Решение № 241 от 07.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Враца, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500291 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1664/26.03.2026 г., подадена от С.

И. М. срещу Решение № 37/23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1279/2024 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от него срещу Л. И. М. и В. К. М. обективно съединени искове за прогласяване нищожността на съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 16.11.2016 г. по гр. д. № 698/2015 г. по описа на Районен съд – Мездра, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма, както и за унищожаване на същата спогодба като сключена при измама и крайна нужда, и с което въззивникът е осъден да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 613,55 евро.

Пред районния съд ищецът С. И. М. е поддържал, че от текста на спогодбата е видно, че в нея не са описани и разпределени съответните имоти, че на практика липсва текст на спогодба, а в протокола от съдебното заседание е записано единствено изявление на процесуалния представител на ищците по делбеното дело, последвано от изявления на процесуалните представители и подписи на страните. Според ищеца съдът е бил длъжен в протокола и в самата спогодба да персонифицира страните, да опише и разпредели имотите и да уравни дяловете, като спогодбата следва да се изготви от съда, а не от 1 страните или от техен представител. Ответниците са оспорили изцяло исковете за нищожност, а по отношение на иска за унищожаемост са напраВ. възражение за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение районният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД са неоснователни, тъй като съдържанието на спогодбата не противоречи на повелителни правни норми, а целеният с нея правен резултат – извършване на делбата на съсобствените имоти – е законен и е бил постигнат в рамките на приложеното делбено дело.

Приел е още, че в исковата молба липсват твърдения за факти и обстоятелства, които да обосновават накърняване на добрите нрави, липса на съгласие или липса на предписаната от закона форма, поради което и исковете по чл. 26, ал.

1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД са неоснователни. По отношение на иска по чл. 27 ЗЗД районният съд е уважил своевременно направеното възражение за погасителна давност, като е приел, че тригодишният срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече от сключването на спогодбата на 16.11.2016 г. и е изтекъл на 16.11.2019 г., а искът е предявен едва на 05.11.2024 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът поддържа, че районният съд не се е съобразил с твърденията в исковата молба за пороците на спогодбата, а именно че делбеният съд е следвало лично да персонифицира страните, да опише и разпредели имотите и да уравни дяловете, т.е. спогодбата да бъде изготвена от съда, инкорпорирана в протокола от съдебното заседание, прочетена и едва след подписването й от страните – утвърдена от съда. Според въззивника районният съд незаконосъобразно е приел, че спогодбата може да бъде изготвена и приета от самите страни и техните представители, без да е спазена изричната й форма, като страните и представителите им могат единствено да изготвят проект, който съдът да инкорпорира в протокола след проверка за законосъобразност и за наличие на изрично и неманипулирано съгласие. Твърди се, че районният съд нито е обсъдил, нито е опровергал тези доводи, което представлява липса на мотиви.

Поддържа се още, че в протокола от последното съдебно заседание пред районния съд не са записани изчерпателно показанията на допуснатия на ищеца свидетел, а събраните доказателства не са обсъдени в мотивите на решението, поради което не е изследвана и хипотезата дали спрямо въззивника е било упражнено умишлено психическо въздействие, довело до принуда да подпише спогодбата, а при наличие на такава принуда позоваването на изтекла тригодишна давност било „неетично“. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемите Л. И. М. и В. К. М. оспорват жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че решението на районния съд е законосъобразно, 2 обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила, че постигнатата на 16.11.2016 г. спогодба е подписана лично от страните, които са положили подписи и са изписали саморъчно трите си имена под нея, както и че при сключването й страните са ползвали адвокатска помощ. Според въззиваемите не са налице предпоставките на чл. 26 и чл. 27 ЗЗД, а изложените в исковата молба обстоятелства са крайно лаконични и не обосновават нито нищожност, нито унищожаемост на спогодбата. Молят решението да бъде потвърдено и претендират разноски за въззивната инстанция, като представят договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. М. Н., който поддържа въззивната жалба и представя писмени документи, сочени като новооткрити доказателства. С протоколно определение от 16.09.2026 г. въззивният съд е прие като писмени доказателства заверени копия от декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от Л.

И. М..

Окръжен съд – Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

При служебно извършената проверка по чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма, и по предявените искове. Предмет на делото са искове за прогласяване нищожност и за унищожаване на съдебна спогодба, постигната в производство за съдебна делба. Доколкото съдебната спогодба по чл. 234 ГПК, наред с процесуалното си действие, представлява и договор по смисъла на чл.

365 ЗЗД, тя може да бъде атакувана на основанията за недействителност на договорите, поради което исковете са допустими.

