Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2488 от 02.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6610/2024
Вид
Решение № 2488
Подписан
02.07.2025
В сила
30.07.2025
Състав
Даниела Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2488 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110106610 по описа за 2024 година

Ищецът В. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. В., ул. "Т.“ № ** е предявил иск срещу „И. А. м.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. Л., бул Д. Н.“ № **, ет.*, ап.**-**, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. с искане съдът след като се запознае с доказателствата по делото и приеме твърденията в молбата, включително относно нищожността, евентуално унищожаемостта на процесните договори, или евентуално нищожността на отделните клаузи от последните, да постанови решение, с което да осъди на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД ответника да му заплати сумата в размер на 246.54 лева, представляваща недължимо платена неустойка в периода 31.05.2019г. - 07.09.2021 г. за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок по договор за паричен заем № 3499878 от 11.04.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът е обеднял, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

Да осъди ответника да му заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са следните:

На 11.04.2019 г. ищецът, в качеството на заемател е сключил договор за паричен заем № 3499878 със заемодателя „И. А. м." АД, по силата на който ответното дружество е предоставило заем в размер на 500 лева за срок от 21 седмици на 21 броя вноски, с размер на седмичната погасителна вноска от 25,88 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,00 % Общата сума, която следвало да заплати заемателят е в размер на 543,48 лева, при ГПР- 48.46 %.

Съгласно договора за паричен заем, падежа на вноските е както следва: първа вноска до 19.04,2019 г, втора вноска до 26.04.2019 г., трета вноска до 03.05.2019 г, четвърта вноска до 10.05.2019 г„ пета вноска до 17.05.2019 г., шеста вноска до 24.05.2019 п, седма вноска до 31.05.2019г, осма вноска до 07.06.2019 г., девета вноска до 14.06.2019 г, десета вноска до 21.06.2019 г, единадесета вноска до 28.06.2019 г., дванадесета вноска до 05.07.2019 п, тринадесета вноска до 12.07.2019 г., четиринадесета вноска до 19.07.2019 г., петнадесета вноска до 26.07.2019 г, шестнадесета вноска до 02.08.2019 г, седемнадесета вноска до 09.08.2019 г., осемнадесета вноска до 16.08.2019 г., деветнадесета вноска до 23.08.2019 г., двадесета 1 вноска до 30.08.2019 г. и двадесет и първа вноска до 06.09.2019 г.

Освен горепосочената главница е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 246,54 лева, в случай, че не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок.

Съгласно чл. 4, ал.2 от договора за паричен заем неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в т.2.2 от договора /25,88 лева/ се добавя сума в размер на 11,74 лева. По този начин крайният размер на дължимата месечна вноска е 37,62 лева, като общото задължение главница, договорна лихва и неустойка става в размер на 790,02 лева.

Ищецът е заплатил всички дължими суми съгласно чл.4, ал.2 от договора за паричен заем, както следва:

На 31.05.2019 г. е заплатена сумата от 122,00 лева, представляваща плащане по първа, втора и трета вноска

На 01.07.2019 г. е заплатена сумата от 37,00 лева, представляваща плащане по четвърта вноска

На 11.09.2019 г. е заплатена сумата от 80,00 лева, представляваща плащане по пета и шеста вноска

На 08.10.2019 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане по седма вноска

На 23.12.2019 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане по осма вноска

На 03.02.2020 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане по девета вноска

На 16.07.2020 г. е заплатена сумата от 38,00 лева, представляваща плащане по десета вноска

На 11.01.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по единадесета вноска

На 19.01.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по дванадесета вноска

На 15.02.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по тринадесета вноска

На 22.02.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по четиринадесета вноска

На 29.03.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по петнадесета вноска

На 20.04.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по шестнадесета вноска

На 14.05.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по седемнадесета вноска

На 28.05.2021 г. е заплатена сумата от 50,00 лева, представляваща плащане по осемнадесета вноска

На 21.06.2021 г. е заплатена сумата от 26 лева, представляваща плащане по деветнадесета вноска

На 12.07.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по двадесета вноска

На 10.08.2021 г. е заплатена сумата от 37,62 лева, представляваща плащане по двадесет и първа вноска

На 07.09.2021 г. е заплатена сумата от 29,44 лева, представляваща остатък от лихва за просрочие.

