Решение № 44 от 10.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Сандански, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250101620 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Г. С. с ЕГН-**********, с адрес-гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, срещу „ВА софтуер сълюшънс“-ООД с ЕИК:206516876, с адрес-гр.В., ,л.”В.”, № **, ап.*, представлявано от управителя Д. К., с която са предявени обективно съединени искове за признаване уволнението й, извършено със заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „специалист, тестване софтуер“ и за заплащане на сумата от 43 791,18 лева, съставляваща обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, ведно с дължимите лихви от момента на уволнението до окончателното плащане.

Правно основание на предявените искове: чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Сочи се в исковата молба, че ищцата е встъпила в трудово правоотношение с ответното дружество съгласно трудов договор № 10 от 01.07.2022г. на длъжност „специалист, тестване софтуер“ с код по НКПД-2519-6005, както и че работата й по длъжностна характеристика се състои в „извършване на проучвания, планиране, проектиране, разработване, програмиране, тестване и усъвършенстване на информационни системи, софтуер и софтуерни приложения“. Твърди се, че на ищцата й е било отправено предизвестие от 05.03.2024г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, както и че в законния срок й е връчена заповед № 8/05.04.2024г., с която трудовото й правоотношение е прекратено на цитираното основание. Твърди, че в заповедта като мотив за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочено „считано от 14.02.2024г.

1 единственият контрагент на фирма „ВА софтуер сълюшънс“-ООД Sedwick International UK прекрати правата на достъп на Г. С. до системите си, с което прегради възможността Г. С. да извършва трудовите си задължения“. Твърди се, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е налице фактическа невъзможност и няма никакви непреодолими за страните причини, които да възпрепятстват изпълнението на трудовото правоотношение. В тази връзка изтъква, че длъжността й не е неразривно свързана с трети страни, като напр.Sedwick International UK; че д о р и Sedwick International UK да е единственият контрагент на ответника то отпадането на този единствен контрагент води до престой не по вина на работещия, а не до обективна невъзможност. Изтъква се, че отговорността за уплътняване работното време на служителката е на нейния работодател, но не и на трети страни, с които този работодател евентуално има търговски взаимоотношения. Твърди се, че мотивирайки решението си да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 с евентуалните действия на трети страни, ответникът е злоупотребил с това свое право, възползвайки се от едно привидно основание. В тази връзка се твърди, че дори наистина Sedwick International UK да са прекратили достъпа й до своите системи, това по никакъв начин не прегражда възможността на ищцата да осъществява трудовите си задължения. Твърди се, че размерът на брутното месечно трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец е в размер на 7298,53лева. По изложените съображения ищцата предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Същият оспорва допустимостта на иска за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 месеца, тъй като този срок не е изтекъл. Ответникът оспорва основателността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като твърди, че искът е предявен от ищцата с цел тя да се възползва и да отправя искания за заплащане на обезщетения, вместо да коригира поведението си и да предприеме необходимото за по-добро справяне с работните си задължения. В тази връзка твърди, че от 01.07.2022г. до последния ден, в който ищцата е била реално на работа-31.01.2024г., извършваната от нея работа е била само и единствено в системите на Sedwick International UK, със служебна техника на последния; че ищцата и друга нейна колежка са получили устно предупреждение, че не се справят с работата си в края на м.януари 29-31 януари 2024г. от страна на контрагента Sedwick International UK, като за разлика от другата колежка, която е изявила желание да напусне и прекратява договора си по взаимно съгласие, ищцата е заявила, че няма да напусне и ако фирмата иска да се освободи от нея следва да й заплати шест брутни заплати. Ответникът счита, че заповедта е законосъобразна, тъй като е налице основанието по чл.328, ал.1, т.12 от КТ, защото е извън контрола на работодателя и на служителя създалата се ситуация, която лишава ищцата от възможността да полага труд при Sedwick International UK, а от друга страна лишава работодателя от възможността да предостави на своя служител възможност да работи. В тази връзка твърди, че Sedwick International UK е единствения му контрагент и че последният след 01.02.2024г. е отстранил ищцата от списъка с лицата имащи право на достъп до системите му, като на 14.02.2024г. е изискал от ищцата с писмо връщане на 2 предоставената й техника. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 10/01.07.2022г., сключен между Г. Г. С. и „ВА софтуер сълюшънс“ООД, представлявано от управителя Д. Б. К., на ищцата е възложено и тя е приела да изпълнява безсрочно длъжността „специалист, тестване софтуер“, код по НКПД-25196005, място на работа- гр.П., ж.к.”Ц.С.”, № *, вх.*, ап.**, при пълно работно време-8часа по определен от работника ред, с основно трудово възнаграждение в размер на 6579,63лв. и с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-0,60% за всяка година трудов стаж и професионален опит. Същия ден на Г. Г. С. е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „специалист, тестване софтуер“, съгласно която работата се изразява в извършване на проучвания, планиране, проектиране, разработване, програмиране, тестване и усъвършенстване на информационни системи, софтуер и софтуерни приложения, а задълженията са да разработва и документира планове за софтуерни тествания; да инсталира софтуер и хардуер, както и да конфигурира софтуера на операционни системи при подготовката за тестване; да проверява дали програмите функционират съгласно изискванията на потребителите и установените правила и процедури; да изпълнява, анализира и документира резултатите от тестването на софтуерни приложения, информационни и телекомуникационни системи; да разработва и внедрява политики, процедури и скриптове за тестване на софтуер и информационни системи, както и оказва съдействие на своите колеги в случай на необходимост.

