Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 23.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 53/2026
Вид
Решение № 136
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Пламен Александров Александров, Невена Калинова Калинова, Петър Даниелов Дамянов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кърджали, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500053 по описа за 2026 година С решение № 539 от 02.12.2025 г., постановено по гр. д. № 384/2025 год., Районен съд – Кърджали е признал за установено по предявен от Х. Ю.

И. иск срещу "А." ** гр. С., че сключените между страните Анекс № 753042 към Договор за потребителски кредит № ********* е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК. С решението съдът е осъдил на основание чл. 23 от ЗПК Х. Ю. И. да заплати на "А." ** гр.

С. сумата 600 лева, представляваща остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението. Осъдил е Х. Ю. И. да заплати на "А." ** направените по насрещния иск разноски в общ размер на 650 лева, от който 50 лева за държавна такса, 200 лева адвокатско възнаграждение и 400 лева депозит за експертиза. Осъдил е, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, "А." ** да заплати на адв. А. А. от АК - П. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по иска, по който е прогласена нищожността на сключените между страните Анекс № 753042 към Договор за потребителски кредит № *********. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, "А." ** да 1 заплати по сметка на РС – Кърджали държавна такса в размер на 50 лева по иска, по който е прогласена нищожността на сключените между страните Анекс № 753042 към Договор за потребителски кредит № *********.

Решението, в частта, с която е уважен насрещния иск, предявен от "А." ** против Х. Ю. И., на основание чл. 23 от ЗПК, с цена на иска 600 лева, представляваща остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753042 към Договор за потребителски кредит № *********, е обжалвано от Х. Ю. И. като неправилно. Излагат се съображения, че районният съд не е позволил да се разгледа действителността на Договор за потребителски кредит № *********, както и че е направено възражение за прихващане на претендираната от "А." ** сума с надплатени по предходен договор за кредит № *********, който е нищожен. Твърди се, че в случая не е налице обедняване на "А." **. Излагат се също така съображения, че сумата от 93.10 лева не е усвоена от ищцата. Освен това, техническо погледнато, чистата стойност на кредита Анекс № 753042 е 700 лева, от която реално са отпуснати средства в размер на 383.65 лева, като сумата 318.35 лева е използвана за рефинансиране на старо задължение по предходен кредит № *********. По въпросния предходен кредит били предоставени средства в размер на 500 лева, а било предвидена неустойка в размер на 567 лева за 9 месечен период, а общата дължима сума била 1 210.69 лева. Очевидна била нищожността на този договор, като по същия била платена общо сума в размер на 690.76 лева или 190.76 лева били надплатени над чистата стойност на кредита. Поддържа се, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения от "А." ** насрещен иск. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. А. А. по чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия "А." ** гр. С., чрез представител по пълномощие, с който се излагат съображения за нейната неоснователност, респективно – че са налице предпоставките са присъждане на чистата стойност на кредита. Претендира се присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Постъпила е и частна жалба от адв. А. А. А. от АК - П. – представител по пълномощие на Х. Ю. И., против определение № 265 от 26.02.2026 г. по гр.

2 д. № 384/2025 г. на Районен съд – Кърджали, постановено на основание чл.

248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба, за изменение на решение № 539 от 02.12.2025 г. по гр. д. № 384/2025 г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която "А." ** гр. С. е осъдено да заплати на адв. А. А. А. от АК - П. сумата от 200 лева, по иска, по който е прогласена нищожността на сключения между страните Анекс № 753042 към договор за потребителски кредит № *********.

Излагат се съображения, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да е 400 лева (204.52 евро), който размер следва да се присъди.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Атакуваното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от Х. Ю. И. против "А." ** гр. С. иск, с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит, за обявяване нищожност на Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 26.12.2024 г. между страните, а при условията на евентуалност – иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 от Анекс № 753062 и чл. 2 от Приложение № 1 от Анекс № 753062, поради противоречие със закона или добрите нрави.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника в първоинстанционното производство "А." ** гр. С. (въззиваем в тази инстанция) против ищцата Х. Ю. И. (въззивник) за вземане по сключения между страните Анекс № 753062 26.12.2024 г. към Договор за потребителски кредит № ********* за сумата в размер на 600 лева, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита.

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 539 от 02.12.2025 г. Районен съд – Кърджали е признал за установено по предявения 3 от Х. Ю. И. иск срещу "А." ** гр. С., че сключеният между страните Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № ********* е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С решението съдът е осъдил на основание чл. 23 от ЗПК Х. Ю. И. да заплати на "А." ** гр. С. сумата 600 лева, представляваща остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението.

