Определение № 139 от 15.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Даниел Н. Марков

Георги Хр. Иванов като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600002 по описа за 2022 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.

Бургас против Определение № 1084 от 20.10.2021 г., постановено по НЧД № 4293/2021 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП Бургас от 13.09.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 32/2016 г.. по описа на ОД МВР – Бургас, пр. пр. № 15682/2016 г., пор. № 220/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу обвиняемото лице Н. Г. В. за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението, като на първо място счита, че в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, подробно са посочени доказателствата, които държавното обвинение кредитира и кои не, както и защо не е кредитирана изготвената в хода на ДП експертиза. Според прокурора в постановлението се съдържа подробно и детайлно изложение относно изключването на проведеното разпознаване по снимки от доказателствения материал по делото. Намира, че след внимателен и задълбочен анализ на събраните в хода на ДП доказателства и доказателствени средства не може да се направи категоричен и безспорен извод досежно авторството на конкретното деяние от страна на Н. Г. В.. Моли се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

1

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 32/2016 г. по описа на ОД МВР – Бургас, пр. пр. № 15682/2016 г., пор. № 220/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е образувано на 19.01.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Бургас за това, че в периода от месец април 2014 г. до 21.09.2014 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага в размер на 3250 лева, възбудил у Е.

Т. М. заблуждение, че е с изключителни свръхестествени способности на гадател, лечител, екстрасенс и биоенерготерапевт, представяйки се с името „Х.Г.“, вместо с името си Н. Г. В. и е поддържало това заблуждение у Е. Т. М. с уверение и демонстриране на парапсихически възможности на гадател и лечител, който ще излекува страдащата от тежко заболяване нейна племенница Л.М. К. на 39 г. /починала на 21.09.2014 г./, с което причинил имотна вреда на Е. Т. М. в размер на 3250 лева – престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК.

С постановление от 24.07.2017 г. в качеството на обвиняем по делото е била привлечена Н. Г. В..

С Постановление от 26.05.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.

3 вр. чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 32/2016 г.. по описа на ОД МВР – Бургас, пр. пр. № 15682/2016 г., пор.

№ 220/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.

С Определение № 917 от 18.06.2020 г., постановено по НЧД № 2115/2020 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на Бургаска районна прокуратура за допълнително разследване, като е дал и указания в тази насока.

По протест на Районна прокуратура – Бургас е било образувано ВЧНД № 830/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като с Определение № 420/06.08.2020 г. състав на съда е потвърдил определението на Районен съд – Бургас.

След връщане на делото, с оглед дадените от БРС и БОС указания, по наказателното производство са извършени допълнителни процесуално – следствени действия – проведен е разпит на К.И.И., както и допълнителни разпити на Е. Т. М., извършено е разпознаване на лица и предмети, като е приобщен протоколът от извършеното процесуално – следствено действие, както и са приобщени писмени доказателства и изискани справки.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследването, прокурорът от Районна прокуратура – Бургас е приел, че в конкретния случай е недоказано авторството на деянието, като не са събрани безспорни и категорични доказателства, че именно Н. Г. В.

2 е лицето, което е въвело и поддържало заблуждение у Е. Т. М., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, с което й причинила имотна вреда в размер на 3250 лева.

Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на интересите на пострадалото лице. Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Настоящият състав счита, че протестираното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че крайните изводи на прокурора не отговорят на събрания по делото доказателствен материал досежно наличието на престъплението измама. Необосновани са изводите на прокурора, изложени в протеста, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и крайният извод в постановлението е формиран при анализ на цялата съвкупност от доказателства.

По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че племенницата на св. М. – Л.М. К. /починала на 21.09.2014 г./ е страдала от тежко заболяване. Свидетелката Е. Т. М. много искала да помогне на племенницата си да оздравее, и след като е видяла реклама във вестник „Фактор“ се е свързала с „Х.Г.“, на посочените в рекламата телефонни номера, като в рекламата било посочено, че Х.Г. има свръхестествени способности на гадател, лечител, екстрасенс и биоенерготерапевт. По делото също така е установено, че лицето, представяйки се за Х.Г. е лицето Н. Г. В..