Общо заплатената сума е в размер на 835,02 лева, с която са погасени всички дължими суми по договора за паричен заем № 3499878/11.04.2019 г. Със заплатената сума от 835,02 лева е погасена главница в размер на 500,00 лева, договорна лихва в размер на 43,48 лева, неустойка в размер на 246,54 лева и лихва за просрочие в размер на 45,00 лева.

2

Счита, че предвидената в чл.4, ал.2 от договора за паричен заем неустойка в размер на 246,54 лева е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

В настоящия случай, според чл. 4, ал.2 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя съгласно посочените в чл.4, ал.1 от договора варианти, а именно: поръчител или банкова гаранция. По този начин уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

Съгласно дадените в Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСТК разяснения .добрите нрави" са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях.

Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона - чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Договорът за паричен заем № 3499878/11.04.2019 г. представлява предоставяне на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което В. Т. Д. има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и разполага със защита срещу неравноправни клаузи. Считам, че клаузите на чл.4 от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза" в договор с потребител, и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в двадесет точки от посочената разпоредба. Според чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия случай процесният договор за паричен заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на клиента, от което следва извод, че ищецът не е имал възможността да влияе върху съдържанието му. Подписаният стандартизиран бланков формуляр на договора е предварително изготвен от ответника и в него са посочени единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и общата сума за плащане. Липсва ясно посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формира стойносиа от 48.46 %. Освен това, клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С тези клаузи реално кредитът се оскъпява чрез въвеждането на допълнителна сума в размер на 246,54 лева, чиято цена не е включена в определения в процесния договор годишен процент разходи, възлизащ на 48.46 %. Това води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемополучателя. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което процесния договор е сключен във вреда за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузите не са уговорени индивидуално, доколкото договорът е изготвен предварително и В. Т. Д. не е имал възможност да влияе върху съдържанието му и едновременно с това е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически noслабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един 3 субект за облагодетелстване на друг.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В Постановление № 1/28.05.1979 г.по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВКС се сочи, че първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Сумата от 246,54 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение е платена от В. Т. Д. и получена от ответника при начална липса на основание, поради което следва да бъде върната. В този смисъл е Решение № 528/29.07.2019 г. по описа на PC - Казанлък, потвърдено с Решение по в.т.д. № 1377/2019 г. по описа на ОС - Стара Загора и Решние № 37325/12.02.2019 г. по гр.д.

№2689/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 2914/11.05.2020 г. по в.гр.д.

№ 5612/2019 г. на СГС, Решение № 260344/08.02.2021 г. по гр.д. № 8255/2020 г. описа на Районен съд - гр. Варна.

За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за неоснователно обогатяване за сумата от 246,54 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение.

На осн.чл. 113 от ГПК ищецът е предявил иска пред РС Варна в чийто район е постоянния и настоящия му адрес и има качеството потребител.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва начин на плащане чрез пощенски запис на адрес: гр. В., ул. „Т.” № **, ет.*, ап.*

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното дружество оспорва предявения иск

Заявява, че претенциите на ищеца са изцяло неоснователни.

Възражението за нищожност на чл. 4 ал. 2 от Договора е изцяло неоснователно, а условията на клаузата са напълно погрешно преекспонирани от страна на ищеца.Съгласно чл. 4. ал. 1 от Договора, Заемателят се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете алтернативни обезпечения, подробно описани в Договора. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ). който лицето е получило преди сключване на договор за кредит, подробно са описани изискванията към обезпеченията. срокът за предоставянето им, както и размерът на неустойката. СЕФ съдържа всички индивидуално уговорени договорни клаузи, каквито са тези за неустойка. Ищецът с бил запознат с условията на договора, който ще сключи, както и че може още със сключването да предостави обезпечение, може да го направи и в тридневен срок след подписване на договора. Т.е. заемателят, преди да е обвързан от договор, е имал цялата необходима информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не и да прецени дали те са изпълними или неизпълними. Ищецът е имал време още преди сключването на договора да избере вида на обезпечението, да положи грижа и добросъвестност, за да да го осигури, а ако бе преценил, че предоставянето на обезпечение е неизпълнимо условие или че противоречи на разбиранията му за добри нрави, не би сключил договора за паричен заем.