Решение № 1901 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1901 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100502783 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20223654 от 17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 73294 по описа за 2018 г. на СРС, 54-и състав, е осъден ответникът „Т. БГ“ ЕАД да заплати на основание чл.79,ал.1, пр.2 ЗЗД вр.чл.160,ал.4 от ЗУТ и чл.92, ал.1 ЗЗД на община Казанлък сума в размер на 8630,46 лв., представляваща компенсаторно обезщетение вместо изпълнение на задължението на „Т.-пътно строителство“ ЕАД да отстрани възникнали в гаранционния срок дефекти по СМР, изпълнени от него на спортна площадка в кв.450, УПИ II- за младежки дом и увеселителен център в гр.Казанлък въз основа на сключен с община Казанлък Договор за възлагане на обществена поръчка № Д 07-95/16.07.2015 г. с предмет изграждане на зони за отдих и спортна площадка в община Казанлък по обособена позиция № 2: за спортна площадка в кв.450, УПИ II – за младежки дом и увеселителен център в гр.Казанлък, равняващо се на стойността на разходите, необходими за отстраняване на дефектите, сумата от 274,60 лв., представляваща неустойка за некачествено изпълнение на СМР по този договор, в частност на скейтборд рампи и вградени в настилката на спортната площадка 18 броя LED осветителни тела, както и сумата от 863,05 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на гаранционното задължение на изпълнителя по договора да отстрани констатираните в срок дефекти, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 940,72 лв.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от „Т. БГ“ ЕАД против решението в неговата цялост, в която излага доводи за неправилността му.

Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не разгледал и обсъдил 1 аргументите на ответното дружество досежно лошото стопанисване на спортната площадка от страна на възложителя и въздействието на външни фактори и вандалски прояви, които са довели до настъпилите щети. Счита, че съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищеца, като изобщо не обсъдил показанията на свидетеля на страната на ответното дружество Живко Ж. относно наличието на вандалски прояви на обекта. На следващо място, счита, че дори и да се приемат щетите по площадката като гаранционни дефекти, то ищецът не доказал спазването на процедурата по договора за възлагане на обществената поръчка, относима към отстраняване на дефекти в гаранционните срокове, съгласно чл.74 от същия.

Неправилно съдът приел, че гаранционната отговорност на ответника е ангажирана с изпращането на писмо от 17.08.2018 г., тъй като макар такова писмо да е получено от ответното дружество, то същото не отговаряло на изискванията на чл.74,ал.1 от Договора, тъй като не съдържало описание на дефекта, не бил съставен и изискуемия съгласно чл.74,ал.2 от договора двустранен протокол, в който следва да се установят сроковете за отстраняване на дефектите, както и технологичната последователност, поради което не било изпълнено условието на чл.74,ал.3 от договора.

Обобщено, счита, че не са събрани при условията на пълно и главно доказване неоспорими доказателства за некачествено изпълнение от страна на ответното дружество на обекта, като видно от представените официални свидетелстващи документи – акт образец 15 и удостоверение за въвеждане в експлоатация, обектът е изпълнен изцяло в съответствие с изискванията на тръжната процедура, договора за възлагане на обществената поръчка и ЗУТ.

Заявява, че предвид неоснователното ангажиране отговорността на ответника, то са неоснователни и претенциите за неустойки. Евентуално дори и да се приеме, че е налице неизпълнение, то съдът погрешно приложил нормата на чл.66,ал.3 от договора, вместо ал.1.

Моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове, като претендира и разноски.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Община Казанлък.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалниправни норми.

По отношение на правилността съдът намира следното:

Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № Д07-95/16.07.2015 г. с предмет изграждане на зони за отдих и спортна площадка в община Казанлък по обособена позиция № 2: за спортна площадка в кв.450, УПИ II – за младежки дом и увеселителен център в гр.Казанлък, като е поето задължение от ответника в качеството му на изпълнител да изгради осем броя скейтборд рампи, облицовани със шперплат с дебелина на плоскостите от 20 мм., както и да вгради в настилката на обекта 18 броя LED осветителни тела с бронирано стъкло. Не е спорно 2 между страните, че обектът е изграден и е предаден на ищеца-възложител, за което е изготвен и подписан от страните констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – образец 15 от 03.09.2015 г. Не е спорно, че вследствие на подаден сигнал през 2018 г., е изпратено писмо № 155-33-1 от 17.08.2018 г. от ищеца до ответника.

