Определение № 2351 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2351 гр. София, 23.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501525 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

С определение № 54 от 20 януари 2026г. по т. д. № 176/2021г. Окръжен съд – Благоевград е оставил без разглеждане като недопустими предявените искове от ищеца „Еделвайс мениджмънт“ ООД, ЕИК 202178174, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, район „Приморски“, ул. „Генерал Скобелев“ № 66, ет. 4, ап. 9, представлявано от управителя А. П. П., чрез адвокат М. А. и адвокат С. С., както следва: иск по чл. 124, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД /посочен от ищеца и като иск по чл. 71 ТЗ/, с който е направено искане за прогласяване нищожността на решение на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответника „Планински капитал“ ООД, поради накърняване на добрите нрави; иск по чл. 74 ТЗ /посочен от ищеца като иск по чл. 71 ТЗ/, с който се атакува като незаконосъобразно и противоречащо на дружествения договор решение на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответника „Планински капитал“ ООД; иск по чл.

124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26 ЗЗД, с който се иска прогласяване нищожността на решението на едноличния собственик на капитана на „Арменец“ ЕООД от дата 20.10.2021г., предявен срещу ответниците „Арменец“ ЕООД и А. О. Д. поради накърняване на добрите нрави и прекратил производството по т. д. № 176/2021г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

1

За да постанови определението си, съдът е приел, че искът за прогласяване нищожността на решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД, заявено за вписване, е на едно и също основание – накърняване на добрите нрави, насочено е срещу един и същи ответник – „Планински капитал“ ООД и има за правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Искът не може да се квалифицира като такъв по чл. 71 ТЗ, тъй като негов предмет може да бъде само решение, което не подлежи на вписване в търговския регистър и е взето от орган, различен от общото събрание, респ. от едноличния собственик на капитала и засяга права на съдружник/акционер, единствен легитимиран да го предяви, а в случая ищецът не твърди да притежава качеството на съдружник в „Арменец“ ЕООД и атакува като нищожно не решение на друг орган на това дружество, а решение на едноличния собственик на капитала, което се приравнява на решение на общото събрание на основание чл. 147, ал. 2 ТЗ, а в конкретната хипотеза и двете предпоставки не са налице. Наред с това съдът е изтъкнал, че твърдяната нищожност на решението на едноличния собственик на капитала – поради накърняване на добрите нрави - не се твърди да е свързана с някои от посочените в ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС хипотези и за ищеца като трето лице, което не е съдружник в „Арменец“ ООД, липсва правен интерес от предявяване на такъв иск. Съдът е подчертал, че ищецът е бил съдружник в „Планински капитал“ ООД, а не в „Арменец“ ЕООД, изключен с решение от 28.08.2019г., и обстоятелството, че това решение е отменено не променя направените от него изводи. Изтъкнато е, че валидността на решението от 20.10.2021г., атакувано с процесната искова молба, с което - е увеличен капиталът на „Арменец“ ЕООД, приет е нов съдружник в лицето на А. О. Д., приет е нов дружествен договор и едноличният собственик на капитала е заличен като такъв, а същият е придобил качеството на съдружник, не се отразява пряко или опосредено в правната сфера на ищеца. Така е обобщено, че искът е процесуално недопустим поради липса на правен интерес и поради липса на твърдения за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала, каквито търговското дружествено право предвижда. Съдът е приел и втория иск за отмяна на решението, който е конститутивен с правно основание чл. 74 ТЗ, квалифициран неправилно от ищеца по чл. 71 ТЗ, също за недопустим, по съображения, че лице, което няма качеството на съдружник в дружеството, 2 чието решение на едноличния собственик на капитала атакува, не е активно легитимирано да предяви иска за отмяна на решението на върховния дружествен орган. Искът, насочен срещу „Арменец“ ЕООД и физическото лице А. О. Д., също е счетен за недопустим с оглед съображенията, изложени по отношение на първия главен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, насочен срещу ответника „Планински капитал“ ООД. По този начин съдът е обобщил,че всички предявени искове, по които е образувано производството, са недопустими.

