Решение № 7738 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7738 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110143334 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр.

София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника юрк. Ф.И., против Е. С. И., ЕГН **********, с адрес в ..., в качеството й на собственик на топлоснабден имот с адрес – ...., ..., с инсталация ..., с присъединен абонатен № ..., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимостта на сумата от 521,98 лв., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 72,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 05.08.2022 г., сумата от 33,12 лв., представляваща стойността на дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 24.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г., като за посочените суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на по описа на СРС, I ГО, 162-ри състав.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ...., ..., с инсталация ..., с присъединен абонатен № ... , е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162ри състав.

С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да бъдат 1 приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Направено е искане да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество осъществява услугата по дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, част от която е и процесният имот. Направено е искане „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи.

В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и не прави възражения по доклада. Поддържа искането си за конституиране на трето лице – помагач. Моли за задължаване на ... да представи по делото документ за собственост на процесния имот. Моли да се приеме заключението на вещото лице по ССчЕ.

В открито съдебно заседание от 04.07.2024 г. ищецът моли да се приеме като писмено доказателство представения от Столична община препис от Договор за продажба на държавен имот от 07.02.1991 г. Не прави нови доказателствени искания. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. С. И., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., които са в размер на 97,41 лв. Сочи, че ищецът не е доказал качеството й на потребител на топлинна енергия като собственик или вещен ползвател на целия топлоснабден имот. Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за стойността на услугата за дялово разпределение. Излага съображения за неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за главниците. Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия, както и нейната стойност, поради което моли да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество експертизи. Не изразява становище по останалите доказателствени искания, направени в исковата молба и не сочи доказателства. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. № 93605/21.03.2024 г. ответницата, чрез пълномощника си, моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа отговора на исковата молба, не прави възражения по доклада на делото, нито нови доказателствени искания. Моли да се изслуша и приеме допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от от 26.03.2024 г. и 04.07.2024 г. ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 45722/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна 2 енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.

По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че в процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ...., ..., инсталация ..., с присъединен абонатен № ....

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е постъпило писмо от ..., към което е приложено копие от договор за продажба на държавен недвижим имот, находящ се в ... по реда на Наредбата за държавните имоти. От приложения договор се установява, че на 07.02.1991 г. ответницата Е. С. И. придобива 2/3 ид.ч. от процесния имот, а Д.В.Б. – 1/3 ид.ч. По делото е приет като писмено доказателство и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том I, рег. № 2738, дело № 19/2013 г., от 10.09.2013 г., от който се установява, че ответницата е придобила и останалата 1/3 ид.ч. от имота чрез договор за покупко-продажба, сключен с Д.В.Б., като по този начин е станала изключителен собственик на процесния апартамент.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.

1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от 01.10.2000 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № 371/03.02.2001 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес ..., като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 163 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.