Г. С. е изпълнявала задълженията си по трудовия договор само в системите на Sedwick International UK (съдът приема това обстоятелство за установено на основание чл.176, ал.3 от ГПК, поради неявяване на ищцата в съдебно заседание да отговори на поставени й от ответника въпроси, които са отбелязани в призовката /получена лично от ищцата/ с указание за последиците от неявяване без уважителна причина) посредством предоставена й техника, на която е имало акаунти, на които е работила /представената от ищцата ел.кореспонденция/.

Sedwick International UK е единствения клиент на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД (видно от представената справка за издавани фактури от ответното дружество в периода от 01.01.2024г. до 30.11.2024г.). На 14.02.2024г. Sedwick е поискало ищцата да върне служебно предоставената й техника и това е сторено от нея /представените от страните ел.кореспонденции/.

На 05.03.2024г. ответникът е отправил до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото им правоотношение, а на 05.04.2024г. е издал заповед № 8/05.04.2024г., с която то е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В мотивите на заповедта е посочено, че „считано от 14.02.2024г. единственият контрагент на фирма „ВА софтуер сълюшънс“-ООД Sedwick International UK прекрати правата на достъп на Г. С. до системите си, с което прегради възможността Г. С. да извършва трудовите си задължения. На същата дата 14.02.2024г. от 3 ф и р м а Sedwick International UK с нарочно писмо до Г. С. поискаха връщане на предоставената от тях техника….Г. С. е наета от „ВА софтуер сълюшънс“-ООД да тества софтуер и одобрена да прави това от Sedwick International UK на системите на компанията….. Sedwick International UK решава едностранно кои лица да допусне или не до компютърните си системи, като не дължи предизвестие и/или мотивация за решението си.

Извън контрола на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД е да решава дали даден служител ще бъде допуснат да работи на сървърите на Sedwick International UK. Поради изложеното и на основание факта, че Sedwick International UK е единствен контрагент на „ВА софтуер сълюшънс“-ООД е налице обективна невъзможност да се осигури трудова заетост на Г. С., тъй като същата е отстранена и лишена от правото на достъп до местоработата“. В заповедта е посочено, че последно начислена брутна месечна заплата е за март 2024г. в размер на 7178лв. С преводно нареждане от 10.04.2024г. ответникът е превел на ищцата сумата от 7673,61лв. за трудово възнаграждение „февруари, март и април 2024”.

За Г. Г. С. няма декларирани трудови договори след 08.04.2024г. /постъпилата справка от ТД на НАП София, офис Благоевград/. Ищцата се е регистрирала като самоосигуряващо се лице на 18.11.2024г. /представената справка/.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, ч е страните по делото са били в трудово правоотношение, което е прекратено с незаконосъобразна заповед на управителя на ответното дружество и че след уволнението ищцата е останала без работа.

Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустим иска на ищцата за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 месеца, поради неизтичане на този срок към датата на подаване на исковата молба, тъй като няма пречка да се претендира обезщетение за бъдеще време, още повече, че искът за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради незаконно уволнение е обусловен от иска за признаване незаконността на уволнението. Както е посочено в решение № 128/28.05.2013г. на ВКС по гр.д.№726/2012г. на ІV г.о., осъдителен иск е допустим за бъдещо-още невъзникнало вземане, което ще възникне, ако друго материално субективно право на ищеца бъде признато.

По основателността на предявените искове съдът излага следните съображения:

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ :

Предмет на трудовия спор е заповед № 8/05.04.2024г. на управителя на ответното дружество, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице фактическа невъзможност и няма никакви непреодолими за страните причини, които да възпрепятстват изпълнението на трудовото правоотношение.

4

Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.12 от КТ предвижда едно безвиновно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, формулирано твърде общо-предпоставя се от фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. В трайната си практика ВКС приема, че за да е налице това основание за прекратяване на трудов договор е необходимо да е възникнала нова обстановка при изпълнението на трудовите задължения /било за работодателя, било за работника/, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини непреодолими за и от страните и които причини са различни от причините за уволнение, визирани във фактическите състави на другите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя (решение № 342 от 04.10.2011г. по гр.д.