Определението се обжалва от „Еделвайс мениджмънт“ ООД с оплаквания, че е недопустимо и неправилно. Частният жалбоподател поддържа, че исковете, с които е предявена нищожност, са предявени на различни основания, като искът с правно основание чл. 71 ТЗ включва и твърдение, че има качеството на съдружник в „Планински капитал“ ООД, а другият иск, който е евентуален, не включва такова твърдение към датата на подаване на исковата молба. Решението за изключването му като съдружник е отменено на 11.08.2025г., а практиката на ВКС неправилно приема, че това решение има действие занапред, но ако се възприеме тази практика, е предявил евентуалния иск. В тази връзка частният жалбоподател сочи, че след като съдът е достигнал до погрешни правни изводи относно броя, вида и правната квалификация на предявените искове, обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател изтъква и, че съдът не е отчел, че решението се атакува не като вътрешно-корпоративен акт за увеличаване на капитала на „Арменец“ ЕООД, а на управленско /мениджърско/ решение на „Планински капитал“ ООД, в което е съдружник, за увеличаване на капитала на дъщерното дружество „Арменец“ ЕООД – на управителя на това дружество да подпише решението на едноличния собственик на „Арменец“ ЕООД. Тези изводи се налагат според частния жалбоподател от наличието на система дъщерно дружество – дружество „майка“, като вторият субект формира върховния орган на другото и действа чрез управителя си. Възприемането на друга логика би довела до „правно непоносимия извод“, че членствените права на съдружниците и акционерите в дружеството – майка могат да бъдат нарушавани от мениджърите на дружеството, поради което в случая е приложил общият иск по чл. 71 ТЗ за защита на членствените права. В частната жалба е уточнено във връзка с изложеното, че решението на едноличния собственик на капитала се атакува по две линии и чрез два вида 3 искове и като вътрешно-корпоративен акт на „Арменец“ ЕООД се атакува с искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а в качеството му на управленско решение на управителя на „Планински капитал“ ООД - с искове по чл. 71 ТЗ поради това, че ищецът не е губил качеството си на съдружник в „Планински капитал“ ООД поради липса на вписване на изключването му /чл. 140, ал. 3 ТЗ/, така и поради вътрешно присъщото на отмяната по чл. 74 ТЗ обратно действие, отричано от съда. Частният жалбоподател счита, че цитираното в атакувания акт ТР не намира приложение по отношение на исковете по чл. 71 ТЗ и по отношение на атакувания управленски акт на управителя на „Планински капитал“ ООД се прилага общата норма на чл. 26 ЗЗД. Подчертава, че съображения за правна сигурност са неотносими, тъй като правните ефекти на оспорения акт са ограничени в системата на „Планински капитал“ ООД и на дъщерното му дружество „Арменец“ ЕООД, а А. Д., съзнателно участвала в очевидно недобросъвестна схема на бащата на децата й Е. С., също няма достоен за защита правен интерес и единствените, които могат да пострадат от уважаването на предявените искове, са авторите на увреждащата „Планински капитал“ ООД схема. Неправилно бил отречен и правният му интерес, тъй като дяловото му участие в „Арменец“ ЕООД щяло да бъде „стопено“ с вписването на увеличаването на капитала на „Арменец“ ЕООД. Наред с това, сочи частният жалбоподател, иск с правна квалификация чл. 74 ТЗ не е предявяван, тъй като се атакува мениджърски акт на управителя на „Планински капитал“ ООД.

Иска се в частната жалба обжалваното определение да бъде отменено /въпреки, че е изтъкнат и порок недопустимост/ и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съображенията, излизащи извън предмета на правна защита, в това число относно правни знания на съда, постановил атакувания акт, са недопустими и не подлежат на обсъждане.

Насрещните страни, с които е възникнало процесуално правоотношение, „Планински капитал“ ООД , „Арменец“ ЕООД и А. Д., са оспорили частната жалба с доводи, че не са посочени обстоятелства, сочещи на нищожност на решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от 20.10.2021г., а и към тази дата и към датата на подаване на исковата молба ищецът нито е съдружник в това дружество, нито в 4

„Планински капитал“ ООД, като решението за изключването му е породило незабавно действие във вътрешните отношения /а отмяната му има действие занапред/, поради което няма и правен интерес да атакува решението, вкл. да предявява искове и срещу „Арменец“ ЕООД и А. Д.; поради липса на активна легитимация ищецът не може да иска според ответниците и отмяна на решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД.

