Решение № 5785 от 29.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5785 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100511456 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20040762 от 08.06.2022г., постановено по гр.д.№36137/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 180-ти състав, е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, да заплати на "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 о т ЗЗД сумата от 22500.00 лв., получена от ответника без основание неустойка по т.8.2 от договор №Т-РД-29-80/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата. С решението е отхвърлен предявения от "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 875.00 лв., мораторна лихва за периода 01.11.2016г. – 20.03.2017г., като неоснователен. С решението е осъдена ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, да заплати на "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2711.43 лв., представляваща сторени разноски, изчислени с оглед уважената част на исковите претенции. С решението е осъден "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 57.87 лв., представляваща сторени разноски, изчислени с оглед отхвърлената част на исковите претенции.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, чрез процесуален представител адв.Е. К. - Г., с надлежно учредена предтавителна власт, с която се обжалва решение №20040762 от 08.06.2022г., 1 постановено по гр.д.№36137/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 180-ти състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за заплащане на ищеца - "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, сумата от 22500.00 лв., представляваща получена без основание неустойка по т.8.2 от договор №Т-РД-2980/02.06.2016г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", за неизпълнение на т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от договора, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 20.03.2017г. до окончателно изплащане на сумата, както и в частта на възложените в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че установените в констативен протокол №008/17.08.2016г. действия и бездействия на наемателя - "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, не представляват неизпълнение на договорни задължения по т.6.1.10, б."ж" и т.6.1.21 от сключения между страните договора за наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", поради което неоснователно са начислени от наемодателя неустойки на основание чл.8.2 от договора и същите подлежат на връщане на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Твърди се, че неоснователен и в пълно противоречие на правилното тълкуване на нормативните разпоредби е изводът на първостепенния съд, че към датата на извършване на процесната проверка на 17.08.2016г. за ищеца като наемател не е съществувало задължение за поставяне на нормативно изискуемите указателни табели, предвидени в чл.10, ал.6 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи /НВДОВП/, приета с ПМС №182/24.09.1996г., поради което и начислената неустойка по т.8.2 от договора за неизпълнение на договорно задължение се явява платена без основание и подлежи на връщане. Поддържа се, че съгласно граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата на чл.10, ал.6 от НВДОВП, в която няма посочен период, през който обозначителните табели за информиране на посетителите следва да са налични, се налага извода, че цялата информация относно максималното обезопасяване на морския плаж следва да бъде налична съобразно съгласуваната Програма за водноспасителната дейност за летен сезон 2016г. през целия летен сезон. На следващо място твърди се още, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът като наемател по време на действието на наемния договор не е осигурил задължителния по закон минимум от 50 % свободна площ от активната площ на морския плаж за разполагане на плажни принадлежности, а едва 47.59 %, което представлява неизпълнение от страна на наемателя на задължението по чл.10, ал.4, т.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, съответно на предвиденото в т.6.1.21 от договора, задължение, което е констатирано по предвидения в чл.22б – чл.22д от ЗУЧК начин, поради което е налице основание за наемодателя да начисли предвидената в т.8.2 от договора неустойка. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от З ЗД като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.Д. Д., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, 2 че решението на СРС в обжалваната част е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че ищецът като наемател е изпълнил всички вменени му по силата на сключения договор и закона задължения и по-конкретно е осигурил поставянето на нормативно изискуеми табели с информация за морския плаж, поради което начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2. във връзка с неизпълнение на задължение по т.6.1.10, б."ж" от договора се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. Поддържа се още, че при доказателствена тежест за ответника по делото не е установено по несъмнен начин факта, че ищецът като наемател не е осигурил не по-малко от 50% от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж, поради което начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2. във връзка с неизпълнение на задължение по т.6.1.21 от договора се явява платена без основание и като такава подлежи на връщане. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от "Б.С.Т." АД, с ЕИК *******, с р е щ у ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че н а 02.06.2016г. е бил сключен договор №Т-РД-2980/02.06.2016г., съгласно който ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на туризма, в качеството на наемодател е предоставила за временно и възмездно ползване на "Б.С.Т." АД в качеството на наемател обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Лозенец", находящ се в общ.Царево, обл.Бургас за наем, за срок от 5 години, срещу задължение на наемателя за заплащане на наемна цена по реда и условията, указани в договора. В т.6.1 изчерпателно са изброени поетите от наемателя задължения, като в т.6.1.10, б."ж" е уговорено, че при изпълнение на дейностите по договора наемателят е длъжен да осигури на морския плаж поставяне на нормативно изискуемите указателни табели с информация за морския плаж. В т.6.1.21 е предвидено, че наемателят е длъжен да осигури не по-малко от 50 % от активната плажна площ за свободно и безплатно разполагане на плажни 3 принадлежности от посетителите. В т.8.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задълженията по т.6.1.10, б."а", б."б", б."г", б."е", б."ж", т.6.1.5, т.6.1.9., т.6.1.13., т.6.1.21 и т.6.1.22 наемодателят има право да получи от наемателя неустойка в размер на 5% от наемната цена за всяко от задълженията. В т.5.3 и т.5.4. е уредено правото на наемодателя, чрез свои служители от Министерство на туризма или други упълномощени лица да извършва проверки, за което съставят констативен протокол, екземпляр от който се предоставя на наемателя, като присъствието на последния по време на осъществяване на проверките не е задължително. Видно е още от договора, че страните с а уговорили и учредяване на банкова гаранция в полза на наемодателя в размер на 30% от наемната цена, а съгласно т.4.7. при неизпълнение, на което и да е от договорните задължения наемодателят има право да събере дължимите неустойки чрез усвояване на гаранцията.

На следващо място не се спори между страните и относно факта, че е бил съставен констативен протокол №008/17.08.2016г. за извършена по реда на чл.22д, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУЧК проверка на място за изпълнение на задълженията на наемателя, в който е посочено, че проверката е извършена на 17.08.2016г., при която е установено по т.1.1, раздел "Водно спасяване – Указателна табела за етапно обособяване по чл.10, ал.6 НВДОВП", че е налице неизпълнение на задължението на наемателя за поставяне на табели, в т.3.1 е отразено неизпълнение от страна на наемателя на задължението да осигури свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морския плаж върху активната плажна площ, като е отразен процент на осигурена активна плажна площ от 47.59%.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира решението на СРС в обжалваната част за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 о т ЗЗД, първоинстанционният съд е обосновал краен извод з а недължимост на начислената от ответника и платена от ищеца неустойка по т.8.2 от договора за неизпълнение на задълженията, систематизирани в т.6.1.10.,б."ж" и в т.6.1.21 от договора, поради което е приел, че същата подлежи на връщане като дадена без основание. Така обоснованият извод на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, противоречи на събраните по делото доказателства и не 4 намира опора в приложимите към конкретния случай относими материалноправни разпоредби на закона. Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част са основателни.