Решение № 580 от 21.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100510425 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20144861/23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 48608/20 г. по описа на СРС, 156 състав, е признато за установено по отношение на Д. Н., с адрес: гр. София, ж. к.

****, че дължи на „Р. /Б./“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** N 55, „Е.****“, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1500 лв., представляваща главница по предоставен банков кредит по Рамков договор № 1708082212519170/25.08.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 86,91 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2018 г., сумата от 4,25 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2018 г., както и сумата от 74,00 лв., представляваща банкови такси съгласно чл. 24, б. „б“ и чл. 37 от договора, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.05.2019 г. по ч. гр. д. N 21688/19 г. по описа на СРС, I I ГО, 156 състав. С решението Д. Н. е осъден да заплати на „Р. /Б./“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 833,28 лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

1

Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. срещу решение

№

20144861/23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 48608/20 г. по описа на СРС, 156 състав.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел предвид въведените с отговора на исковата молба доводи, че претендираното вземане за главница не е било изискуемо и ликвидно нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, нито към датата на подаване на исковата молба в съда. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил клаузите на чл. 40, чл. 42 – 45 от Рамков договор № 1708082212519170/25.08.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, които не са индивидуално уговорени между страните, поради което следва да се приеме, че между страните не е уговорена месечна погасителна вноска, както и падеж на плащане на вноските. В тази връзка се твърди, че изводът на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е неправилен. Посочва се, че изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на доводите на ответника, че не е налице хипотезата на предсрочна изискуемот на кредита по см. на чл. 59, б. „а“ от Рамковия договор е неправилен. Твърди се, че разпоредбата на чл. 59 от Рамковия договор, послужила като основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, изисква като условие да бъде изпратено писмено предизвестие до картодържателя, а по делото не се установява от представените писмо от 07.03.2019 г. и обратна разписка това да е направено. Твърди се, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза е необосновано и не е следвало да се кредитира от съда, тъй като не се установяват обективните данни, въз основа на които са направени изчисленията.

Посочва се, че изводите на първоинстанционния съд, че не са налице неравноправни клаузи в процесния договор по отношение на процесните вземания са неправилни. Поддържа се становището, че клаузите на чл. 40, чл. 42 – 45 от Рамковия договор са неравноправни по см. на чл. 143, т. 3 и 10 ЗЗП и съответно нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като липсват индивидуално уговорени между страните условия и съответно липсват ясни и недвусмислени уговорки относно размера на минималните погасителни вноски, падежа им и приложимия отчетен период. Твърди се, че клаузата на чл. 59, б. „а“ от Рамковия договор е неравноправна по см. на чл. 143, т. 19 ЗЗП, респ. нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като формулировката на посочената разпоредба осигурява на банката възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем дори при неизпълнение на договора, което е незначително с оглед интереса на кредитора, и е във вреда на потребителя, тъй като води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност и до значително неравновесие между правата и задълженията н страните, като с оглед нищожността на тази клауза обявяването на кредита за предсрочно изискуем не е произвело действие. Посочва се, че клаузата на чл. 33 от Рамковия договор също е неравноправна по см. на чл. 143, т. 3 и 10 ЗЗП, и като нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП не е породила правни последици, тъй като не е уговорено между страните ясно и недвусмислено какъв е размера на дължимата от картодържателя възнаградителна лихва. Поддържа се, че клаузата на чл. 24 от Рамковия договор, с която е 2 уговорено картодържателят да заплаща такса за обслужване на картата, е неравноправна по см. на чл. 143, т. 3, 10 и 12 ЗЗП, и като нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП не е породила правни последици, т. е. за картодържателя изобщо не е възникнало задължение за плащане на таксата. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни.

Въззиваемата страна - „Р. /Б./“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който се поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Посочва се, че възражението на въззивника, че не е бил уведомен за предсрочна изискуемост на кредита, е неоснователно. Волеизявлението на банката, обективирано в писмо с изх. N 001 – 16752/07.03.2019 г., е било редовно връчено на адресата, съобразно изискванията на ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, поради което е породило целените правни последици. Поддържа се, че правилно съдът е приел, че към момента на приключване на съдебното дирене – 10.06.2021 г. е бил настъпил крайния срок на договора /25.08.2020 г./, поради което всички непогасени вземания по договора са станали изискуеми. Посочва се, че предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. Твърди се, че правилно съдът е приел, че клаузите в договора не са неравноправни и че не са уговорени във вреда на потребителя. Посочва се, че съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, но не и когато са уговорени индивидуално, а в случая оспорените клаузи са част от сключените между страните Рамков договор № 1708082212519170/25.08.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, а не са включени в ОУ на банката, т. е. те са индивидуално обсъдени и приети от страните. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират се разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „Р. /Б./“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника Д. Н. на 25.08.2017 г.

Рамков договор № 1708082212519170/25.08.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, по силата на който банката е отпуснала кредитен лимит в размер на 1500 лв., който е бил напълно усвоен.

Посочва, че в чл. 33 от процесния Рамков договор е бил уговорен размер на възнаградителната лихва, която се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото възвишение.

Съгласно чл. 36 от Рамковия договор размерът на дължимата от кредитополучателя лихва се 3 изчислява ежемесечно и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. Поддържа, че при цялостно или частично неплащане на минимални погасителни вноски банката начислява обезщетение за забава в размер на 10 % годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума /чл. 47 от договора/. Твърди, че банката е изпълнила всички свои задължения съгласно процесния Рамков договор, като е отпуснала парична сума за възмездно ползване, но на датите на падеж – от 16.07.2018 г. до 16.03.2019 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски /включващи главница и лихва/ към банката в необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение на основание чл. 52 от Рамковия договор. Посочва, че на основание чл. 59 от Рамковия договор във вр. с чл. 432 ТЗ банката надлежно е упражнила потестативното си право да обяви изцяло и предсрочно изискуем целия ползван кредитен лимит преди подаване на заявлението, като до кредитополучателя е било изпратено писмо за обявяване за предсрочно изискуем на усвоения и непогасен остатък от кредитния лимит по Рамковия договор. Твърди, че на 03.04.2019 г. предсрочната изискуемост на вземането по процесния Рамков договор е била обявена на ответника с достигането до адреса му, посочен в Рамковия договор, на писмото. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. N 21688/19 г. по описа на СРС, 156 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания. Твърди, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, както следва: сумата от 1500 лв., представляваща главница по предоставен банков кредит по Рамков договор № 1708082212519170/25.08.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 86,91 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2018 г., сумата от 4,25 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 16.06.2018 г. до 16.09.2018 г., както и сумата от 74,00 лв., представляваща банкови такси съгласно чл. 24, б. „б“ и чл. 37 от договора, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.05.2019 г. по ч. гр. д. N 21688/19 г. по описа на СРС, I I ГО, 156 състав.

Претендира разноски.

Ответникът – Д. Н. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е доказано, че е отпуснат кредитен лимит в размер на 1500 лв., че кредитът е напълно усвоен, както и какъв е размерът на месечните погасителни вноски. Посочва, че не се установява падежа на погасителните вноски, респ. няма данни за връчена покана за плащане. Твърди, че писмото от 07.03.2019 г. няма характер на покана, както и че не му е връчено. Посочва, че в процесния Рамков договор са налице неравноправни клаузи по см. на чл. 143, т. 3, 10 и 12, които са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а именно – чл. 59, чл. 33 и чл. 24. Твърди, 4 че не се доказва и наличието на хипотезите на чл. 24, б. „б“ и чл. 37 от Рамковия договор, както и как е формиран размера на таксата и кога е изискуема. Моли за отхвърляне на исковете.