Решение № 235 от 01.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20251800500716 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 37/09.03.2025 г., постановено по гр. дело № 851/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница, упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Р. П.а е предоставено на бащата Р. В. П., при когото е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични контакти с майката Л. Л. А., като последната е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 270,00 лв., а издръжката, дължима от бащата, присъдена с Решение № 116/09.08.2022 г. по гр. д. № 52/2022 г. по описа на РС – Сливница, е прекратена Ответницата в първоинстанционното производство Л. Л. А. е останала недоволна от така постановеното решение, като го е обжалвала в законоустановения срок. Въззивникът А. счита първоинстанционното решение за неправилно, поради непълен и избирателен анализ на събраните доказателства. Акцентира се, че показанията на св. Р. Л. не били кредитирани, а същата имала непосредствени впечатления от отношението на бащата към детето. Определянето на местоживеенето на детето и при бащата и предоставянето упражняването на родителските права на последния не било в интерес на детето. Въззиваемият настройвал дъщеря си срещу нейната майка, детето изпитвало страх от баща си, чиято единствена цел била да не плаща издръжка. Въззиваемият не се грижел за дъщеря си и не я възпитавал. Детето било оставяно да ходи само в гора, намираща се в непосредствена близост до ромската 1 махала в гр. Сливница. Жената, с която въззиваемият съжителствал, се държала нападателно към детето, обръщала се към него с „мърло“, „мършо“ и го заплашвала с думите: „ще ти изкъртя зъбите, заминавай си при майка си“. Твърди се, че детето Д. ходи облечено с мръсни и скъсани дрехи, като се страхува да носи закупените от майка си нови такива, защото това няма да се хареса на баща му. Всичко заявено от детето пред съда и пред вещото лице, изготвило заключението по СПЕ пред първата инстанция, било плод на солидна и целенасочена подготовка от въззиваемия и негов баща. По отношения на определения режим на лични отношения между майката и детето се настоява същият да бъде разширен от въззивния съд. По същество се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като вместо него родителските права да се предоставят за упражняване на майката, при което да се определи местоживеенето на детето, на бащата да бъде определен режим на лични контакти, както и последният да бъде осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Р. В. П.. Намира жалбата за неоснователна. Акцентира, че въззивникът Л. А. е била дезинтересирана от детето, сама го е отвела и оставила при бащата, като оттогава същият полага всички необходими грижи за дъщеря си. В тази насока били показанията на разпитаните свидетели и всички доказателства по делото.

Колкото до режима на лични контакти, настоява се същият да остане така, като първостепенният съд го определил, съгласно препоръките на вещото лице по СПЕ. Не на последно място се упоменава, че насрещната страна не изпълнява първоинстанционното решение, подлежащо на предварително изпълнение относно издръжката. По същество се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните се явяват лично и с пълномощниците си. Поддържат доводите и исканията си по същество. Въззивникът Л. А. доразвива подробни аргументи и в писмени бележки.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р. В. П. срещу Л. Л. А.. Ищецът твърди, че след раздялата му с ответницата, упражняването на родителските права по отношение на общото им дете било възложено на майката. На 01.09.2023 г. ответницата завела детето при бащата, оставила го изцяло на неговите грижи и напълно се дезинтересирала от дъщеря си. В исковата молба се сочи, че майката системно злоупотребява с алкохол. Същата настоявала издръжката за детето 2 да продължава да бъде превеждана по сметката й, въпреки че малолетната Д. вече не живеела с нея. По същество се иска да изменят мерките, обхващащи родителската отговорност, като се постанови ищецът да упражнява родителските права и детето да живее при него, а на майката да се определим режим на лични контакти и издръжка в минимален размер, която да заплаща.

В срока по чл. 131 ГПК са депозирани писмен отговор и на насрещна искова молба. Ответницата и ищца по насрещните искове оспорва като неверни всички твърдения в исковата молба, вкл. тези, че е изоставила дъщеря си и че злоупотребява с алкохол. В продължение на години ответницата се справяла сама с отглеждането на детето, подпомагана значително от баща си, който водел внучка си до училище и я прибирал. Дядото на детето починал, след което ответницата намерила училище, което да е близо до местоживеенето на ищеца, за да може той да взема и връща детето, когато майката е на работа. Затова ответницата завела детето при бащата през м. септември 2023 г. и такава била уговорката помежду им. Ищецът обаче се възползвал от ситуацията и започнал да настройва детето негативно срещу майката, възпрепятствал и контактите помежду им. По същество се иска предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

Постъпил е и отговор на насрещния иск, в който се преповтарят твърденията и исканията от първоначалната искова молба.

С Решение № 116/09.08.2022 г. по гр. д. № 52/2022 г. по описа на РС – Сливница упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Р. П.а е предоставено на майката Л. Л. А., при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата Р. В. П. е определен режим на лични отношения, както и размер на издръжка, което следва да изплаща на дъщеря си ежемесечно.

