Решение № 177 от 04.11.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. В., 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20221300500299 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.1, във връзка с чл.528 от ГПК.

Подадена е жалба от Ф. С. Р. , ЕГН: ********** с адрес гр.В., ул. К.Б.

* №*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Б. против постановление от 05.09.2022г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при ВРС И.С., постановено по изп.д. № №1180/2016, с което е наложена глоба на жалбоподателката в размер на 400.00 лева за неизпълнение на режим на лични отношения на 02.09.2022г. между детето А.П.М. и бащата П.Г.М.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно постановено. Излага, чe глобата е наложена за неизпълнение на задълженията на жалбоподателката, която е длъжник по изпълнителното дело като: в депозирана молба от 26.08.22г. е отказала да предаде детето и с допълнително волеизявление не е посочила готовност да го направи; на 02.09.2022г. не е довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е довела за принудително предаване; не е подготвила детето А.М. за срещата с бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр. С.; не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия си адрес;

Сочи се в жалбата, че за да бъде наложена глоба по чл.527, ал.3 от ГПК следва на длъжника да е възложено, и то със съдебно решение задължение, 1 което да не е изпълнено, което не е налице в настоящия случай. Актуалното съдебно решение- основание за издадения изпълнителен лист, не е възложил задължения на жалбоподателката, за неизпълнение на които и е наложена процесната глоба. Счита още, че неизпълнението на задължения по предаване на дете не се санкционира по чл.527, ал.3 ГПК, която е обща разпоредба, а по чл.528 ГПК, която като специална разпоредба изключва общата. По нататък се сочи, че задълженията на жалбоподателката са лимитативно определени не в съдебното решение, а в закона- чл.528, ал.2 ГПК, и тя няма други задължения при изпълнение на съдебното решение за предаване на дете, включително и тези, за които и е наложена глобата, посочени в постановлението на съдебния изпълнител.

Относно конкретните прояви на неоказване на съдействие, посочени в постановлението се твърди, че майката не е длъжна да подготвя детето за срещите с бащата, а е длъжна само да му съобщи, че на конкретна дата трябва да пътува с баща си и да го предаде, ако няма пречки. Бащата трябва да кани детето и да го убеждава.

Майката не е длъжна, според жалбата, да посочва актуално местопребиваване на детето си на различни държавни институции и на бащата.

Сочи се, и че са били налице обективни причини детето да бъде предадено, предвид твърдия му и категоричен отказ да пътува с бащата.

Твърди се, че на 17.06.22г. детето било отвлечено от бащата, за което съдебният изпълнител е уведомен, поради което и майката обективно не е могла да изпълни задълженията си за предаване на детето.

Иска се делото да бъде разгледано в открито съдебно заседание, като се сочат доказателства за установяване нежеланието на детето да пътува с бащата и причините за това, полагането на усилия от длъжника да съдейства за упражняване на правото на бащата на лични контакти на територията на гр.В..

В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Сочи се, че с молба взискателят е заявил желанието си да вземе при себе си А.М. в съответствие със съдебното решение по гр.д.№2678/2019г.на ВРС и по в.гр.д.№28/2019г на ВОС, и издадения изпълнителен листна 14.06.2021г., периодите през 2022г. за осъществяване на личните контакти.

Излага се, че постановлението за налагане на глоба е за осуетяване на изпълнително действие, насрочено за 02.09.2022г., като не е налице осъществен режим на лични контакти между бащата и детето,независимо,че на проведена среща на 29.08.22г. в кабинета на ДСИ в присъствието на Ф. Ц. и детето А.М. майката е изразила съгласие детето да се вижда с баща си,но само когато то пожелае и че тя не може да му повлияе. От длъжника не е изразена готовност да се изпълни съдебното решение, за което и е налице изразено писмено несъгласие от страна на Ф. Ц. да предаде детето на 2

02.09.22г. , аргументирайки се с желанията на детето, и квалифицирайки като отвличане осъщественият през м. юни 2022г. контакт с бащата. Сочи се, че длъжникът с бездействието си и неводенето на А.М. на насрочените действия и изразената писмено позиция, че не следва да се насрочват такива срещи между баща и син поради нежеланието на А. да контактува с баща си прави невъзможно изпълнението на влязло в сила съдебно решение, поради което и е издадено обжалваното постановление.

Вя ОС като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от уведомяването на страната.

Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.527, ал.4 от ГПК.

По искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, предвид възможността, предвидена в чл.437, ал.1 ГПК, намира същото за неоснователно, тъй като исканията за допускане на доказателства са за установяване на факти и обстоятелства, които са неотносими към спора конкретното производство. С обжалваното постановление е наложена глоба за неизпълнение на задълженията, посочени в постановлението: В депозирана молба от 26.08.22г.Ф. Ц. е отказала да предаде детето и с допълнително волеизявление не е посочила готовност да го направи; на 02.09.2022г. не е довела детето на мястото за доброволно предаване; на същата дата не го е довела за принудително предаване; не е подготвила детето А.М. за срещата с бащата, не го е поканила да отиде с баща си през определеното време в гр. С.; не е дала достъп и възможност за среща между двамата, като не е посочила актуалното местонахождение на детето и не е посочила промяна в настоящия си адрес.

