Решение № 118 от 26.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Търговско дело № 20244100900127 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 32 от ГПК /търговски спор/.

Предявена е искова молба с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „ПС електрик“ ООД, ЕИК: 020918914, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Мадара“, № 12 срещу „Елит 94“ ЕООД, ЕИК: 104583277, седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, обл.

Велико Търново, ул. „Иван Момчилов“, № 5, с цена на иска 80 960,08лв. В исковата молба е посочено, че през 2019г. ответното дружество е предявило иск против ищеца с правно основание чл.49 от ЗЗД, чл.51, ал.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е претендирал ищецът да му заплати сума в размер на 195 985,31лв., за което е било образувано гр.д. № 962/2019г. по описа на ОС – Велико Търново. В исковата молба на основание чл.389, ал.1 от ГПК било направено искане да бъде допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответника до претендирания размер от 195 985,31лв. С определение от 19.11.2019г. искането е уважено и със съобщение по изп. д. № 1068/2019г. на ЧСИ Ана Рашева, рег. № 930, район на действие ОС Шумен, ищецът е бил 1 уведомен на 11.12.2019г. за наложения запор. Запорът е наложен върху банковата сметка на ищеца в „Юробанк България“ АД до размера на претендираната сума от 195 985,31лв. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил предявения от ответника иск, като решението му е било потвърдено с решение на Апелативен съд – В. Търново по в.г.д. № 251/2022г., което не е било допуснато от ВКС до касационно обжалване. Запорът е вдигнат на 14.11.2023г. по искане на ЧСИ. Вследствие на блокирането на сумата ищецът е претърпял вреди от невъзможността да се разпорежда с вземането си от банковата сметка, чийто размер е 80 960,08лв., представляваща законната лихва върху блокираната сума за периода от 09.12.2019г. до 31.10.2023г. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 80 960,08лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди от неоснователно допуснато в полза на „ЕЛИТ-94" ЕООД обезпечение, изразяващо се запориране на сметката на „ПС електрик" ООД в „Юробанк България“ АД, с IBAN BG32BPB179461061651801, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума за периода 09.12.2019г. до 31.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът „Елит 94“ ЕООД оспорва предявения иск като изцяло неоснователен.

След преценка на събраните доказателства и становищата на страните по делото, съдът приема следното:

Отношенията между страните са следните: през 2019г. ответникът по настоящото дело „Елит 94“ ЕООД депозира искова молба срещу „ПС електрик“ ООД, ЕИК: 020918914 с правно основание чл.49 ЗЗД, чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане „ПС електрик" ООД да бъде осъдено да заплати на „ЕЛИТ-94" ЕООД сумата в размер на 195 985,31лв., за което е образувано гр.д. № 962/2019г. по описа на Окръжен съд-гр. Велико Търново. В исковата молба е направено и особено искане, на основание чл.389, ал.1 ГПК, във вр. с чл.397, ал.1, т.2 ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка-запор върху банковите сметки на ответника до претендирания размер от 195 985,31лв. По делото, с 2

Определение от 29.11.2019г., в полза на „ЕЛИТ-94" ЕООД е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки до посочения по-горе размер. На 11.12.2019г., на „ПС електрик“ ООД е връчено съобщение с изх. №13335/06.12.2019г. по изп. д. № 1068/2019г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, с рег. № 930, с район на действие ОС - Шумен, с което „ПС електрик“ ООД е уведомен за наложения запор на банковите сметки, открити на името на „ПС електрик" ООД при банки „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. Запорът е наложен за сумата от 195 985,31лв., налични по банкова сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с IBAN BG32BPBI79461061651801. Предявеният иск е отхвърлен с Решение R10 от 26.04.2022г., постановено по гр.д. № 962/2019г. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново, потвърдено с Решение № 141 от 12.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 251/2022г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. Съдебното производство е приключило с Определение № 1688 от 16.06.2023г., постановено по гр.д. № 542/2023г., Гражданска колегия, І-во отделение на ВКС на РБ, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Видно от приложеното към исковата молба удостоверение от „Юробанк България" АД изх. № 534-1-188/29.11.2023г., на 09.12.2019г. е наложен обезпечителен запор върху банкова сметка с ІВAN BG32BPBI79461061651801 по искане на ЧСИ Ана Рашева по и.д. № 20199300401068 в размер на 195 985,31лв. Запорът е първи по ред и няма други запори по посочената банкова сметка, с титуляр „ПС електрик“ ООД.

Запорът е вдигнат на 14.11.2023г., въз основа на искане на ЧСИ, постъпило в банката на 13.11.2023г.

