Решение № 3495 от 04.04.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3495

Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар ОЛЯ ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20237050702162 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Г. В. Т. и Р. С. Т., двамата от гр.Варна, [жк], бл. № **, вх. *, ап. ** против Заповед № КС-225А-33/21.08.2023г., издадена от Кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, с която на основание чл.225а от ЗУТ, във вр. с чл.223, ал. 1 т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: „Постройка“, с кадастрален идентификатор ***, с административен адрес: с. Константиново, [улица]. Жалбоподателите считат заповедта за нищожна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат подробни съображения, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Сочат, че постройката е изградена още през 1973г. и отговаря на изискванията на пар. 127 от ПРЗ на ЗУТ. Твърдят, че същата е търпима, независимо от факта, че няма строителни книжа. Поддържат, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6 от АПК. Поради изложените съображения молят съда да обяви заповедта за нищожна, а в условия на евентуалност да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържат жалбата. Позовавайки се на изслушаната съдебно – техническа експертиза сочат, че процесната заповед е нищожна, като молят съда да приеме, че Заповед № 2556/11.08.2021г., в т. 9, с която са делегирани правомощия на кметовете на районни е нищожна. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Поддържа депозираното становище и сочи, че възможността за делегиране на правомощия е изрично предвидена в закона. По същество на спора твърди, че категорично по делото е установено, че в имота на жалбоподателите е налице строеж без строителни книжа. Моли съда да приеме, че строежа не е търпим, предвид становището на гл. архитект на Община Варна. Моли заповедта да се потвърди като правилна и законосъобразна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с административната преписка [нотариален акт], том XXXIV, рег. № ***, дело **** от **.**.19**г. Г. В. Т. и Р. С. Т. са собственици на ПИ с идентификатор *** с площ от 291,37кв.м., ведно с построената жилищна сграда с навес, находящ се в обл. Варна, общ. Варна, с. Константиново, [улица]. Видно от приложена скица на процесния поземлен имот трайното предназначение на територията е урбанизирана, а начин на трайно ползване-ниско застрояване.

Административното производство е започнало във връзка с постъпил сигнал, по който е образувана преписка УРИ №442000-10496/2022 . по описа на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна. В сигнала са изнесени данни за опасно кръстовище в с. Константиново, общ. Варна, между [улица]и „Христо Ботев“. С уведомително писмо рег. № 442000-11164/08.08.2022г. Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е информирал Кмета на с. Константиново за постъпилия сигнал. Със сигнал – писмо рег. № РД22018525КНС_001ВН/29.08.2022г. сигналът е изпратен на Кмета на Община Варна.

С писмо рег. № РД220185525КНС_002ВН/31.08.2022г. преписката е изпратена на Кмета на Р. А., с оглед предприемане на действия по него.

При извършената на място проверка от служители на Район „Аспарухово“ на 20.09.2022г. е установено, че има разминаване в регулационните и имотните граници, както и че част от постройката с идентификатор *** попада частично в уличната мрежа на [улица]и [улица]в с.Константиново. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол /без номер/ от 20.09.2022г. /л. 44 от преписката/. Връчена е покана № 1 от 20.09.2022г. за представяне на строителни книжа по нотариален акт за собственост.

Със заявление рег. № РД22018525КНС_003АС/26.09.2022г. Г. Т. е предоставил изисканите документи /л. 30-42 от преписката/.

С писмо рег. № РД22015853КНС_003АС/14.10.2022г. кмета на Район „Аспарухово“ е поискал от главния архитект на Община Варна становище по отношение на търпимостта на строежи: „Къща“ и „Гараж“, изградени на границата между поземлени имоти с кадастрални идентификатори *** и ***.

На 21.11.2022г. е извършена проверка по писмо с № РД22015853КНС003_006ВН_001КНС от 09.11.2022г. и на място в ПИ *** по КК на с. Константиново, обективирана в Констативен протокол от същата дата /л. 22 от преписката/. Комисията е установила, че в ПИ № 360 има изградени две сгради. След справка в КК са констатирали, че сграда *** е с предназначение – селскостопанска постройка на един етаж, а сграда *** е с предназначение жилищна сграда – еднофамилна на един етаж. На място комисията е установила, че има разминаване между действащата регулационна линия и имотната граница. Констатирано е, че строеж: „Гараж“ не е изпълнен в съответствие с одобрените книжа, по отношение на строеж: „Жилищна сграда/къща“ е констатирано, че има разминаване по отношение на изградения покрив на сградата. Към протокола са приложени комбинирана скица, извадка от регулационния план на с. Константиново и 3 бр. снимков материал.

