Решение № 6816 от 02.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6816 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110126150 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. М. Й., ЕГН ********** и Н. А. Й., ЕГН **********, против [фирма] /н/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: [адрес].

С влязло в сила определение от 09.06.2022 г. производството е частично прекратено в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника таксите и разноските в изпълнителното производство по изп. д. № 20228500400172 по описа на Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, а именно на следните суми – всеки от тях по 270 лв. разноски по ТТРЗЧСИ, всеки от тях по 287.04 лв. дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ и всеки от тях по 25 лв. юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство.

С влязло в сила определение от 18.10.2022 г. производството е частично прекратено в частта, с която се иска да бъде осъдено [фирма] /н/ да заплати на Н. А. Й. сумата от 2005.92 лв. - заплатена сума по изп. д. № 20228500400172, с която ответникът неоснователно се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че срещу наследодателя на ищците А. Н. Й. /поч. на 21.02.2018 г./ , бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС, за следните суми: 989.12 евро – главница по договор за кредит от 06.10.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2009 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 16.09 евро за периода от 25.01.2007 г. – 25.05.2017 г., обезщетение за забава в размер на 454.47 евро за периода от 25.01.2007 г. до 04.08.2009 г. и 57.10 лв. – сторени разноски по делото. Твърдят, че вземането въз основа 1 на изпълнителния лист е погасено по давност. Като най-късна дата, на която вземанията са погасени сочат датата 02.12.2021 г.

Молят да се признае за установено, че всеки един от ищците не дължи на ответниците по ½ от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС , които суми са превалутирани в лева, на основание пар. 2 от ДР на ТЗ, а именно за следните суми: всеки от ищците по 967.28 лв. – ½ от главницата по договор за кредит от 06.10.2006 г. в размер на 989.12 евро /с левова равностойност 1934.55 лв./, всеки от ищците по 1258.09 лв. – ½ от начислената законна лихва върху главницата за периода 05.08.2009 г. – 20.04.2022 г. в общ размер на 2 516.18 лв., всеки от ищците по 15.74 лв., представляваща ½ от договорната лихва за периода от 25.01.2007 г. – 25.05.2017 г. в общ размер на 16.09 евро /с левова равностойност 31.47 лв./, всеки от ищците по 444.44 лв. - ½ от обезщетение за забава за периода от 25.01.2007 г. до 04.08.2009 г. в общ размер на 454.47 евро /с левова равностойност 888.87 лв./ и всеки от ищците по 28.55 лв. - ½ от сторените съдебни разноски в общ размер на 57.10 лв., въз основа на издадения изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС срещу длъжника А. Н. Й. /поч. на 21.02.2018 г./, чийто наследници са А. М. Й. и Н. А. Й.. Претендират разноски В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Намира иска за неоснователен. Изпълнителният лист срещу наследодателя можел да бъде изпълнен и срещу наследниците му. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено претендираната /непогасена/ спрямо него сума по изп. д. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на такъв иск, ако към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателите.

2

По делото е постъпило удостоверение от ЧСИ А. Б. по изп. д. № 20228500400172 /л.

50/. От удостоверението се установява, че по изпълнителното производство е събрана сума от Н. Й. в общ размер на 2005.92 лв. на 04.05.2022 г., а от А. Й. е събрана сума в размер на 3296.14 лв. на 06.06.2022 г. Сумите не са разпределени и преведени на взискателя, а изпълнителното производство е спряно по силата на издадена обезпечителна заповед № 534 от 09.06.2022 г. по настоящото производство.

Събраните суми по изпълнителното производство не са преведени на взискателя, а принудителното изпълнение е спряно, респ. при уважаване на предявените отрицателни установителни искове удържаните суми от ЧСИ ще бъдат върнати на длъжника. При липсата на разпределение – имуществено разместване, за удовлетворяване интереса на ищеца защитата е с отрицателен установителен иск, като евентуалното благоприятно съдебно решение би довело до автоматично възстановяване на събраните недължими суми по сметка на ЧСИ. За ищеца е налице интерес от предявяване на установителни претенции, ако сумите са събрани от СИ, но не са преведени по сметка на взискателя.

Оттук и предявените отрицателни установителни претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

С определение от 18.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че срещу наследодателя на ищците А. Н. Й. /поч. на 21.02.2018 г./ , бил издаден изпълнителен лист от 15.08.2009 г. по ч. гр. д. № 39242/2009 г. по описа на СРС, както и, че е образувано въз основа на процесния изпълнителния лист изпълнително дело № 20228500400172 по описа на Частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850 КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.

Установява се от удостоверение за наследници на А. Н. Й., починал на 21.02.2018 г., че същият е оставил двама наследника по закон - А. М. Й. /съпруга/ и Н. А. Й. /син/.

Изпълнителен лист от 15.08.2009 г., издаден по гр. д. № 39242/2009 г. на СРС, е присъединен към изп. д. № 20077890400168 с молба с вх. № от 05.10.2009 г. на взискателя – л. 214 от изп. д. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника А. Й. на 22.10.2009 г. – виж л. 218 от изп. д., предвид което и заповедта за изпълнение е влязла в сила 06.11.2009 г.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение 3

№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.

Разпечатката съдържа 30 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cca03c86-d462-46bd-8969-377eab74b4f3