Решение № 125 от 05.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000456 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е Решение № 151 от 18.12.2029г. на Окръжен съд – Х., постановено по т.д. № 181/2018г., с което е признато за установено съществуване на вземане на „У.Б.“ АД - ****, ЕИК *********, със съдебен адрес: **** – чрез адв. Г.С. солидарно против Ф. П. Ф., ЕГН ********** от **** и Й.И.Н., регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ “В.-Й.Н.“, ЕИК*********, **** в размер на 30 614.14 евро, от които 27 160.63 евро главница за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017г.; лихва: общо в размер на 3 453.51 евро за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г., от които договорна лихва в размер на 947.81 евро и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 2 505.70 евро; законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането, обект на заповед за незабавно изпълнение №1394/27.10.2018 г. по ч.гр.дело №2667/2017 г. по описа на Районен съд-Х. и с което са осъдени Ф. П. Ф., ЕГН **********, от **** и Й.И.Н., регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ “В.-Й.Н.“, ЕИК*********, с адрес: **** да заплатят на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, **** 1 сумата 4 289.05 лева - разноски по делоно пред ОС – Х. и сумата 2 911.29 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №2667/2017 г. на Районен съд-Х..

.

Жалбоподателите Ф. П. Ф., ЕГН ********** от **** и Й.И.Н., регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ “В.-Й.Н.“, ЕИК*********, **** молят съда да отмени решението и да се отхвърли предявения установителен иск. Твърдят, че съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по възраженията и оспорванията, извършени от ответниците, включително по това за недопустимост на исковото производство с оглед трайната уседналост на Ф.

Ф. извън страната и липсата на компетентност на българския съд да разгледа спора, както и за нищожност на договора за кредит и анексите към него и на отделни техни клаузи. Възразяват срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон. Твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Въззиваемата страна „У.Б.“ АД – **** – чрез своя процесуален представител адв. Д. Д., със съдебен адрес: **** е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли обжалваното решение да се потвърди. Оспорва твърдението, че Ф. Ф. е трайно установен извън страната и поддържа становище, че делото е подведомствено на българските съдилища. Счита за неоснователни възраженията за нищожност на договора за кредит и анексите към него, както и че по отношение на него като ипотечен такъв са неприложими разпоредбите на ЗЗП.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане на „У.Б.“ АД – гр. С. към Ф. П. Ф. и едноличен търговец Й. Н. с фирма ЕТ „В. – Й. Н.“, което произтича от договор за банков кредит № 54, сключен на 27.03.2008 г. между „У.Б.“ АД – кредитор и Ф. П. Ф. в качеството на кредитополучател за сумата 28 400 евро със срок за погасяване на същия до 26.03.2028 г. и анекси към него. По този договор солидарно с кредитополучателя се задължили П. Ф., Р. Д. и ЕТ „В. – Й. Н.“. По искане на Банката - кредитор със заявление по чл. 417 от ГПК, е 2 издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2667/ 2017 г. на Районен съд - гр. Х. против Ф. П. Ф. – кредитополучател и против солидарните длъжници П. Ф.а, Р. Д. и ЕТ „В. – Й. Н.“.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Ф. и солидарния длъжник ЕТ „В. – Й. Н.“ при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Затова на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК с ъдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си . Съобщението в този смисъл е връчено на „У.Б.“ АД. На 06.11.2018г. е образувано делото, по което се разглежда настоящия спор. Ето защо следва да се приеме, че Банката в срок е упражнила правото си на иск.

Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед на връчването на заповедта при условията на чл.47 ал.45 от ГПК по ч.гр.д. № 2667/2017г. по описа на Районен съд – Х..

Ищецът твърди, че между него и Ф. Ф. е сключен договор за банков кредит № 54 от 27.03.2008 г. за сумата 28 400 евро със срок за погасяване на същия до 26.03.2028 г. По този договор солидарно с кредитополучателя се задължили П. Ф., Р. Д. и ЕТ „В. – Й. Н.“. Твърди, че на 23.02.2010 г. между Банката, кредитополучателя и солидарните длъжници е сключен Анекс № 1 към договора за кредит. Посочва се, че на 31.08.2010 г. е сключен Анекс № 2, на 08.08.2011 г. е сключен Анекс № 3, а на 05.01.2014 г. - Анекс № 4 към договора. С тях страните предоговорили условията по кредита като се въвели четири дванадесет месечни периода на облекчено погасяване на задължението. Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 01.01.2017 г. като се излагат съображения, че от тази дата той изпаднал в забава. Твърди се, че поради допуснати просрочия на лихва и главница в периода 01.01.2017 г. - 01.05.2017 г. на основание чл. 17 от Анекс № 4, Банката едностранно е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 04.05.2017 г. Прави се извод, че от този момент ползваният кредит, ведно с лихвите за просрочие станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими, като се споменава, че 3 с 4 броя нотариални покани, връчени от Нотариус В.М. кредитополучателят и солидарните длъжници са уведомени за обявената предсрочна изискуемост и са поканени в седемдневен срок доброволно да погасят задължението си в пълен размер. Тъй като това не е сторено нито в дадения срок, нито по-късно, Банката е пристъпила към процедура по чл.417 от ГПК и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д.

№2667/20127г. по описа на Районен съд - Х..

Претендира се да се признае за установено, че „У.Б.” АД има срещу всеки от ответниците валидно и изискуемо вземане за следните суми:

- 27 160, 63 евро главница по договора за кредит за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г.,

- лихви в общ размер от 3 453, 51 евро за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г., от които договорна лихва в размер на 947, 81 евро и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 2 505, 70 евро, - законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане,

- разноски в заповедното производство в размер на 1 197, 52 лв.за ДТ и 1 713, 77 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.

