Решение № 525 от 31.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Благоевград, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210200765 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена „С.и” ЕООД с ЕИК 203979090, представлявано от управителя Г. К. С. против Наказателно постановление № 576894F580212/11.05.2021 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 от същия закон.

В жалбата се излагат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното производство, дружеството-жалбоподател се представлява от законния представител Г. С. и адв. Т., като поддържат депозираната въззивна жалба.

Претендират присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М., която моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на санкционния акт. Навежда, че доказателствата по делото установявали по несъмнен начин извършването на нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС от дружествотожалбоподател. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Около 11.00ч на 15.11.2020 г. свидетелят Д. Н. - служител на ЦУ на НАП посетил търговски обект –сервиз за гуми, находящ се в гр. Благоевград, ж.к. „Еленово“ 1 срещу блок 106, стопанисван от „С.и “ ЕООД с ЕИК 203979090, като в сервиза се намирал управителят на дружеството Г. С..

Преди да се легитимира, свидетелят Н. извършил контролна покупка на две употребявани гуми на стойност 50лв., която била заплатена в брой от Н., а парите били приети от управителя на дружеството .

За приетото плащане за сметка на „С.и“ЕООД не била издадена фискална касова бележка, въпреки че в обекта било монтираното фискално устройство модел Datecs Dp-150 с индивидуален номер DT464281 и номер на фискалната памет 02464281.

След извършване на покупката, Н. се върнал в търговския обект заедно със служителката на ЦУ на НАП А. П. и след като се легитимирали стартирали извършването на проверка. Н. и П. разпечатали дневен финансов отчет, в който не фигурирала сума в размер на 50.00лв.

Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0087017/15.11.2020 г.

Свидетелят Н. приел, че „С.и”ЕООД е извършило нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС, поради което на 19.11.2020 г. в присъствието на свидетеля П. и управителя на дружество съставил срещу последното АУАН № F580212.

Актът бил връчен на управителя срещу подпис, като същият не обективирал в него възражения. Такива не са постъпили и в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.

На 11.02.2021 г. началник отдел „Оперативни дейности”в ЦУ на НАП за извършено на 15.11.2020 г. нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С929-0087017/11.02.2021 г., с която на „С.и” ЕООД е наложена принудителна административна мярка –запечатване на търговски обект „сервиз за гуми”, находящ се в гр. Благоевград, ж.к. „Еленово” срещу бл.106, стопанисван от „С.и” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” и чл.187, ал.1 ЗДДС. ЗПАМ е връчена на управителя на дружеството на 15.02.2021 г., като не е обжалвана и е влязла в сила на 01.03.2021г.

Въз основа на АУАН № F580212/19.11.2020 г. при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 11.05.2021 г. началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното НП, с което на дружеството на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв.

Наказателното постановление е връчено на управителя на търговското дружество на 29.04.2022 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Н. и П. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Молба от ТД на НАП София, офис Благоевград с приложение Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ФК-С929-0087017/11.02.2021 г.; Разпечатка от електронен регистър „Принудителни административни мерки – запечатване на обект“, Писмо от ТД на НАП София, офис Благоевград с изх. №1354- 69#/26.06.2023 г. с приложение заверено копие на пълномощно №1342- 1/21.06.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Писмо от ЦУ на НАП София с изх. №1761- 26/25.05.2022 г.; Копие на АУАН с №F580212/19.11.2020 г.; Копие на протокол за извършена проверка в обект сер. АА №0087017/15.11.2020 г.; Копие на искане за представяне на писмени обяснения от задължено лице от Г. С.; Копие на декларация за стопанисвани обекти от задължено 2 лице Г. С. от 15.11.2020 г.; Копие на опис на парите в касата към протокол №0087017/15.11.2020 г.; Копие на дневен отчет от 15.11.2020 г.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Н. и П. като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приложените по делото писмените доказателства. Показанията на двамата свидетели се характеризират с висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, относими към предмета на делото.

При анализа на показанията на свидетеля К. С., съдът съобрази близката му родствена връзка с управителя на санкционираното дружество, а оттам и заинтересоваността му от изхода на делото. Предвид горното и с оглед опровергаването му от показанията на служителите на НАП, районният съд не приема за достоверно заявеното от С., че присъствал на извършената проверка, поради което не използва показанията на този свидетел при изграждането на фактическите си и правни изводи.

Писмените доказателства, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

Обстоятелствата по извършената проверка /време и място/ и направените при нея констатации относно извършената продажба на гуми, без за съответната продажба да е издаден фискален бон се изясняват посредством показанията на свидетелите Н. и П., съставения дневен финансов отчет и Протокол за извършена проверка.

В показанията на свидетелите Н. и П. се съдържат данни за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.04.2022 г., а жалбата е от 09.05.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл.193, ал.2 ЗДДС вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.193, ал. 2 ЗДДС от ръководителя на НАП с т.1.1 на същата заповед .

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са 3 описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

По същество преценката на административнонаказващия орган, че дружеството не е изпълнило предвиденото с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение е правилна.

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В конкретния случай не са налице изключенията за предвиденото с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение, уредени с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Ето защо за дружеството е съществувало задължението да регистрира и отчита извършените продажби в търговския обект, включително конкретната продажба на две гуми на стойност 50. 00 лева, като в момента на плащане издаде фискален бон, което същото не е извършило и по този начин на описаните в НП време и място от страна на „С.и”ЕООД е осъществен състава на нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.

Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.

Доказателствата по делото установяват обаче, че за същото нарушение на 11.02.2021 г. е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С929-0087017/11.02.2021 г., с която на „С.и” ЕООД е наложена принудителна административна мярка –запечатване на търговски обект „сервиз за гуми”, находящ се в гр. Благоевград, ж.к. „Еленово” срещу бл.106, стопанисван от „С.и” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” и чл.187, ал.1 ЗДДС. ЗПАМ е връчена на управителя на дружеството на 15.02.2021 г., като не е обжалвана и е влязла в сила на 01.03.2021 г.

За аналогичен случай СЕС е бил сезиран с преюдициално запитване следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която могат да се кумулират административно производство за прилагане на принудителна административна мярка и административнонаказателно производство за налагане на имуществена санкция за едно деяние срещу същото лице, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажба на стоки чрез издаване на документ за продажбата С постановеното по дело ECLI: EU: C: 2023: 317 Решение от 04.05.2023 г., СЕС припомня, че съгласно чл.50 от Хартата гласи, че „Никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С‑117/20, EU:C:2022:202, т. 24 и цитираната съдебна практика.