Предявен е от „ПС електрик“ ООД против „ЕЛИТ-94" ЕООД иск с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Т.е., Предмет на производството е иск с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД. Фактическият състав на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК включва три кумулативни елемента: 1/ наложена обезпечителна мярка; 2/ наличие на някоя от хипотезите на чл. 403, ал.1 ГПК и 3/ наличие на вреди, причинени от обезпечителната мярка. Разпоредбата на чл.403, ал.1 ГПК урежда няколко хипотези, при които възниква обективната отговорност за обезщетяване на причинените от обезпечението вреди. Съгласно първата хипотеза, отговорността възниква, 3 когато обезпеченият иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение.

Основателността на иска по настоящото дело е предпоставена от доказване на следните факти: неоснователно наложени обезпечителни мерки, в настоящия случай – обезпечение на предявен иск; този иск чието обезпечаване е допуснато, е отхвърлен с влязло в законна сила решение; настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи; размера на претендираните вреди и причинно-следствената връзка между обезпечението и вредите.

В конкретния случай по делото няма спор и се установява от представените по делото писмени доказателства, че с Определение от 29.11.2019г. по гр.д. № 962/2019г. по описа на ОС – Велико Търново, в полза на „ЕЛИТ-94" ЕООД е допуснато обезпечение на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД, чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „ПС електрик“ ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху банковите сметки на „ПС електрик“ ООД до посочения по-горе размер от 195 985,31лв. Въз основа на определението е издадена обезпечителна заповед и образувано изп. дело № 1068/2019г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, рег. № 930, район на действие ОС Шумен и „ПС електрик“ ООД е бил уведомен на 11.12.2019г. за наложения запор. Запорът е наложен върху банковата сметка на „ПС електрик“ ООД в „Юробанк България“ АД до размера на претендираната сума от 195 985,31лв. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил предявения от „ЕЛИТ-94" ЕООД обезпечен иск, като решението му е било потвърдено с решение на Апелативен съд – В. Търново по в.гр.д. № 251/2022г., което не е било допуснато от ВКС до касационно обжалване. Запорът е вдигнат на 14.11.2023г. по искане на ЧСИ.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че са налице първите две предпоставки за обезщетяване на вредите от неоснователно наложено обезпечение по реда на чл.403, ал.1 ГПК.

На следващо място подлежи на установяване дали ищецът е претърпял вреди, в какъв размер и налице ли е причинно - следствена връзка между вредите и допуснатото обезпечение. Предвидената в чл.403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане /чл.45 ЗЗД/, поради което съответно приложение намират разпоредбите на Закона за 4 задълженията и договорите. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, следователно на обезщетяване подлежат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи. По въпроса за дефиниране на понятието за пропусната полза съответно приложение намира Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012г. съгласно което установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението; Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна.

В настоящия случай се твърди и се установява от допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че ищцовото дружество през продължителен период от време е осъществявало търговска дейност – „ПС електрик“ ООД е учредено през 2001г., с решение на ШОС по фирмено дело № 779, вписано в Търговския регистър като дружество с ограничена отговорност. Основният предмет на дейност на дружеството е:

Производство на електрически табла, комплектни трансформаторни постове и съоръжения за енергетиката, като фирмата предлага и инженерингови услуги и извършва комплексно обслужване - проектиране, изработване, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на обекти, линии и съоръжения.

Наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка, в трайната си практика ВКС приема, че ограничаването на възможността от използване на налични по банковите сметки суми (блокирани, поради наложен запор) се явява имуществена вреда във вид на пропусната полза.

Това е така, тъй като лицето, чиято банкова сметка е запорирана, е в невъзможност да използва паричните си средства за задоволяване на свои 5 нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезпечаване.

Предположението, че ако благото не беше засегнато, същото щеше да доведе до увеличаване на имуществото, е законово закрепено в нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД, която е приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, при която размерът на вредата се заключава в заплащането на законна лихва. В този смисъл са и разрешенията дадени в Решение № 156/18.12.2017г., постановено по т.д. № 449/2017г. по описа на ВКС, с което е даден отговор на въпроса за размера на вредата в хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК като е прието, че тя е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари като пряка и непосредствена последица от обезпечението, а също и в Решение № 281 от 04.10.2011г., по гр. д. № 1684/2010г. на III г.о. на ВКС и Решение № 432 от 27.12.2011г., по гр. д. № 1380/2011 г.. на III г.о на ВКС, които, подобно на процесния случай, касаят обезщетяване на вреди от невъзможността да се ползват парични суми без значение дали сумите са блокирани по сметката, предадени на насрещната страна, или иззети по нейна инициатива.

От представените по делото доказателства се установява момента на налагане и съответно вдигане на обезпечителните мерки по отношение на ищцовото дружество. С оглед доказване на претърпените от ищцовото дружество вреди през този период е назначена по искане на ищеца и приета съдебно-счетоводна експертиза.