Решение № 4032 от 04.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4032 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100511910 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20085733/30.03.2023 г., постановено по гр.д. № 35 621/2017 г. на СРС, ГО, 161 състав, е отхвърлен предявеният от Л. П. Х. против „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за установяване нищожността на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2012 г. по ч.гр.д. № 5 655/2012 г. по описа на СРС, 90 състав.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25031573/ 10.08.2023 г. на Л. П. Х. срещу решението.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск по чл. 270, ал. 2 ГПК да бъде уважен, като заповедта за изпълнение бъде прогласена за нищожен съдебен акт. Излага, че заповедното пр-во е уредено като алтернативен способ за прескачане на исковия процес. С оглед едностранния характер на заповедното производство са налице и случаи на нищожност на издадената заповед за изпълнение, които не са типични за съдебното решение. В случая процесната заповед за изпълнение била издадена в противоречие с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК или искането е в противоречие със закона и добрите нрави. Излага, че заповедта за изпълнение е издадена от съдебен състав при липса на компетентност и по нередовно заявление. ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД били нищожни, което могло да бъде установено при извършване на проверка по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, в който излага, че последната е неоснователна. Липсвал порок на формата и 1 съдържанието на заповедта за изпълнение.

В представено в съдебно заседание становище от Л. П. Х. чрез адв. С. същата излага, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на практика представлява ценна книга срещу длъжника. Излага, че при издаването на процесната заповед за изпълнение не е издадено определение или разпореждане, според което липсват отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК; не се изследва произходът на дълга.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за установяване нищожността на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК от 21.03.2012 г. по ч.гр.д. № 5 655/2012 г. по описа на СРС, 90 състав. В тази връзка ищецът сега въззивник излага следните твърдения: на първо място, изложени са редица доводи относно същността на заповедното производство, като ищецът навежда, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на практика представлява ценна книга срещу длъжника и заповедното пр-во по неприемлив начин е уредено като алтернативен способ за прескачане на исковия процес; на второ място ищецът твърди, че при издаване на процесната заповед за изпълнение съдът се е произнесъл по нередовно заявление и освен това не е извършил проверка за отсъствие на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК/липсва изрично разпореждане/; на трето място сочи, че заповедта за изпълнение е издадена от съдебен състав при липса на компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Предявеният иск за прогласяване нищожност на съдебен акт се основава на визираната в чл. 270, ал.2 ГПК, неограничена със срок, възможност и е допустим.

Исковият ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан, както е в настоящия случай.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден ИЛ по нея. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на съдебния акт, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Искът е установителен, неоценяем и подсъден на РС като първо инстанция /в този смисъл са Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., Решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I г. о/.

ГПК не съдържа определение на понятието нищожност на съдебните актове, поради което съдържанието на термина следва да се извлече по пътя на тълкуването.

Правната теория и съдебната практика приемат, че нищожен е този съдебен акт, който не би могло да се приеме за валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление.

Липса на волеизявление е налице, когато актът е постановен от ненадлежен орган, в ненадлежен състав /еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия /; с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора / така Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., 2

ГК/. Нищожен е и съдебен акт, който е неподписан от членовете на съдебния състав или не е изразен писмено /в последните два случая не може да се направи извод за наличие на волеизявление/. Нищожен е съдебен и ако волята на съда е абсолютно неразбираема и не може да бъде изведена чрез тълкуване. Нищожен е и съдебен акт, който излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановен срещу лице, което не е подчинено на властта на българския съд – така Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., Определение № 486 от 9.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2015 г., I г. о., ГК.

Нищожният съдебен акт, за разлика от недопустимия, не е годен да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно. По смисъла на ТР от 10.02.2012 г. по т. № 1/2011 г. на ОСГТК е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 5 655/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. П. Х.. Претендират се суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата. Към заявлението е приложено подробно извлечение от сметка с разбивка на задължението по пера и отделно по месеци. Процесната оспорвана заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена на 21.03.2012 г. Същата е подписана от издалия я съдия и е съставена в писмена форма.

Доводите и възраженията на ищеца за нищожност на заповедта за изпълнение са неоснователни. Заповедта е издадена от съдия при СРС, в рамките на правораздавателната власт на българския съд, съставена е в писмен вид, подписана и с ясно съдържание.

Процедурата по издаване на заповед за изпълнение е разписана в действащия процесуален закон.

Относно доводите, че при издаване на процесната заповед за изпълнение съдът се е произнесъл по нередовно заявление и освен това не е извършил проверка за отсъствие на отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК/липсва изрично разпореждане/. Тези съображения не са относими към валидността на съдебния акт, а относно неговата правилност.

Предявеният иск е неоснователен и решението на първоинстанционния съд е правилно.

На въззиваемия се дължат разноски за пр-вото пред СГС, а именно 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085733/30.03.2023 г., постановено по гр.д. № 35 621/2017 г. на СРС, ГО, 161 състав.

ОСЪЖДА Л. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Оборище“, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. *******, сумата от 100 лв. – разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4