Решение № 1175 от 19.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100512824 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20125253/10.07.2021 г., постановено по гр. д. № 57309/20 г. по описа на СРС, 128 състав, е отхвърлен иска на „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, срещу „Г.И..“ ЕООД, ЕИК:

*******, за признаване за установено, че дължи сумата от 13 582,50 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени услуги и неплатен наем на строителна техника по фактури

№ 2200002791/17.01.2020 г. и № 2200002797/25.01.2020 г.

С решението „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, е осъдено да заплати на „Г.И..“ ЕООД, ЕИК:

*******, сумата от 1090,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „С.С.“ ООД срещу решение № 20125253/10.07.2021 г., постановено по гр. д. № 57309/20 г. по описа на СРС, 128 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице писмени доказателства, от които да се установява наличието на договорни отношения между страните, респ. наличието на неизпълнение от страна на ответника. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск.

Въззиваемият – „Г.И..“ ООД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени 1 доказателства не се доказва възникването на облигационно отношение между ищцовото дружество и ответното дружество, както и изпълнението на задълженията по него от страна на ищеца. Посочва, че действително наличието на фактура е индиция за наличие на облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията на ищеца по него, но само когато фактурата е осчетоводена и от счетоводството на получателя на фактурата и е ползван данъчен кредит по нея. Поддържа, че за да се приеме, че процесните фактури са доказателство, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка, породена от договор за извършване на услуги, както и че към датата на издаване на фактурите услугите са били предоставени от ищеца и приети от ответника, следва да е налице осчетоводяване на фактурата не само в счетоводството на изпълнителя, но и в счетоводството на възложителя. Твърди, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че издадените от ищеца фактури не са осчетоводени от ответника.

Поддържа, че представените от ищеца товарителници не следва да се кредитират, тъй като след изричното им оспорване от страна на ответника по отношение на съдържанието им и липсата на представителна власт за подписването им, ищецът не е провел доказване по отношение на изпълнението на процесните услуги в посочения обем и стойност, както и подписването им от страна на законния представител на дружеството или надлежно оправомощено от него лице или относно факта на узнаване на процесните товарителници от страна на представляващия дружеството преди получаване на исковата молба. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът – „С.С.“ ООД твърди, че е бил в търговски взаимоотношения с ответника – „Г.И..“ ЕООД, изразяващи се в извършване на различни услуги с техника, собственост на ищеца. Посочва, че поради неплащане на дължимото възнаграждение за извършените услуги е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 36788/20 г. по описа на СРС, 128 състав. Твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е било разпоредено „Г.И..“ ЕООД да заплати на „С.С.“ ООД сумата от 13582,50 лв., представляваща неплатени суми за извършени услуги и неплатен наем по фактура № 2200002791/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. и по фактура № 2200002797/25.01.2020 г.

– за сумата от 6550 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявленето в съда – 11.08.2020 г. до окончателното плащане, както и че след подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на вземанията. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от сумата от 13582,50 лв., представляваща неплатени суми за извършени услуги и неплатен наем по фактура № 2200002791/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. и по фактура № 2200002797/25.01.2020 г. – за сумата от 6550 лв., ведно със законната лихва, 2 считано от датата на подаване на заявленето в съда – 11.08.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът - „Г.И..“ ЕООД оспорва иска. Твърди, че липсва сключен договор за възлагане на дейностите, чието заплащане се претендира по делото, респ. че липсват доказателства за договорени и приети от възложителя съществени елементи от сделката като цена, срок за изпълнение и срок за плащане. Посочва, че върху процесните фактури липсва подпис на получател, поради което удостоверените с фактурите изявления на подписалата я страна - „съставител“ не следва да се приемат като доказателство, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка, породена от договор за извършване на услуги, както и че към датата на издаване на фактурите услугите са били предоставени от ищеца и приети от ответника. Твърди, че положените подписи върху представените по делото товарителници не са на лицата, които представляват ответното дружество по закон – Л.Н.Г. и М.В.Г., както и че същите не са подписани от упълномощено за това лице. Поддържа, че подписването им от неупълномощено лице би могло да бъде зачетено като обвързващо в случай, че действията на мнимия представител са били ратифицирани изричнo /по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД/ или мълчаливо /по реда на чл. 301 ТЗ/. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

За установяване на факта на съществуване на облигационни правоотношения между страните по делото по неформален смесен договор за услуги и за наем по делото са представени фактура N 2200002791/17.01.2020 г. – за сумата от 7032,50 лв. с ДДС и товарителници към нея с N

