Решение № 1237 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110110098 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. С., ЕГН **********, адрес: ********************* в качеството й на майка и законен представител на детето Е.

М. М., ЕГН **********, род. на ***********рещу М. Ю. М., ЕГН ********** с настоящ адрес в Г., съединени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и с правно основание чл. 149 СК за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на детето Е., спор по въпросите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, както и с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за постановяване на съдебен акт, който да замести съгласието на другия родител М. Ю. М., необходимо при пътуване на малолетното дете Е. в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на детето Е. М. М., ЕГН **********, род. на ************ Към настоящия момент, считано от 15.11.2024г. родителите са във фактическа раздяла, като детето живее заедно с майка си. От момента на фактическата раздяла, бащата не е предоставял средства за издръжка на детето. Същият живее и работи на територията на Г., като реализира месечен доход в размер на 3000 евро. Получава данъчни облекчения заради детето и детски надбавки в размер на 250 евро месечно. Страните не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, поради което за ищеца е налице правен интерес от разрешаването на възникналия спор по съдебен ред. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което бъде определено местоживеене на детето при майката; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, съобразно параметрите посочени в исковата молба. Да бъде определен размер на издръжката за детето Е., платима от ответника в размер на 500 лв. месечно, считано от дата на завеждане на иска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията. Претендира и за присъждане в полза на детето издръжка за минало време /по 250 лв. на месец/, за периода от 15.11.2024г. до 31.12.2024г. или общо 440.47 лева и /по 300 лв. на месец/, за периода от 01.01.2025г. до 21.08.2025г. или общо 2386 лева. Моли за постановяване на положително решение, като 1 бъде дадено разрешение молителката да снабди детето с документ за самоличност - паспорт за задгранични пътувания. Счита, че в интерес на детето е да може да пътува с нея през всеки сезон на годината до определени държави, а именно: на територията на всички държави от ЕС - Б., Ф., Г., И., Л., Х., Д. И., Г., П., И., А., Ф. Ш., Е. К., Л., Л., М., П. С., С.. Ч., Р., Х. както и К.а, С., Т. С., С.М. и В., като преминава и престоява до 14 дни (четиринадесет дни) с цел почивка и/или екскурзии през всеки сезон на годината. В този смисъл моли за постановяване на положително решение, като бъде дадено разрешение молителката да снабди детето с лични документи необходими за задгранични пътувания, както и да бъде дадено разрешение за пътуването му в чужбина.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето Е. М. М., ЕГН **********, род. на ************ Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт №************

Не се спори, че от м.11.2024г. страните са във фактическа раздяла.

Представени са доказателства, че бащата развива трудова дейност на територията на Г..

От приложената по делото справка от НБД Население се установява, че бащата няма други ненавършили пълнолетие деца.

От представената информация от НАП, КАТ и НОИ се установява, че на името на ответника липсват вписвания.

Становището на ДСП-Варна е, че в интерес на детето е да се отглежда от майката, която полага преките и непосредствени грижи за него.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.

В настоящия случай липсва спор, че родителските права по отношение на детето следва да бъдат предоставени на майката. Липсва спор и относно параметрите на режима на лични контакти на детето с бащата, и размера на дължимата в полза на детето издръжка за бъдеще и минало време.

В задължителната практика - ППВС № 1/1974 г. са посочени по-съществените обстоятелства, които са особено важни за интереса на детето: основно значение имат родителските и възпитателски качества на всеки родител, полаганите до момента грижи, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и материалните възможности. Последователна е практиката на ВКС, че съдът е длъжен да прецени интереса на детето, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. Разрешаването на въпроса на кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на детето на кой от родителите да ги възложи.

Ответникът не оспорва, че родителските права по отношение на детето Е. следва да се предоставят на майката.

Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. Установено по делото е, че от раждането си и към настоящия момент детето живее с майка си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги 2 полага и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки горното, както възрастта и пола на детето, възможност за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на детето при нея.

Съдът намира, че под „местоживеене” се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация.

Този извод следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”.

На бащата, при гарантираната от закона възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи режим на личен контакт. Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с конкретно предявената такава от ищеца или тази от ответника. Детето Е. през м. 05.2026г. ще навърши 3 години. Съдът намира, че в интерес на детето е да остава да преспива при баща си, с оглед осъществяване на по – пълноценен контакт.

Поради горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде съобразно параметрите посочени в исковата молба - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване за времето от 10:00ч. в събота до 18:00 часа в неделя, през четните години: на Коледните празници с преспиване – от 18:00 ч. на 24- ти декември до 18:00 ч. на 26-ти декември, когато не съвпадат с определения му РЛО, през нечетните години: на Новогодишните празници с преспиване – от 12:00 ч. на 31-ви декември до 12:00 ч. на 1-ви януари, когато не съвпадат с определения му РЛО и на Великденските празници с преспиване - от 10:00 ч. на Разпети Петък до 18:00ч на Великден, когато не съвпадат с определения му РЛО. Бащата следва взема и връща детето от/до дома на майката.

Съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 142 СК размерът на издръжката следва да бъде съобразен както с възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че бащата реализира доходи на територията на Г., няма задължения за издръжка към други непълнолетни деца. Липсват причини, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Що се отнася до нуждите на детето, съдът приема, че детето има присъщите за възрастта си нужди от храна и облекло.

Не се установиха и специфични нужди на детето, които да изискват средства извън обичайните за отглеждането му съобразно неговата възраст.

При така преценените потребности на детето, възможностите на страните, съдът определя месечна издръжка платима от бащата в размер на 255.65 евро. Началният момент на дължимост на издръжката е считано от 22.08.2025г. /датата на исковата молба/, каквато е претенцията на ищцата.

Предявен е иск за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 149 СК за минало време, считано от 15.11.2024г. до 21.08.2025г.

Между страните няма спор по фактите, а именно, че в този период са били във фактическата раздяла. За този период грижите за детето са осъществявани от ищцата. В този смисъл искът за издръжка за минало време се явява доказан по основание и следва да бъде уважен в размер, съответстващ на потребностите на детето за изминалия период – 127.82 евро месечно за периода от 15.11.2024г. до 31.12.2024г. или общо 225.21 евро и 153.39 евро на месец, за периода от 01.01.2025г. до 21.08.2025г. или общо 1219.94 евро. Общо дължимата сума за издръжка за детето от ответника за периода от 15.11.2024г. до 21.08.2025г. е 1445.15 евро.

Относно иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.

Правото на детето на свободно придвижване, е защитено от чл.10, т.2 от Конвенцията за Правата на детето и същото не може да бъде ограничавано, без да има 3 основателни причини и да се налага от висшите интереси на детето, при опасност за неговото физическо или психическо здраве, или опасно поведение на родителя.

В настоящия случай от събраните доказателства по делото не се установяват обстоятелства, които биха довели до опасност за физическо и психическо здраве на детето с оглед исканото разрешение.

Що се отнася до обогатяване на детето в емоционално отношение на тази ниска възраст при пътуванията му в чужбина, следва да се посочи, че в исканите от майката държави, които да се посещават от него има достатъчно детски атракции и забавления и за деца на тази възраст. Наред с това разрешението се дава за период от 5 години, което предполага порастване на детето и разширяване на неговия мироглед и интереси.