От страна на ответниците е подаден отговор на исковата молба. С нея е направено възражение, че ответниците са потребители, поради което спорът не е търговски и следва да се разглежда по общия ред. Направено е и възражение за това, че образуваното производство пред ХОС е недопустимо с оглед разпоредбите на Регламент ЕС № 1215/2012 г. В тази връзка е споменато, че кредитополучателят по настоящето дело има качество на потребител по договора. Според цитирания Регламент исковете срещу него следва да се предявяват пред съда в държавата членка, където е постоянното му местоживеене. В тази връзка е посочено, че Ф. - видно от отбелязванията в Анекс № 4 към процесния договор - има обичайно местопребиваване в Р.Г. и по тази причина настоящият иск е подсъден на германския съд. Тъй като това обстоятелство не е оспорено от ищеца, според ответниците, производството по делото следва да бъде прекратено. При евентуално оспорване на същото, следва да се събират данни за местопребиваването и при установяване на такова в Г. отново да се постанови прекратяване.

4

Изложени са и доводи по същество на спора за неоснователност на предявените искове. Направено е възражение за недействителност на договора за кредит. Твърди се, че той не съдържа основни реквизити. Твърди се, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Възразява се, че солидарният длъжник Й. Н., ЕТ с фирма „В. – Й. Н.“ не е подписала като солидарен длъжник нито договора за кредит, нито анексите към него.

Относно Анекс №4 – твърди се, че той не носи подписа нито на Ф. Ф., нито на солидарния длъжник Й. Н., ЕТ с фирма „В. – Й. Н.“. Същият бил подписан от пълномощник Р. Д., но липсвало цитираното в него пълномощно. Твърди се, че посоченото като пълномощник лице не е разполагало с представителна власт да представлява ответника Ф. при подписване на този анекс и се изразяват съмнения, че пълномощника е неграмотно лице с оглед полагането не на подпис, а на опростени инициали на буквата „р“. Посочва се, че пълномощното от Ф. е заверено в консулската служба на Р.Б. в М., което излага като допълнителен довод за трайното му установяване извън страната.

Твърдят, че в договора и четирите анекса е предвидено, че погасителните планове са част от съдържанието им и че те следва да бъдат подписани. Твърдят, че към първоначалния договор и първите три анекса липсват погасителни планове, а с исковата молба е представен план само към Анекс № 4, като за него се твърди, че не е подписан от ответниците по настоящето дело. С оглед на горното е направено изложение за значението на погасителните планове с оглед на това, че те определят размера на дължимите от кредитополучателя вноски и са база за проверка верността на твърденията за неизпълнение, забава и т.н. Посочено е също, че с оглед разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/, респ.

Закона за потребителските кредити /ЗПК/ наличието им е задължително, а липсата на такива е основание да се приеме договора за нищожен.

Предявяват възражения и по отношение на действащите Общи условия, при които се твърди да е бил сключен процесния договор за кредит. Считат, че за да бъде действителен договора, кредитополучателят следва да се е съгласил с Общите условия и да ги е подписал, тъй като именно с тях се определят основните елементи на договора за кредит - неговата цена, възнаградителната лихва, дължимите месечни погасителни вноски, размера на ГЛП и т.н. Твърдят, че такива общи условия не са приемани и подписани 5 от него.

Направено е възражение, че договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал.1, изр.1 и 3 от ЗЗД, поради противоречието му със закона и добрите нрави. Нарушените разпоредби на закона според ответниците са чл.

58, ал.1, т. 2 и чл. 58, ал.2 на ЗКИ, чл. 430 ТЗ и чл. 143 и 146 от ЗЗП. Те считат, че при липса на извод за цялостна нищожност, следва да се приеме, че са нищожни клаузите на чл. 4.2,чл. 4.3, чл. 9.2, чл. 11.1.2, чл. 11.1.3,чл.

11.2,чл. 11.3,чл. 12.5 и чл. 12.6 от него.

Направено е възражение за нищожност на основание чл. 26, ал.1, изр.1 и 3 от ЗЗД, поради противоречието им със закона и добрите нрави и по отношение на четирите анекса към договора. Твърди се противоречие с разпоредби на 58, ал.1, т. 2 и чл. 58, ал.2 на ЗКИ, чл. 430 ТЗ, чл. 366 от ЗЗД и чл. 143 и 146 от ЗЗП.

Считат, че при липса на извод за цялостна нищожност, следва да се приеме, че са нищожни клаузите на чл. 2.3, чл. 2.4, чл. 2.5, чл. 2.6, чл. 2.7, чл.

2.8, чл. 4, чл. 4.1 а, чл. 4.2, чл. 4.3, чл. 11.1.2, чл. 11.1.3, чл. 11.2, чл. 12.5 и чл.

12.6 от анексите.

По отношение на Анекс № 4 - освен посочените клаузи - се твърди нищожност и на чл. 5.2, чл. 5.4, чл. 5.5, чл. 12.8, чл. 15. 4.3, чл. 16.5 и чл.

17.1.1.

Във връзка с възражението за нарушение на чл. 366 от ЗЗД, се уточнява, че то се изразява в сключването на непозволена спогодба, тъй като е извършено недопустимо капитализиране на лихви и такси към олихвяемата главница. В тази връзка са направени и позовавания на текстове от действащите към периода на сключване на анексите текстове от Наредба № 9 на БНБ.