Решение № 18684 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18684 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110146256 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца М. Ж. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, чрез адв. Б. Й., САК, със съдебен адрес: гр. Сохия, *** срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ АД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от изпълнителните директор Валентин Ангелов Гълъбов, Александър Чавдаров Димитров, Николай Г. Спасов и Лукас Турса, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** г. поради противоречие със закона.

Ищецът М. Ж. Г. извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 16.11.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **** при следните условия: сума по кредита – 700 лв., годишен лихвен процент 74,55 %, ГПР 53,06 %, обща дължима сума по кредита 1164,18 лв. и срок на за връщане на кредита 13 месеца. Твърди, че в договора било предвидено, че с усвояването на кредита, кредитополучателят дължи застрахователна премия в размер на 196,30 лв. Оспорва договора за кредит като недействителен, тъй като противоречи на императивни законови норми на ЗПК. В този смисъл излага, че в посочения в договора размер на ГПР не е включено задължението на кредитополучателя за застрахователна премия, поради което следва да се приеме, че липсва посочване на действителния размер на ГПК, което влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Вместо като разход по кредита ответникът включил сумата за застрахователна премия в размера на главницата като същата е посочена с размер 896,30 лв. Сочи, че в договора било уговорено лихвата да се начислява върху остатъчния размер на главницата, но в същия изобщо не ставало ясно какъв е остатъчния размер на главницата. Твърди се също така, че ГПР е посочен като абсолютна стойност и не са посочени взетите предвид допускания, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че липсата на яснота относно начина на формиране на ГПР възпрепятства потребителя да прецени дали да сключи 1 договора при определени условия за връщане на заетата сума. Поддържа, че посочването в договора на ГПР, който е под размера на действителния такъв, трябва да се окачестви като заблуждаваща практика по смисъла на Директива 2005/29 на ЕС.

Сочи също така, че погасителния план не съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно каква част е главница и каква лихва, тъй като в същия е посочена главница в размер на 896,30 лв., а не уговорената в договора в размер на 700 лв. Моли съда да уважи предявения иск за пригласяване нищожността на договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Оспорва договорът да е недействителен на соченото от ищеца основание. Не оспорва, че при изчислението на ГПР и посочен в договора размер – 53,06 %, но счита, че разходите за застрахователна премия не следва да се включват при изчисляването на ГПР, тъй като премията не представлява задължителен разход по кредита, доколкото сключването на застрахователен договор не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит. Изложени са подробни съображения, че е сключен действителен застрахователен договор, отговарящ на изискването да форма, визирано в чл. 344 и сл. от КЗ. Поддържа, че ищецът е подал декларация, в която е заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и работоспособност, поради което счита, че е приел застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“. Освен това поддържа, че договора за кредит съответства на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, като същият съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, в това число стойността на остатъчната главница след погасяването на вноската. Сочи, че изискването за посочване отделно размера на главницата и лихвата в една погасителна вноска касае ситуация на предсрочно погасяване на главницата по срочен договор кредит, в който случай потребителят има право да получи нов погасителен план, който да съдържа подробна разбивка на всяка погасителна вноска. В тази смисъл счита, че застраховката е сключена доброволно, следователно не е била условие за сключване на договора. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът е предявил, при условията на евентуалност ако бъде уважен главния иск за прогласява на нищожността на договора за кредит, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане н а М. Ж. Г. да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата 488,18 лв. (249,60 евро), представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** г.

В насрещната искова молба „ТИ БИ АЙ Банк“ АД поддържа, че на 16.11.2024 г. е сключил с М. Ж. Г. Договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който й е предоставил сумата от 700 лв., при годишен лихвен процент от 47,55 % и годишен процент на разходите от 53,06 %, който следвало да бъде погасен за срок от 13 месеца, съгласно инкорпориран в договора погасителен план, 12 от които месечни вноски в размер на 89,55 лв. и една последва в размер на 89,60 лв. и общ размер на плащанията 1164,18 лв. В месечните погасителни вноски било включено и задължението на кредитополучателя по доброволно сключен Договор за застраховка. Твърди се, че кредитополучателят е направил погашения по кредита в общ размер на 211,82 лв. При тези твърдения поддържа, че съгласно чл. 23 ЗПК при прогласяване на договора за кредит за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита – непогасената главница, която в случая и предвид извършените плащания е в размер на 488,18 лв. Претендират се сторените разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от М. Ж. Г., която не признава, че има неплатена част от главницата, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит **** г. за сумата от 700 лева (357,90 евро).

От представения по делото Договор за потребителски кредит **** г. се извежда неговото съдържание, в това с число условия. Така в чл. 7.1 е посочено, че се дължи и застрахователна премия в размер на 196,30 лв. (100,37 евро) и общият размер на кредита става 896,30 лв. (458,27 евро).

В чл. 7.2.2. е предвидено, че в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Според 9.1. от договора лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 47,55 %.

В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 53,06 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 1164,18 лв. (595,24 евро).

В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като крайният срок за погасяване е 05.01.2026 г.

По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителския кредит, в който като разход по кредита е посочена единствено възнаградителната лихва, а застрахователната премия е добавена към размера на кредита и той е посочен в размер на 896,30 лв. (458,27 евро).

Заявление – декларация за установяване на договорни отношения на ищеца М.

Ж. Г. от дата 16.11.2024 г., в която е изразила желание и съгласие за бъде сключен от нейно име застраховки.

Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита" и „Защита на сметките“ за кредитолучателите на потребителски кредит, предостави от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, и допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“, предоставени от Mediguide International от дата 07.03.2024 г. заедно със Сертификат № 1****2024 от 16.11.2024 г., съгласно който ищецът М. Ж. Г. е застрахована за посочените рискове чрез застрахователното посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

По делото са приложени и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

От заключението на допусната Съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В. Д. П., което съдът кредитира изцяло като пълно и обосновано, се 3 установява, че чистата стойност на кредита е 700 лв., а сумата от 196,30 лв. представлява застрахователна премия. Според заключението в банковата сметка на кредитополучателя сумата в размер на 196,30 лв., представляваща застрахователна премия е дебитирана автоматично, след което е преведена на застрахователното дружество. Вещото лице е установило, че застрахователната премия е включена в общо плащане към застрахователя, извършено на 30.11.2026 г. Общо заплатената от ищеца сума за кредита е С платените суми в размер на 211,82 лв., с които е погасена главница в размер на 110,20 лв., възнаградителна лихва в размер на 93,34 лв. и наказателна лихва в размер на 8,28 лв. Според експерта посоченият в договора ГПР е в размер на 53,06 % и е изчислен при главница в размер на 896,30 лв., включваща застрахователната премия в размер на 196,30 лв., възнаградителна лихва в размер на 267,88 лв. и срок на кредита – 13 месечни вноски, като застрахователната премия е включена при изчисляване на ГПР, като част от главницата. ГПР не включва такса за отпускане, усвояване и одобрение на кредита, нито пък такса за оценка на риска, каквито в случая не се изискват. Вещото лице е изчислило, че ако при включване на застрахователната премия в размер на 196,30 лв. ГПР е в размер на 135,60 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По първоначалния иск:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.