Също така по делото по безспорен и категоричен начин е установено, че св.

М. е направила четири превода в общ размер на 3250 лева на името на свидетеля Г.Н.Г., които са били изпратени до поискване в гр. София и които 3 са били получени лично от свидетеля.

От приложените по делото доказателства, също така по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето Н. Г. В. е осъждана за деяния по чл. 209, ал. 1 от НК, като механизмът на същите е идентичен с този, посочен от свидетелката М., а именно, че пострадалите лица са привеждали суми на Х.Г. чрез лицето Г.Н.Г. в гр. София.

С оглед заявеното от прокурора в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, че досежно авторството на деянието не са събрани безспорни и категорични доказателства, с оглед на което е и постановеният прокурорски акт, настоящата въззивна инстанция намира същото за неоснователно. При прочита на двете постановления на прокурора, с които прекратява наказателното производство, съдът констатира изключително сходство, като единствено в постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, са добавени съображения защо не кредитира изготвената по делото тройна дактилоскопна експертиза, и по точно досежно представените от свидетелката М. шест броя листчета, както и защо не кредитира извършеното разпознаване на лица и предмети от свидетелката Е.

В.Т.. В тази насока, настоящият съдебен състав се присъединява изцяло към становището на първоинстанционния съд, че посочените от прокуратурата основания за некредитиране на приложените доказателства, са несъстоятелни и не почиват на законови правни норми. Както и първоинстанционният съд счита, посочените от прокурора пропуски в извършените процесуалноследствени действия, биха могли да бъдат преодолени от други процесуални действия, които са и в компетентността на водещия разследването, а не да бъдат дискредитирани, в какъвто смисъл се е произнесъл прокурора.

По делото са събрани доказателства, от анализа на които, може да се направи извод досежно авторството на деянието.

Още повече, че от обясненията на обвиняемата В. на 23.10.2017 г. самата тя заявява, че е давала обява във в. „Фактор“, в която се е представяла за Х.Г., като снимката е нейна и е ползвала обявените в обявата телефони.

Обясненията на обвиняемата в тази част се припокриват със заявеното от свидетелката В., че е разговаряла с Г.Х. на посочените в обявата телефони, както и че при срещата им в хотел „Свети Илия“, ходжата е била със забрадка на главата и с очила с дебела рамка /каквато е и снимката й в посочената обява/. Също така обвиняемата в разпита си е заявила, че няма възможности да лекува, като може да лее куршум и да бае за уроки. Видно от представеното по делото копие от вестник „Фактор“, брой 596 от дата 25.04 – 01.05.2014 г. е налична реклама, съдържанието на която е посочено от самата обвиняема, а именно, че Х.Г. помага при безплодие, наркомания, алкохолизъм, както и че събира разделени двойки, изчиства всякакви негативни въздействия и изготвя бизнес муски. В същия смисъл са и рекламите, публикувани от В. в други броеве на вестник „Фактор“, както и във вестник „Черноморски Фар“, приложени по делото. От изложеното 4 следва, че още с публикуването на процесните обяви, обвиняемата е била наясно, че излага неверни данни за своите способности, като по този начин би въвела в заблуждение четящите тези вестници, попадайки на нейните реклами.

Относно преведените от свидетелката В. суми в размер на общо 3250 лева на свидетеля Г.Г., въззивната инстанция възприе изложеното от първоинстанционния съд, като счита, че достоверността на изложеното от свидетеля Г. следва да бъде преценена с оглед наличните данни по делото, а именно, че същите преводи са изпратени до получателя до поискване, без посочване на ЕГН, адрес, телефон, като не става ясно по какъв начин свидетелят е научил, съответно е получил тези суми.

При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на анализ на събрания до момента доказателствен материал, в какъвто смисъл са и определенията на БРС и БОС при предходното прекратяване на производството, изводите на прокурора в постановлението за прекратяване се явяват незаконосъобразни, поради което правилно е било отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.

Въз основа на изложените съображения съдът прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1084 от 20.10.2021 г., постановено по НЧД № 4293/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.