Частната жалба е допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено от заинтересувано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК с редовна жалба, а разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С молба вх. № 11262/15.07.2025г. ищецът „Еделвайс мениджмънт“ ООД, след като му е даден срок от първоинстанционния съд, - в изпълнение на определение № 2138/26.08.2024г. по ч. гр. д. № 1013/2024г. на САС, 12 въззивен състав, с което е отменено определението на ОС – Благоевград, с което са оставени без разглеждане предявените според съда искове и е прекратено производството по делото по тях, - да уточни с „поправена искова молба“ /каквото изискване за начина на отстраняване на нередовности на исковата молба законът не поставя, а дали исковата молба е поправена е извод на съда във връзка и с фикцията за редовността й от деня на подаването – чл. 129, ал. 5 ГПК/ колко иска предявява, техния вид и начин на съединяване, е посочил следното:

На 21.10.2021г. по партидата на първия ответник “Арменец“ ЕООД, ЕИК 202188186 в ТРРЮЛНЦ, представлявано от Е. С., е подадено Заявление А4 с peг. №20211021152838. С това заявление е заявено вписването на следните обстоятелства въз основа на решението на едноличния собственик на капитала /„Планински капитал“ ООД/ на дружеството от 20.10.2021г.: 1) увеличаване на капитала от 5 000 на 12 500 лв.; 2) приемане на третия ответник А. О. Д. като нов съдружник в дружеството с мажоритарно дялово участие от 7 500 лв. - т. е., всички новоемитирани в резултат на увеличението на капитала дялове; 3) заличаване на втория ответник като едноличен собственик на капитала; 4) приемане на нов дружествен договор. Тези обстоятелства не са вписани, тъй като регистърното производство по това заявление е спряно. Ищцовото дружество „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е съдружник във втория ответник “Планински капитал“ ООД като притежава 50 5

% от дяловете в капитала му. Ищцовото дружество обаче не притежава дялово участие в първия ответник “Арменец“ ЕООД, който е 100 % собственост на “Планински капитал“ ООД. На 28.08.2019г. „Еделвайс Мениджмънт“ ООД е изключено като съдружник в “Планински капитал“ ООД - с решение на втория съдружник „Саванна Крик“ ЕООД, представлявано отново от Е. С., атакувано с иск по чл. 74 ТЗ , като спорът по отмяната му, постановена от двете инстанции по същество, е висящ пред ВКС. Ищецът развива доводи, че решението за изключването му не е породило правна последица прекратяване на членственото му правоотношение, тъй като като невписано не е влязло в сила, а и изключването води само до прекратяване на участието в дружеството, а от друга страна целта на иска по чл. 74 ТЗ при спряно регистърно производство е ищецът да бъде поставен в същото правно и стопанско положение, в което е бил до момента на незаконното му изключване, в противен случай би се премирало недобросъвестно поведение и такова, в нарушение на задължението за лоялност. Решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от 20.10.2021г. има двойнствена правна същност според ищеца. „ От една страна (от гледище на корпоративния живот на първия ответник „Арменец“ ЕООД), то представлява вътрешно-корпоративно решение на неговия едноличен собственик „Планински капитал“ ООД. Тъй като ищецът не е съдружник в „Арменец“ ЕООД, той не би могъл да предяви спрямо посоченото дружество нито иск по чл. 71, нито такъв по чл. 74 ТЗ“.От гледище на членственото правоотношение между ищеца и втория ответник – „Планински капитал“ ООД това решение представлява и акт на управителя на „Планински капитал“ ООД (Е. С.), тъй като именно този управител е представлявал посоченото дружество в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД. При приемането на решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от 20.10.2021г. управителят на първия и на втория ответник (Е. С.) живее на съпружески начала с третия ответник, като двамата имат и дете. Изложеното според ищеца квалифицира обстоятелствата под нормата на чл. 71 ТЗ. Този факт е от значение с оглед на релевираните в исковата молба твърдения за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала на „Арменец“ ЕООД от 20.10.2021г. поради противоречие с добрите нрави.