Решение № 15185 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15185 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ............ като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110121083 по описа за 2023 година

Решение при признание на иска, произнесено по реда на чл. 237 от ГПК.

Ищеца ............. със седалище и адрес на управление ............., представляван от .............., чрез адв. М. Г. от САК, твърди в исковата си молба, че ответника дължи сумата 2 252, 16 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 227, 96 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, като се претендира и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Ответника Р. П. М. с ЕГН **********, от ............., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по делото, не е поискал разглеждане в негово отсъствие, но се явява в насроченото открито съдебно заседание по делото и изцяло признава иска както по основание, така и по размер.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

В проведеното на 08.09.2023 г. открито съдебно заседание по делото с оглед направеното от страна на ответника М. признание на иска по чл. 237 от ГПК процесуалният представител на ищеца – юрисконсулт ............ направила искане да бъде прекратено съдебното дирене по отношение на ответника, който е признал иска, съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл. 237, ал. 4 от ГПК признанието на иска не може да бъде оттегляно. Като прецени това, съдът счита, че следва да се постанови решение при признание на иска, с което иска да бъде изцяло уважен, като бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на този изход на делото право на присъждане на разноски има ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК към минималния размер от 100 лева, доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, и предвид процесуалното поведение на ответника, който признава иска. С оглед горното следва да бъдат присъдени разноски в размер на 590, 12 лева – 90, 12 лева държавна такса за завеждане на делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и 400 лева депозит за САТЕ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. П. М. с ЕГН **********, заплати от ............., да на ............. със седалище и адрес на управление ............., представляван от .............., чрез адв. М. Г. от САК , сумата в размер на 2 252, 16 лева /две хиляди двеста петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 227, 96 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, както и сумата в размер на 590, 12 лева /петстотин и деветдесет лева и дванадесет 2 стотинки/, представляваща направените следва по делото разноски, както

– 90, 12 лева държавна такса за завеждане на делото, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и 400 лева депозит за САТЕ.

Банкова сметка на ищеца:

IBAN: .........

..........

..........

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3