Поисканите гласни доказателства, включително и на детето, не е посочено какви факти и обстоятелства ще установяват. Поисканите писмени доказателства не са относими към спора, тъй като са във връзка с други производства, но и установяването на постоянно нежелание на детето да се вижда с баща си не е обстоятелство, което е част от предмета на доказване в настоящото производство. Искането по чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето също е неоснователно, с оглед характера на настоящото производство, касаещ обжалване на постановление за налагане на глоба на родителя, в което не се засягат права или интереси на детето.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява, че съгласно изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от Вид. РС по гр. д № 3

2678/2018г. на В районен съд РС и в.гр.д. № 28/2019г. на В ОС бащата взискател - П.М. има право да взима при себе си А.М. всяка първа и трета седмица от месеца от 17ч. на петъчния – до 17ч. на неделния ден с преспиване, както и първата половина на Коледната ваканция и първата половина на пролетната ваканция през нечетните години, на рождения ден на бащата-07.08., два пъти по десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите, след което да го връща на майката по местоживеенето му..

С искане от 10.05.2022г. П.М. е съобщил на ДСИ при СИС при ВРС, че възнамерява да вземе сина си на следните дати: 20.05.2022г. до 22.05.2022г., 18.06.2022г.- 28.06.2022г., 20.07.2022г. до 30.07.2022г., 05.08.2022г. до 07.08.2022г., 19.08.2022г до 21.08.2022г.,от 02.09.2022г. до 04.09.2022г., от 16.09.2022г. до 18.09.2022г.

Видно от протокол от 29.08.2022г. на ДСИ в СИС при ВРС е проведен разговор с длъжника Ф. Ц. и детето А.М. във връзка с предстоящата дата за осъществяване на лични контакти за 10 дни на детето с бащата. Ф. С. заявила, че не възразява детето да се реща с баща си,но само когато то поиско и тя не може да му влияе.

Взискателят П.М. е поискал.насрочване на принудително изпълнение за 02.09.22г.Видно от покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена лично на Ф. С. същото е уведомена за желанието на длъжника за осъществяване на лични контакти с детето на посочената дата. Ф. С. е поканена на 02.09.22г.в 14.00ч. да се яви и доведе детето доброволно на детска площадка, находяща се в гр.В., до паркинга на съда като предаде доброволно сина си А.М. с приготвен личен багаж на баща му П.М., след като предварително е подготвила сина си за това.При липса на доброволно изпълнение е насрочено принудително такова в 14.30ч. в сградата на РС В., ет., ст.3.

Видно от Протокол от 02.09.2022г. на ДСИ в СИС при ВРС , в 14.00ч. длъжникът не се е явила и не е довела детето, не се е явила и в 14,30 в кабинета на ДСИ.При посещение на Медаров на адреса входната врата е билра заключена,на позвъняването на входния звънец не е отворил никой,не е отговорено и при позвъняване на мобилния телефон ва Ф. С. и на детето А.М.

4 по думите на взискателя П.М.,когато се върнал в кабинета на ДСИ в 15,10ч.

Процесната глоба е наложена за това,че Ф. С. Ц. е осуетила и възпрепятствала предварителната подготовка на детето А.П.М. за осъществяване на режим на лични отношения с баща му П.Г.М.за 10 дни считано от 02.09.22г. до 11.09.22г. като не е довела и не е съдействала детето да проведе предварителна среща-разговор със съответните специалисти .

Съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си, посочени в чл.528 ал.1 ГПК. Длъжникът е уведомена предварително за датите, в които взискателят е поискал личен контакт, както и за конкретната дата 02.09.2022г. и за мястото на доброволно предаване , като не е възразила относно датата, часа или мястото на предаване, поради което съдът намира доводите в жалбата за неоснователни. В изпълнителния лист са посочени конкретни периоди, но е посочено,че лични контакти с бащата могат да бъдат осъществени и по всяко друго време по взаимно съгласие на родителите. В случая не е налице противопоставяне относно конкретната дата, видно от представената от длъжника молба, в която са изложени основания изобщо за непредаване на детето, поради поведението на бащата .

Личните контакти между детето и бащата не се осъществяват редовно, през посочените в изпълнителния лист периоди и на практика винаги се стига до съдействие от полицейските органи.От доказателствата в изпълнителното дело е видно, че през м. юли 2022г. не е налице доброволно или принудително изпълнение , в периодите по изпълнителен лист от 14.06.2021г., издаден от Вид. РС по гр. Д № 2678/2018г. на ВРС и по гр.д. № 28/2019г. на ВОС. нито на определената от взискателя дата в молба от 26.05.2022г., нито в други периоди, нито пък е изразена готовност да се изпълни съдебното решение на друга дата. Нещо повече, осъщественият през м. юни личен контакт между бащата и детето се определя от длъжника като отвличане.

В молбата си в изпълнение на задълженията си, съгласно чл.528, ал.2 ГПК длъжникът е посочил,че не е готова да предаде детето, не е посочила в кое време и място е готова до го предаде , а като пречки за неизпълнението е посочила общи и неясни обстоятелства, с оглед които детето не може да бъде предадено на бащата нито на тази , нито на която и да е друга дата.

Поведението на длъжника представлява отказ от изпълнение на влязло в сила 5 съдебно решение, което не може да бъде толерирано.

Налагането на глоба за неизпълнение и непредаване от страна на длъжника Ф. Ц. на детето А. на взискателя П. М. е следствие на бездействието и неводенето на А.М. на насрочените действия и непосочване на конкретни пречки касаещи датата, нито посочване на други дати за изпълнение.