По правилността на решението въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От фактическа страна

Настоящият състав намира, че районният съд е установил правилно и в пълнота относимата към спора фактическа обстановка, която се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Не е спорно между страните, а се установява и от приложеното гр. д. № 698/2015 г. по описа на Районен съд – Мездра, че въззиваемият Л. И. М. и въззивникът С. И. М., в качеството им на наследници на И. Н. М., са били страни по образувано производство за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. Игнатица, обл. Враца, като със сезиращата искова молба са били индивидуализирани както съделителите, така и 3 съсобствените имоти, предмет на делбата.

От протокола от проведеното на 16.11.2016 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 698/2015 г. се установява, че на именното повикване ищците по делбеното дело са се яВ. лично и с адв. З., а ответникът С. М. – лично и с адв.

К.. Процесуалният представител на ищците е предложил спогодба, съгласно която в дял и собственост на ищците се поставят първият етаж с обособен самостоятелен вход от двуетажна масивна жилищна сграда от 60 кв.м., построена в УПИ I, пл. № 197, кв. 33 по плана на с. Игнатица, целият с площ от 850 кв.м. по нотариален акт, а по действително измерване – 873,52 кв.м., ведно с мазе № 1 с площ от 25 кв.м., едноетажна масивна жилищна сграда, ведно с построеното под нея мазе от 36 кв.м., лятна кухня, гараж от 21,29 кв.м., ведно с мазето под гаражите, както и имот № 001461 в м. „Преслъп“, IX категория, ЕКАТТЕ 32281 в землището на с. Игнатица, ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м. и селскостопанска постройка със застроена площ от 88 кв.м., при посочени съседи – имоти № 002576 и № 001995, а в дял и собственост на ответника – вторият етаж от двуетажната жилищна сграда от 60 кв.м. в същия УПИ, ведно с гараж със застроена площ от 24,5 кв.м., селскостопански постройки със застроена площ от 26,37 кв.м. и от 11 кв.м., и двуетажна масивна жилищна сграда, построена от ответника и невключена в делбеното производство, като разпределението на ползването на дворното място е уговорено съобразно заключението на вещото лице по гр. д. № 198/2016 г. по описа на Районен съд – Мездра, а ответникът не претендира за извършени от него подобрения.

Процесуалният представител на ответника е заявил съгласие с така предложената спогодба, като е поставил допълнително условие ищецът да поеме задължение да възстанови разрушена подпорна стена от около 2,5 м., което условие е било изрично прието от процесуалния представител на ищците. Страните са заяВ., че с така постигнатата спогодба няма да имат спорове за в бъдеще по отношение на наследствените имоти – предмет на делбеното дело. Следват подписите на страните, ведно със саморъчно изписаните им имена, след което съдът е приел, че постигнатата спогодба не противоречи на закона и урежда отношенията между страните, одобрил я е с протоколно определение и е прекратил производството по делото. Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

Във въззивното производство са приети като писмени доказателства заверени копия от декларации по чл. 14 ЗМДТ, подадени от въззиваемия Л. И.

М.. Макар съдът да ги е приобщил към доказателствената съвкупност, от съдържанието им се установява, че посочените декларации са подавани три години преди сключването на оспорваната спогодба и преди изобщо да е започнало производството по делба на имота. Поради това същите са неотносими към предмета на делото, който касае действителността на конкретната спогодба от 16.11.2016 г. и нищо друго. Действителността на един договор се преценява към момента на неговото сключване, поради което предхождащи го едностранни изявления на една от страните, при това 4 направени пред данъчната администрация за целите на облагането с местни данъци, не могат да обосноват нито един от пороците, на които се позовава въззивникът. Отделно от това подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ има значение единствено за данъчното облагане и само по себе си нито поражда, нито доказва вещни права върху декларираните имоти.

От правна страна

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, които изцяло споделя, а по доводите във въззивната жалба добавя следното:

Съдебната спогодба, постигната в производството по съдебна делба, представлява одобрен от съда договор между съделителите, с който те взаимно си правят отстъпки и уреждат окончателно спора относно прекратяването на съсобствеността, като притежаваните от тях идеални части се трансформират в реално определени обекти. Съгласно чл. 234, ал. 1 ГПК за всяка спогодба, която не противоречи на закона и на добрите нрави, се съставя протокол, който се одобрява от съда и се подписва от него и от страните, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. Като договор спогодбата може да бъде атакувана само на основанията за нищожност и унищожаемост на договорите, уредени в ЗЗД, като в настоящото производство не подлежат на преразглеждане нито правилността на постигнатото между страните разпределение, нито справедливостта на взаимните отстъпки.

Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca0d510-7503-41fd-ba5a-b2bfad01707e