Показанията на разпитаните свидетели С. К., Ж. Б., Р. Л. и Д. Н. очертават отношенията между страните по делото. Св. К. и Б. имат непосредствени възприятия за това, че понастоящем детето живее при баща си в жилищен блок в гр. Сливница, той се грижи за детето, заедно с жената, с която съжителства, води го на училище и го прибира. Двамата свидетели, живущи в същия блок, неведнъж са виждали въззивника Л. А. да докарва и взема детето пред блока, като това винаги било съпроводено със скандали, викове, отправяне на обиди. Св. К., която освен съсед, е и леля на въззиваемия Р. П., свидетелства относно родителските качества на бащата. Заявява, че още докато страните по делото живеели заедно, той водел детето на лекарски консултации, учел го да кара колело и се проявявал като грижовен родител. Признава, че след раздялата на страните, детето заживяло с майка си в с. Алдомировци. Другата група свидетели, допуснати по искане на въззивницата, а именно свидетелите Л. и Н. излагат знанието за това, че след раздялата на страните, детето Д. е заживяло с майка си в с. Алдомировци при баба си и дядо си по майчина линия. Св. Л. изразява личните 3 си впечатления, че напоследък детето е настроено от баща си да се държи враждебно към майка си, а св. Н. (майка на въззивника А.) потвърждава, че въззиваемият П. е криел детето и от баба му (св. Н.), и от майка му, като дори имало случай, при който бащата извикал полиция. Св. Н. признава, че и тя, и дъщеря й работят, поради което детето основно било обгрижвано от своя дядо - съпруг на св. Н.. След смъртта на последния се наложило детето да остане с баща си, който да го води и взема от училище, тъй като майката започвала работа сутрин от 7 ч. Въззивният съд кредитира показанията на разпитаните свидетели, т. к. същите по основните си пунктове се припокриват и не налагат различни изводи.

Според социалния доклад на ДСП – гр. Сливница, жилищните условия в дома на бащата са съобразни с потребностите на детето, като хигиената е на отлично ниво.

Детето има избран личен лекар на територията на гр. Сливница, като здравният му статус е редовно проследяван. В училище малолетната Д. няма проблемно поведение, като редовно посещава занятията. Дирекцията за пръв път е сезирана по казус с детето Д. на 12.03.2024 г. Сигналът бил подаден от РУ – гр. Сливница и касаел информация за упражнено от майката върху детето психическо насилие, както и отказ на детето да общува с майка си. Бащата и детето били насочени към ползването на социална услуга в Центъра за социална рехабилитация и интеграция – гр. Сливница. По време на социалната работа детето Д. проявило откритост и изглеждало спокойно и комуникативно.

Във въззивното производство е изискан и социален доклад от ДСП – гр. Елин Пелин по актуалното фактическо местопребиваване на въззивницта. Според този доклад въззивницата Л. А. обитава двуетажна къща в с. Априлово, собственост на настоящия й партньор, заедно с когото отглеждат няколкомесечния си син. Жилището се отоплява на твърдо гориво и с климатик и има достатъчно обособени стаи и двор.

Пред социалните служби въззивницата споделила, че до навършване на две години дъщеря й Д. била отглеждана и от двамата си родители в гр. Сливница. След раздялата им детето останало да живее с майка си при нейните родители в с. Алдомировци, като в продължение на 5 години бащата не полагал грижи и не плащал издръжка. С отглеждането на детето се заел основно дядото по майчина линия. След смъртта му се наложило и въззиваемият да се включи с грижи. Първоначално детето оставало по три дни при баща си, а в останалото време било при майка си. На 01.04.2025 г. обаче въззиваемият взел окончателно дъщеря си при себе си. От тогава, в продължение на повече от година, въззивницата изгубила контакт с дъщеря си, т. к. мобилният й номер бил блокиран. Многократно въззивницата търсела информация за дъщеря си от личния й лекар в гр. Сливница и от класния ръководител. Изпращала подаръци на детето по свои приятелки, чиито деца учат заедно с Д.. Подаръците обаче били връщани, тъй като детето се страхувало от баща си и се притеснявало да ги приеме.

4

При изготвяне на заключението по съдебно – психологичната експертиза (СПЕ) са използвани няколко метода за изследване на емоционалното и психологическо състояние на детето, включително чрез рисунки. Споделеното от детето при проведеното интервю е отразено дословно в заключението. Пред вещото лице детето споделя, че докато е живяло при майка си, е било оставяно при баба си, която го биела.

Детето често се криело от нея при барака за дърва пред къщата или по центъра. Бабата имала болен брат, който защитавал детето Д.. Малолетната има изграден положителен образ за леля си (сестра на майката), за която споделя, че е „читава“, „не е като нея“ (има предвид майка си) и няколко пъти я е взела от баба й. Детето споделя пред психолога също, че многократно е бито от майка си, дори носът му бил разкървавен, а устата - разбивана. Майката счупила дисплея на телефона на детето, заплашвала, че „ще вкара в гроба“ баща му и настоящата му приятелка (която нарича „кака Деси“), „ще ги наръга“, „ще им разбие устите“. Случвало се майката да ругае детето, да го нарича с обидни думи като „мърша“, „пача“, „проститутка“ и пр. Въззивницата казвала на дъщеря си, че е по – добре да не се е раждала, наричала я „психично болна“, наричала я „дебела“, сравнявала я със себе си, считайки се за „красавица“.

За баща си и неговата приятелка детето разказва, че обича да готви заедно с тях и да ги прегръща. При тях то имало всичко - чиста стая, чисти дрехи и обувки.