отговорно отношение към поставените трудови задачи, както и във връзка с плана на присъдата, е предложено лишения от свобода Н.

Д. С. да бъде награден. По делото е налице и заповед №238/14.05.2021 г. на началника на затвора, от която се установява, че във връзка с горното предложение лишения от свобода е награден с „извънредна хранителна пратка“.

Със заповед от 06.01.2021 г. отново по предложение на ответника началникът на затвора е наградил ищеца с „писмена похвала“.

Като доказателство е представена и докладна записка от 27.01.2021 г., от която се установява, че е стартирала групова работа „толерантност в затвора, толерантност в живота“ с лишените от свобода от 2-ра група, която ще се проведе в периода 27.01.2021 г. – 07.04.2021 г., като е посочено,че участието в програмата е доброволно.

Представен е списък м. януари-април 2021 г. на лишените от свобода, които ще 2 посещават терапевтичната група на тема „толерантност в затвора, толерантност в живота“, в който списък не присъства името на ищеца.

По делото е приет и текущ доклад от 02.08.2021 г., съставен от ответника, съгласуван с ИФ НС СДВР – П.Н, в който е отразено, че на 17.06.2021 г. при проведен разговор с л.св. Н. Д. С. относно плана на присъдата същият писмено заявил, че не желае да се работи с него повече, тъй като администрацията на затвора си работела по вътрешни правила и нямало смисъл да се бори за режим и условно предсрочно освобождаване.

От приложената по делото тетрадка на социалния работник се установяват срещите между ответника и ищеца, като е отразено предаването на различни документи, предназначени за ищеца. Не се установява съдържание на срещите, различно от осъщественото предаване на документи.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Е. М.

– лишен от свобода, който е пребивавал в затвора в гр. София през същия период, през който и ищецът. Свидетелят сочи, че не бил в една група за социална работа с ищеца, но имал контакти с ищеца всеки ден. Ищецът му казвал, че ИСДВР-то го тормози, имал тенденциозно лично отношение към него, не извършвал никаква работа с него, каквато трябвало да извършва с него. Това нещо подлагало ищеца на психически тормоз и той изпитвал страх, безнадежност, безизходица, отчаяние и ужас. Свидетелят сочи, че ищецът С. му разказал как ИСДВР-то така го тормози, че не може нито да спи, нито да се храни. Ищецът му се оплаквал, че по отношение на други затворници, при същото положение, се осъществявала дейност, били поощрявани. Работата, на която били назначили ищеца, била такава, че никой не искал да я върши, защото се стои цял ден на открито. Сочи, че вероятно ищецът има поне основно образование и заради това го сложили на тази работа, защото другите не можели да пишат, а те имат тетрадки и описват своята дейности. Свидетелят сочи, че в групата на ИСДВР Ч. с приоритет било да си от ромски произход, такива хора били изслушвани и приемани.

Твърди, че лишеният от свобода М.Г.Ц е от ромски произход и наркозависим.

Свидетелят споделя и лични впечатления за отношенията в затвора, които съдът намира за ирелевантни към предмета на делото, поради което същите няма да бъдат възпроизвеждани.

По делото е разпитан и св. Г., която е работила заедно с ответника – инспектор П.

Ч., като през 2020-2021 г. същият й е бил пряко подчинен. Свидетелят сочи, че си спомня за ищеца С., същият бил в затвора в гр. София през 2020-2021 г., като е дошъл превод от друг затвор. Ищецът не се бил включил в провежданата групова работа. Не си спомня да е получавала жалби от ищеца. Свидетелят дава разяснения относно механизма за смяна на режим и условно предсрочно освобождаване. Сочи, че познава лишения от свобода М.Г, но не знае какъв е неговият етнически произход, има спомени, че бил на метадон и бил включен в метадонова програма. Пояснява, че при постъпване в затвора всеки лишен от свобода се самоопределя относно етническа принадлежност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.

В доказателствена тежест на ищеца по иска за присъждане на неимуществени вреди от осъществена от ответника дискриминация е да докаже наличие на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр; осъществено нежелано поведение от страна на ответника спрямо ищеца, основано на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на права на ищеца, както и претърпените неимуществени вреди 3 и техния размер.

С разпоредбата на чл. 9 на ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.

Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.

В случая се твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от осъществено от ответника дискриминация по отношение на ищеца чрез бездействие – неизвършване на социална работа по превъзпитание в затвора, каквато била извършвана с други лишени от свобода.

За да се гарантира целта на ЗЗДискр., установена с чл. 2, а именно да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона и равенство в третирането, чл. 4, ал. 1 забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси. А според § 1, т. 8 ДР ЗЗДискр. изразът "на основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Съгласно чл. 6 ЗЗДискр. забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.