195557/13.01.2020 г . , N

195559/14.01.2020 г . , N

195561/15.01.2020 г., N 195563/16.01.2020 г., N 195565/17.01.2020 г., N 014060/13.01.2020 г., N 014062/14.01.2020 г., N 014064/15.01.2020 г., N 014066/16.01.2020 г., N 014068/17.01.2020 г. , N

014059/13.01.2020 г . , N

014061/14.01.2020 г . , N

014063/15.01.2020 г . , N

014065/16.01.2020 г., N 014067/17.01.2020 г., N 097612/13.01.2020 г., N 097613/14.01.2020 г., N 097614/15.01.2020 г., N 097615/16.01.2020 г., N 097616/17.01.2020 г., N 195556/13.01.2020 г. , N

195558/14.01.2020 г . , N

195560/15.01.2020 г . , N

195562/16.01.2020 г . , N

195564/17.01.2020 г., N 198138/13.01.2020 г., N 198139/14.01.2020 г., N 198140/15.01.2020 г., N 198141/16.01.2020 г., N 198142/17.01.2020 г., както и фактура N 2200002797/25.01.2020 г.

– за сумата от

6550 лв. с ДДС и товарителници към нея с N 195567/20.01.2020 г., N 097617/20.01.2020 г., N 097618/21.01.2020 г., N 097619/22.01.2020 г., N 097620/23.01.2020 г . , N 097621/24.01.2020 г., N 014069/20.01.2020 г., N 014071/21.01.2020 г., N 014073/22.01.2020 г., N 013951/23.01.2020 г., N 013953/24.01.2020 г., N 014070/20.01.2020 г., N 014072/21.01.2020 г., N 014074/22.01.2020 г., N 013952/23.01.2020 г., N 013954/24.01.2020 г . , N 014070/20.01.2020 г., N 014072/21.01.2020 г., N 014074/22.01.2020 г., N 013952/23.01.2020 г. , N 013954/24.01.2020 г., N 198143/20.01.2020 г., N 198144/21.01.2020 г., N 198146/23.01.2020 г., N 198147/24.01.2020 г., N 198145/22.01.2020 г., N 195566/20.04.2020 г , N 195568/21.01.2020 г., N 195570/22.01.2020 г., N 195571/23.01.2020 г., N 198147/24.01.2020 г.

Представените по делото товарителници са оспорени от ответника по отношение на 3 наличието на представителна власт на лицата, приели работата от негово име.

От приетото по делото и неоспорено от страните основно заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури с N 2200002791/17.01.2020 г. и с N 2200002797/25.01.2020 г. са осчетоводени и отразени в счетоводните регистри на ищеца. Услугите, документирани с посочените фактури, са описани като вземане по дебита на сметка 411 „Клиенти“, партньор „Г.И..“ ЕООД и имат обща стойност – 13 582,50 лв.

/сума с ДДС/, приходът е отразен по счетоводните сметки 703 „Приходи от продажба на услуги“ и 709 „Приходи от други продажби“. В счетоводството на ищеца не е отразен банков превод и/или касово разплащане по процесните фактури, задължението не е закрито, крайното салдо по сметката на клиенти с контрагент „С.С.“ ООД за 2020 г. е 56 268,50 лв., в т. ч. и описаните фактури. При извършената проверка за установяване на отразените документи за доставка при ответника не са представени изведени аналитични и хронологични счетоводни регистри, в които да е открит счетоводен запис с описание фактури с N 2200002791/17.01.2020 г. и с N 2200002797/25.01.2020 г., както и отнасяне към определена дата /вальор/, който да участва в счетоводните справки за конкретния период – м. януари 2020 г. Същите не са осчетоводени като реализирана търговска сделка при ответника и няма данни за извършени плащания. Извършените счетоводни записвания в счетоводните книги и счетоводството на ищеца и ответника по делото са водени редовно и в съответствие с действащата нормативна база.

От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в НАП, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ не са открити данни за отразени фактури с N 2200002791/17.01.2020 г. и с N 2200002797/25.01.2020 г. в дневниците за покупки на „Г.И..“ ЕООД, ЕИК: *******, за данъчен периода от м. 01.2020 г. до м. 05.2021 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

За да се уважи иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за извършени услуги и наем на строителна техника, на първо място следва да се установи наличието на валидно 4 облигационно правоотношение по договор за услуга за извършване на СМР със строителна техника и за наем на строителна техника.

За установяване на факта на съществуване на облигационно правоотношение по договор за услуга и за наем между страните по делото са събрани писмени доказателства - фактури с N 2200002791/17.01.2020 г. и с N 2200002797/25.01.2020 г. и товарителници към тях.

В случая, върху процесните фактури липсва подпис на получател, поради което удостоверените с фактурите изявления на подписалата я страна - „съставител“ не могат да се ценят като доказателство, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка, породена от договор за извършване на услуги и наем.