Решение № 9364 от 21.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6383/2024
- Вид
- Решение № 9364
- Подписан
- 21.05.2025
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 9364 гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110106383 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 35307/05.02.2024г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 176562/30.05.2025г. на СРС, подадена от „**********“ ЕООД срещу Я. Е. Е..
Ищецът „**********“ ЕООД чрез адв. А. С. – АК-Пловдив, е предявил срещу ответника Я. Е. Е. иск с правно основание по чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 21000,00 лева, представляваща предоставени му за целите на изпълнението на сключени в периода 06.02.2019г.-26.03.2021г. 7 броя договори за поръчка /договорите били общо 8, но предмет на спора по настоящото дело са отношенията само по 7 от тях/, по силата на които ищецът възложил на ответника да осъществи необходимите действия да снабди дружеството с разрешение от Столичната община или районните ú администрации за ползване на място за извършване на търговия на открито върху терен – общинска собственост съобразно одобрена схема за поставяне на преместваеми обекти, включително да снабди с електричество съответния обект. Страните не били уговаряли дължимо възнаграждение. В периода 06.02.2019г.-30.03.2021г. ищецът изплатил на ответника по различен начин /в брой, по сметка на майка му, чрез Изипей/ общо сумата от 24750,00 лева. От тях страните са уредили отношенията си по приключилото вече между страните гр.д. № 8325/2023г. на СРС, 70 състав, за сумата от 3750,00 лева. За останалите 21000,00 лева до настоящия момент ответникът не предоставил сметка за извършеното по поръчката. Ищцовото дружество многократно се опитвало да върне парите си, включително с отстъпки от размера на сумите, но без успех. В случай, че съдът приемел, че се касае не за няколко, а за един договор за поръчка, сключен на 06.02.2019г., то сумата се претендира във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на сметка по него. При условията н а евентуалност, ако съдът приемел, че въобще липсва установено между страните облигационно отношение, то се предявява иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на процесната сума от 21000,00 лева като дадена без основание. И в двата случая се претендира законна лихва от подаването на исковата молба /05.02.2024г./ до окончателното изплащане. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява 1 от адв. С. или не изпраща представител, като изразява становище в писмен вид. Предявените искове се поддържат. Допълнителни съображения по същество се излагат в Писмена защита, вх. № 157755/07.05.2025г. на СРС /за представянето на такава съдът не е давал възможност/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Я. Е. Е. чрез адв. И. Б. – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 141821/29.04.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се, че страните са сключили 7 отделни договора за поръчка с посочени в исковата молба дати, посочената цена от 3000,00 лева за всеки един от договорите, както и че не било уговорено възнаграждение. Напротив: страните постигнали устно споразумение ответникът да положи усилия да снабди ищеца с разрешения за поставяне на временни преместваеми обекти за търговия на територията на Столичната община срещу възнаграждение, платимо от ищеца. Самата услуга била дълъг процес, свързан с тромави процедури пред различни институции и предприятия. Оспорва се твърдението, че уговорените услуги не били изпълнени в пълния си обем. Заявява, че оспорва формулираните в исковата молба твърдения да е получил всички суми по приложените към нея документи. Твърди, че не е получавал сумите, посочени в изброени и анализирани в отговора на исковата молба документи. Отделно от това в периода 22.02.2021г.-26.03.2021г. той върнал на ищеца чрез Изипей общо 1500,00 лева. Оспорва да е получавал в брой каквито и да било суми, нито да е давал съгласие парични средства да се превеждат по сметка на майка му. Нямало връзка между предмета на гр.д. 8325/2023г. на СРС и настоящия спор. По нито един от представените платежни документи платец не било ищцовото дружество, а трети лица. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Б., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 160077/08.05.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и възраженията на ответницата, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е сключен договор за поръчка с предмет и параметри съобразно описаното в исковата молба, че е предоставил на ответника процесната сума от 21000,00 лева за целите на изпълнението по договора/договорите. В тежест на ответника е да докаже, че е дал сметка на ищеца, включително че му е върнал съответна сума пари и/или е направил разходи във връзка с изпълнението на поръчката, както и обстоятелства, които го освобождават от тези задължения. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за плащане или същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Първата предпоставка за установяване основателността на предявените от ищеца претенции е наличието на доказано облигационно отношение между страните по договор за поръчка. Последният по правило е неформален, като наличието му може бъде доказано с 2 всички доказателствени средства. По принцип едностранен, той може да бъде сключен и като двустранен договор при уговорено възнаграждение. В този случай, ако сумата по уговореното възнаграждение е над 5000,00 лева или все пак е бил сключен в писмена форма важат ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – така р.239/08.06.2015г.к.гр.д.7200/2014г.-ВКС,ІVг.о.
