Решение № 6282 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6282 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20231100513071 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК130175000 - длъжник по изп. д. № 20239230400276, срещу постановление за разноски от 03.10.2023г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на разноските по изпълнението.

Жалбоподателят твърди, че бил лишен от възможността да разбере как е формиран размерът на дължимите от него такси по изпълнението, тъй като за същите не му била връчена сметка. Поддържа също, че с оглед обема на извършените от името на взискателя изпълнителни действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото, не следва да се начислява адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Твърди, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде намалена с оглед събраното задължение.

Взискателят „Т.-**“ ЕООД, ЕИК ****, не е депозирал писмено възражение.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна. Сочи, че информация за начислените такси по ТТРЗЧСИ, упоменати в поканата за доброволно изпълнение, се съдържала в сметки и фактури от 24.08.2023 г. /л. 8 от изп. дело/ и 05.10.2023 г. /л. 35 от изп. дело/.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:

Изпълнително дело № 20239230400276 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2023 г., издаден от СРС, 168 състав, за сумата от 1180 лева - разноски в производството пред СГС. В молбата за образуване на делото е поискано събиране на присъдените съгласно изпълнителния лист суми. Посочените от взискателя изпълнителни способи са запор върху вземанията на длъжника от търговски банки, налагане на възбрани и налагане на запор върху всички активи и дялове в търговски дружества.

На 28.09.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която освен вземанията по изпълнителния лист е определена като дължима сумата от 618 лв. - 1 разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 340.61 лв. - такси и разноски по ТТРЗЧСИ, дължими към 07.09.2023 г. В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебния изпълнител е посочил, че начислените от него такси по ТТРЗЧСИ са конкретизирани в издадени сметки и фактури, намиращи се на л. 8 и л. 35, или Сметка № 0000012155 от 24.08.2023 г. и Сметка № 0000012452 от 05.10.2023 г.

От данните по изпълнителното дело се установява, че са извършени справки в НАП и Регистъра на банковите сметки и сейфове, воден от БНБ, както и е изпратено запорно съобщение до Общинска Банка АД за налагане на запор върху наличните банкови сметки на длъжника.

На 04.09.2023г. в отговор на запорното съобщение Общинска банка е посочила, че е превела изцяло сумата по запора в общ размер на 2 138.61 лв.

В срока за доброволно изпълнение длъжника е подал възражение срещу разноските.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение.

Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал. 2.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че взискателят е бил представляван от адвокат. Възнаграждението уговореното между адвоката и клиента видно от представения договор за правна защита и съдействие от 04.08.2023г. отговаря на размера определен в чл.10 от Наредба №1/2004г., а именно за образуване на изпълнително дело се предвижда възнаграждение в размер на 200лв.

По отношение на дължимото се възнаграждение за процесуално представителство по чл.10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата, същото се дължи при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.10 ал.2 от Наредба № 1/2004г. Ето защо не следва да се присъжда в полза на взискателя възнаграждение на основание чл.10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата. Нещо повече, макар и дългът да е бил погасен в резултат на запор върху банковата сметка на длъжника, погасяването е станало преди изобщо да е започнал да тече срокът за доброволно изпълнение. В този смисъл, дългът е бил погасен към датата на получаване на ПДИ и не е било необходимо прилагането на други изпълнителни способи. Така определеното възнаграждение в размер на 418лв. би довело до неоснователно натоварване на длъжника в изпълнителния процес с прекомерни разноски.

По отношение дължимостта на начислените обикновени такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ:

Видно от поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е начислил такси по ТТРЗЧСИ в размер 340.61лв., без да конкретизира от кои такси е формирана общата сума. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ е уточнил, че таксите, посочени в поканата за доброволно изпълнение са индивидуализирани в сметки и фактури от 24.08.2023 г. /л. 8 от изп. дело/ и 05.10.2023 г. /л. 35 от изп. дело/.

В сметка № 0000012155 от 24.08.2023 г. /на л. 8 от изп. дело/ е посочено, че ЧСИ е начислил следните такси:

1. по т. 1 – за образуване на изп. дело – 20 лв.

2

2. по т. 3 – извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 5 лв.

3. по т. 5 - за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 40 лв.

4. по т. 9 - за налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК - 15 лв.

5. по т. 31 – допълнителни разноски – 15 лв.

В сметка № 0000012452 от 05.10.2023 г. /на л. 35 от изп. дело/ е посочено, че ЧСИ е начислил следните такси:

1. т. 26 – изпълнение на парично вземане – 109.25 лв.

2. по т. 5 - за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 20 лв.

5. по т. 31 – допълнителни разноски –5 лв.

Таксата за образуване на изпълнителното производство по т. 1 ТТРЗЧСИ в размер от 24 лв. с ДДС е дължима и следва да бъде възстановена от длъжника. Същият дължи да заплати и такса за справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове в размер на 6 лв. с ДДС. Длъжникът следва да заплати и две такси по т. 5 или 48 лв. – за изпращане на покана за доброволно изпълнение и на уведомление до НАП по чл. 458, изр. 2 ГПК, като трета покана/уведомление не се установява да е изпращано, съответно не се дължи такса за такова.

Дължи се една такса за запор в размер на 18 лв. с ДДС. Разноски по т. 31 не следва да се присъждат, тъй като макар и да има данни за извършване действия от вида на посочените в тази разпоредба, обуславящи разходи, не са представени доказателства, удостоверяващи техния размер.

По отношение дължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане:

Съгласно сметка № 0000012452 от 05.10.2023 г. т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 109.25 лв., същата е изчислена на база само сумата по изпълнителен лист – 1180 лв.

Разпоредбата на т.26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл.

83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.

Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите по самото изпълнително дело, върху които не следва да се дължи такса по т.26 от Тарифата. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не са включени в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата. Поради това тази такса не следва да се редуцира.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923, с район на действие Софийски градски съд по изп.дело № 20239230400276, да намали приетите в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева, като вместо това 3

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК сумата от 409лв. до 200лв. размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „Т.-**“ ЕООД, дължими в производството по изпълнително дело №№ 20239230400276 на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 с район на действие Софийски градски съд в тежест на длъжника по изпълнението „СОФИЙСКА ВОДА“ АД.

ОПРЕДЕЛЯ като дължими от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД - длъжник по изп.д. № 20239230400276 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923, с район на действие Софийски градски съд, следните разноски: 200 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване на изп. дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 24 лв. – такса по т. 1 ТТРЗЧСИ, 6 лв. - такса по т. 3 за справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове, 48 лв. – такси по т. 5 ТТРЗЧСИ - за изпращане на покана за доброволно изпълнение и на уведомление до НАП по чл. 458, изр. 2 ГПК, 18 лв. – такси по т. 9 ТТРЗЧСИ – запор върху банкова сметка, и 109.25 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

ОПРЕДЕЛЯ като недължими таксите по т.31 ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4