По преписката е приложено мотивирано становище с рег. № РД22015853КНС_009ВН_001АС/21.02.2023г. от гл. архитект на Община Варна, в което е посочено, че строеж: „гараж“ е изграден с по – голяма площ от разрешеното и с различна покривна конструкция, както и че не попада в хипотезата на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУР или пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид местоположението му - не е допустимо строеж „гараж“ да бъде изграден в улицата или уличната регулация. По отношение на строеж „къща“ е посочено, че може същият да попада в хипотезата на пар. 127, ал. 1 и при съобразяване с пар. 53 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ или на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ при предоставяне на необходимите документи.

На 09.03.2023г. е съставен Констативен акт № 5 /л. 17-20 от преписката/, в който е посочено, че обект „Пристройка“ с кадастрален номер ***, с функционално предназначение за селскостопанска сграда е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, от ЗУТ, както и чл.10 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи. В акта е посочено, че строежът е извършен преди 2001г. и попада в уличната регулация. Констативният акт е съставен в отсъствието на жалбоподателите, връчен им е на 28.04.2023 г. /л. 16 от преписката/.

От жалбоподателите е депозирано възражение рег. № РД22015853КНС_014АС/04.05.2023г.

На 21.08.2023г. Кметът на Район „Аспарухово“ при Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № КС-225А-33, с която разпоредил премахването на незаконен строеж: „Постройка“, изграден в поземлен имот с идентификатор № ***.

От страна на ответника са представени Заповед № 2556/11.08.2021г., писмо рег. № РД21016549ВН/11.08.2021г., с което Областния управител е уведомен, че на 11.08.2021г. функциите на Кмет на Община Варна ще се изпълняват от П. П., Заповед № К-043/02.08.2021г., справка – дневник за ползване на платен годишен отпуск на кмета на Община Варна.

По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза заключението, по която съдът приема за компетентно и безпристрастно. Вещото лице е дали заключение, че съгласно очертаните граници на Район „Аспарухово“ в Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове, териториалният обхват е до северната граница на с. Звездица. Село Константиново е разположено на запад от с. Звездица и не попада в териториалния обхват на Район „Аспарухово“. Според вещото лице сградата, предмет на оспорената заповед се състои от две постройки – гараж и постройка – склад. Експертизата дава заключение, че гаражът е законно изграден. Вещото лице сочи, че от наличната информация не се установява дали навесът е съществувал преди приемането на ЗПИНМ. Не е отразен в същия вид в РП от 1931година. Вещото лице дава заключение, че към момента на изработване на КП от 1972г. е бил наличен и е отразен в плана. В момента навесът, посочен в РП от 1974г. не съществува на място. На негово място според вещото лице са масивна постройка и гараж, които са нанесени в РП от 1974г. при неговата актуализация. В съдебно заседание експертът прави следните уточнения: От приложената по делото виза се установява, че постройката е дадена да излезе от уличната регулация. В момента на огледа на място е наличен гараж по светли дължини. Вещото лице сочи, че дължината на гаража е същата, но не е изградена стена, тъй като е използвана тази от къщата, като не може да каже дали не е изградена или е премахната. Не е налице разлика във външните размери на гаража, независимо дали я има или не въпросната стена. Навес в момента на огледа е нямало. Там е била постройка, част от гаража по РС и склад.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването .

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 225а ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. Установи се, че със Заповед № 2556/11.08.2021г. /л. 8 от преписката/ кметът на Община Варна е предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или части от тях, като съгласно същата заповед териториалният обхват на компетентността на кмета на Район „Аспарухово“ да издава заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е за Район „Аспарухово“ и териториалния обхват на селата Звездица и Константиново. Действително Заповед № 2556/11.08.2021г. е подписана от Заместник – кмета на Община Варна, съгласно Заповед № К-043/02.08.2021г. /л. 83 от делото/, с която Кметът на Община Варна е наредил функциите на кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от П. П.. По делото е представено копие от справка – дневник за ползване на платен годишен по чл. 43а от Наредбата за работното време почивките и отпуските за периода 01.08.2021г. – 31.08.2021г., от което се установява, че на 11.08.2021г. И. П. е ползвал платен годишен отпуск. С оглед всичко изложено настоящият състав на съда приема, че оспорената заповед не е нищожна като издадена от некомпетентен орган. Заповедта е издадена от Кмета на Район „Аспарухово“, поради което същата е издадена от компетентен орган.

При издаването на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти.

Според константната съдебна практика на ВАС незаконният строеж следва да е конкретизиран точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата; при липсата на конкретизация на обекта за премахване е налице съществен порок на заповедта, водещ до неяснота на волята на административния орган. В случая е налице такава неяснота в предмета на премахване, което обуславя незаконосъобразността на обжалвания акт дори само на това основание.