В настоящия случай съдът намира, че между страните обективно липсва спор, че същите са се намирали в облигационно отношение по договор за поръчка, по силата на който ответникът като довереник се е задължил да извърши за сметка на ищеца – доверител съответните правни действия във връзка със снабдяването на доверителя със съответните документи /разрешения, одобрения, становища, съгласувания и т.н./ за разполагане на обекти за търговия на открито на различни локации в град София. В тази връзка и „**********“ ЕООД е дал пълномощно по чл. 292 ЗЗД /л. 16/. Съдът намира, че се касае за един договор за поръчка /и така следва да постанови диспозитива на решението си/, доколкото ответникът е поел ангажимент да съдейства общо за набавяне на нужните документи, като в рамките на това правоотношение и в изпълнението му е предприемал действия във връзка с всеки отделен търговски обект. Спорно между страните е съдържанието на правоотношението, дължимо ли е било по него възнаграждение и получавал ли е ответникът суми във връзка с изпълнението на поръчката по начина и в размерите, описани в исковата молба.
Като свидетелки по делото са разпитани М.П. и С.У.. Свидетелката П. живее на семейни начала с М. ********** – управител на „**********“ ЕООД. Сочи, че фирмата от 2014г. се занимавала с бързо хранене – палачинки, хот-дог, бургери, правени в малки караванки в различни точки на града, първоначално в Пловдив. Дейността ú в град София започнала през 2019г. Е. и ********** били стари приятели и имали бизнес отношения по други въпроси. Уговорили се Е. да движи всичко в София сам, да не се налага ********** да се явява в общината, като за това било необходимо да се заплащат 3000,00 лева на караванка, в което влизали слагането на обекта и снабдяване с разрешително, а отделно се плащал ток. Имало общо около 7 сложени обекта. За всеки от обектите ********** заплатил. Лично свидетелката е давала пари на Е., включително на сестра му и на майка му.
Заявява, че лично е предала в брой пари на Е. през 2019г.: 3000,00 лева през месец март и 2000,00 лева през месец август. В последствие обаче се оказало, че реално необходимите средства за снабдяване с документи в общината и в енергото били значително по-ниски.
Нямало уговорка за работата на Е.. Той казал, че му трябват за схема 3000,00 лева, за да може да я внесе, да може да издаде разрешително за този обект. Свидетелката У. е партньорколега на ответника във връзка с организация на събития. Знае, че на Е. от ищеца било възлагано да съдейства административно с откриване на временни преместваеми обекти в София. Лично свидетелката е ходила да подава документи по общини, в енергото. Доколкото знае, са се разплащали чрез Изипей, но това си били техни отношения, не е виждала да се предават пари. Ангажиментът ú бил единствено административен. Не знае дали е имало уговорка за възнаграждение между Е. и **********. При това положение и с оглед липсата на други доказателства в тази насока, съдът приема, че не е доказано договорът за поръчка да е бил възмезден, т.е. на Е. да се е дължало възнаграждение за предприетите от него действия.
Втората предпоставка за установяване на основателността на предявените от ищеца претенции е предоставянето на средства от ищеца на ответника за целите на изпълнението на поръчката. Единствено тогава, когато е доказано предоставяне на средства, за ищецадоверител би възникнало право да иска сметка за тях по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД и съответно връщането им.
От РКО № 139/06.02.2019г. и РКО № 140/13.02.2019г. /л.14/ се установява, че ответникът е получил на 06.02.2019г. от „**********“ ЕООД в брой сумата от 1500,00 лева, 3 а на 13.02.2019г. – още 3000,00 лева. Първата сума е получена за „място за бързо хранене, Екзарх Йосиф“, а втората – за „точка за поставяне на /…не се чете…/ прехвърляне на партида ток на адрес Екзарх Йосиф.
Видно от платежното нареждане на л. 15 от делото, както и от Писмо, вх. № 402175/10.12.2024г. на СРС, от „Обединена Българска Банка“ АД, „**********“ ЕООД е наредило превод от 1500,00 лева по сметка на Ю. Е.а. Основанието на превода е „Захранване“.
Видно от представеното на л. 13 от делото платежно нареждане, както и от Писмо, вх. № 377772/22.11.2024г. на СРС, от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, на 01.03.2019г. М.
Л. ********** е наредил по сметка на Ю. П. Е.а сумата от 2233,53 лева. Основанието на превода е „захранване на сметка“.
От РКО № 398/02.07.2019г. /л.8/ се установява, че ответникът е получил от „**********“ ЕООД сумата от 3000,00 лева за „поставяне на обект в район Лозенец“.
Видно от Разписка № 0100009321977332/11.07.2019г. на Изипей /л. 9/, М. Л.
********** е наредил за плащане в полза на Я. Е. Е. сумата от 1500,00 лева. Основанието за превода е „ПП“.
Видно от Разписка № 0100009457744340/08.08.2019г. на Изипей /л. 10/, К. Л.а Б. е превела за плащане в полза на Я. Е. Е. сумата от 1500,00 лева. Основанието за превода е „Превод“.
Видно от Разписка № 0700012568377210/23.02.2021г. на Изипей /л. 11/, Я. Е. Е. е превел на М. Л. ********** сумата от 500,00 лева. Като основание за превода е посочено „ПП“.
Видно от Разписка № 0700012771962329/26.03.2021г. на Изипей /л.12/, Я. Е. Е. е превел на М. Л. ********** сумата от 500,00 лева. Като основание за превода е посочено „ПП“.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc9f836a-0314-4fde-b80b-110fe4313452