Решението в частта, с която сключеният между страните Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № ********* е признат за нищожен на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на настоящото производство е решението на съда в частта, с която е уважен насрещния иск, предявен от "А." ** против Х. Ю. И., на основание чл. 23 от ЗПК, с цена на иска 600 лева, представляваща остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********.

Не е спорно по делото, че на 26.12.2024 г. страните са сключили Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № ********* за сума в размер на 793.10 лева. Това обстоятелство е признато за безспорно с изготвения от съда доклад и се установява от представения по делото Анекс № 753062 от 26.12.2024 г. към Договор за потребителски кредит № *********, част от който е и Приложения № 1 към цитирания Анекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, както е в случая, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, от назначената в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза се установява, че съгласно Погасителния план за потребителски кредит № 753062 предоставения кредит (главница) е в размер на 793.10 лева, от които 383.65 лева Х. Ю. И. получава ефективно по посочена сметка, 316.35 лева – рефинансиран предходен кредит, а сумата от 93.10 лева е заплатена към 4 застрахователно дружество "Е." ***. Установява се също така, че след сключване на Анекс № 753062 от 26.12.2024 г. ищцата е извършила едно плащане в размер на 193 лева на 05.03.2025 г., като остатъка от задължението й към "А." ** по този анекс е 600.10 лева.

От Анекс № 753062 от 26.12.2024 г. към Договор за потребителски кредит № *********, Приложения № 1 към цитирания Анекс и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че чистата стойност на кредита по процесния Анекс № 753062 от 26.12.2024 г. е 700 лева, от които 383.65 лева получени ефективно от ищцата Х. Ю. И., а с 316.35 лева е рефинансиран предходен кредит. Установява се също така, че сумата от 93.10 лева не е предоставена на ищцата, а е заплатена от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице – застрахователно дружество "Е." ***, като същата представлява застрахователна премия, дължима от кредитополучателя (т. 6 от Приложение № 1 към Анекс № 753062). Размерът на застрахователната премия представлява разход, който следва да се включи в годишния процент на разходите (ГПР), а не в главницата. В случая, именно поради невключване на размера на застрахователната премия в ГПР процесният Анекс № 753042 е обявен за недействителен с влязлото в сила в тази част решение.

С оглед така установения размер на чистата стойност на кредита – 700 лева, равняващи се на 357.90 евро, и извършеното от ищцата плащане в размер на 193 лева (98.68 евро), ищцата дължи заплащане на сумата от 507 лева (259.22 евро), представляваща разлика между чистата стойност на кредита и размера на платеното по този договор (Анекс № 753062).

Във връзка с гореизложеното, неоснователни са доводите във въззивната жалба, касаещи направено възражение за прихващане на претендираната от "А." ** сума с надплатени от ищцата суми по предходен договор за кредит № *********, който е нищожен. Видно от отговора на насрещната искова молба и изготвения от първоинстанционния съд доклад, твърденията на ищцата Х. Ю. И. са, че е надплатила сума в размер на 93.21 лева по двата договора – Анекс № 753062 и Договор за потребителски кредит № *********, които са недействителни. За да е налице прихващане е необходимо да е налице вземане на Х. Ю. И. срещу "А." **, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит № *********, което да е ликвидно, т. е. определено по основание и размер, и изискуемо. В тази връзка, 5 на първо място следва да се посочи, че от така заявеното възражение за прихващане не се установява каква част от сумата 93.21 лева е претендираното от Х. Ю. И. вземане по Договор за потребителски кредит № *********, т. е. вземането не е определено по размер. На следващо място, доколкото не е предявен иск за прогласяване недействителност на Договор за потребителски кредит № ********* и такава не е прогласена, за ищцата, в качеството й на потребител, не е възникнало правото да претендира платеното над чистата стойност на кредита по този договор. Или, в случая не е налице ликвидно и изискуемо вземане на ищцата по Договор за потребителски кредит № *********, поради което и не са налице предпоставките за извършване на прихващане.

Що се касае до сумата от 93.10 лева, то както се посочи по-горе, същата не се дължи от ищцата, тъй като представлява разход, който следва да се включи в годишния процент на разходите (ГПР), а не в чистата стойност на кредита.

Предвид изложеното, следва да се отмени решението в частта, с която се осъжда, на основание чл. 23 от ЗПК, Х. Ю. И. да заплати на "А." ** гр. С. остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********, за разликата над сумата от 507 лева (259.22 евро) до присъдения размер от 600 лева (306.78 евро), като искът се отхвърли за тази част. В останалата част, с която Х. Ю. И. е осъдена да заплати на "А." ** гр. С. сумата от 507 лева (259.22 евро), представляваща остатъчната стойност на кредита, като разлика между главницата и платените суми, по нищожния Анекс № 753062 към Договор за потребителски кредит № *********, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.