Основните спорни по делото въпроси се отнасят до това дали щетите по изградения обект са настъпили в резултат от некачествено строителство или са се появили вследствие на неправилна експлоатация на обекта, което е от значение и за решаване на въпроса относно основателността, респ. неоснователността на претендираните неустойки, дали в случай, че се приемат щетите по площадката като гаранционни дефекти, то ищецът е спазил процедурата за уведомяване на ответника.

Съдът намира, че страните изрично са уговорили помежду си в клаузата на чл.48,ал.3 и ал.4 от договора, че изпълнителят отговаря и за недостатъци на СМР, които поради естеството си не са могли да се открият към датата на съставяне на съответния сертификат за плащане на работите, по които са открити недостатъци, или се проявят по-късно, като възложителят има правото да поиска отстраняване на скритите недостатъци и да упражни правото си да потърси гаранционна отговорност от изпълнителя. В чл.74,ал.1 и ал.2 от Договора е уговорено между страните, че в случай на възникнали дефекти в периода от началото на изпълнение на договора до една година след датата на подписване на акт,образец 15, възложителят следва да изпрати на изпълнителя известие за дефект, което да съдържа описание на дефекта в 14-дневен срок след настъпване на събитието, като страните следва да подпишат протокол, в който да уточнят сроковете за отстраняване на дефекти, както и технологичната последователност. Съгласно чл.160,ал.4 и ал.5 от ЗУТ гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект. Те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3, като същите текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация.

В чл.2 от договора е предвидено, че при изпълнение на СМР изпълнителят е длъжен да спазва и изискванията на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В чл.20,ал.2 от цитираната наредба се предвижда, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като не могат да бъдат помалки от минималните срокове, посочени в тази наредба, като в т.4 е посочено, че за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи минималният гаранционен срок е 5 години. Ето защо съдът намира, че срокът, в който възложителят може да упражни правото си да потърси гаранционна отговорност от изпълнителя за възникнали дефекти на извършените СМР, е 5-годишен и същият тече от приемането на обекта, в случая от 03.09.2015 г., когато страните са подписали двустранен констативен акт за установяване годността и приемане на строежа – акт, образец 15, като до подаване на исковата молба на 16.11.2018 г. правото на възложителя да търси гаранционна отговорност от изпълнителя не е преклудирано.

Оплакването на въззивника, че изпратеното от ищеца до ответника писмо от 17.08.2018 г. не ангажирало гаранционната му отговорност, защото не била осъществена процедурата по чл.74,ал.1 и ал.2 от договора, е неоснователно. Видно е от изпратеното от община Казанлък писмо, че възложителят е извършил уведомяване 3 на изпълнителя за констатираните от него дефекти, като липсата на подписан двустранен протокол между страните, в който да бъдат посочени дефектите и да се определи срок за отстраняването им, е вследствие на поведението на изпълнителя, който в отговор е изпратил писмо-уведомление, с което е отказал да отстрани дефектите, тъй като е посочил, че намира, че щетите са причинени вследствие на вандалски прояви, поради което и не следвало да носи отговорност за отстраняването им.

По въпроса дали щетите са настъпили в резултат на некачествено строителство или са причинени поради неправилна експлоатация на обекта, вкл. и от физическа намеса на трети лица:

Съгласно разясненията в ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. Разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати ползи от свои виновни действия и бездействия, а разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 2/2003 г. постановява, че когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред. Двете разпоредби уреждат предпоставките и обхвата на гаранционната отговорност на строителя за проявили се в гаранционните срокове дефекти при строителството. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци. Размерът на обезщетението се определя във всеки конкретен случай в зависимост от вида на констатирания скрит дефект, като остойностяването на дефекта и на разходите за неговото отстраняване, респ. на пропусната по причина на него полза, обичайно се извършва с помощта на вещо лице. Гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност. Тези две отговорности възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Докато при законната отговорност продавачът се ангажира при явни и скрити недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на собствеността и риска върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци се покрива отговорността и за онези, които дори и да не са съществували при преминаване на собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на ползването на вещта през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят и не се изключват взаимно. При настъпване на гаранционния случай купувачът може да избира възможността на единия и другия режим.