Определение № 2696 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2888/2022
- Вид
- Определение № 2696
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 24.11.2022
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2696 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502888 по описа за 2022 година ГПК .
Производството е по реда на чл.418,ал.4 във връзка с чл. 274,ал.1,т.2 от Образувано по въззивна частна жалба , подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, чрез юрисконсулт А. Д., срещу разпореждане № 21899/26.09.2022 г. , постановено по ч.гр.д.№13434/2022 г. по описа на РСПловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. С. М., гр. ********.
От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед и изпълнителен лист, с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане съставът на Пловдивски районен съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. С. М., гр.
******, за посочените вземания претендирани като предсрочно изискуеми по договор за потребителски кредит от 13.06.2016г., отчитан по кредитна сметка № 11/6127520164. Съдът е приел,че липсват доказателства за надлежно изявление от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно 1 изискуем, т.к. в уведомлението е посочено правоотношение от различна /14.06.2016 г./ от твърдяната дата /13.06.2016 г./, на която е възникнало настоящото, според отразеното в приложения договор и извлечението от сч. книги. Горното според посоченото от заповедния съд би могло да се дължи на техническа грешка, но и на наличие на няколко договорни отношения между страните, при което не се удостоверява валидното уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията именно по процесния договор за кредит. В уведомлението не е описан номер на договора, а според заповедния съд това по коя сметка се отчита касае вътрешна организация и правила на банката, които нямат отражение върху отношенията с длъжника.
Така постановеното разпореждане е неправилно.
С Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК в т.18 е прието,че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата,уговорени в договора,но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС в своята съдебна практика, намерила израз в Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І т., от законодателя не са предвидени строги изисквания към документа, в който обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката – кредитор или то е възпроизведено от трето лице. В случай, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ, обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от исковата молба, може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , стига волеизявлението на кредитора /банката/ да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.
Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество.
С оглед на тези разяснения за надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит , настоящият състав на съда не споделя доводите на районния съдия, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
2
В настоящия казус от приложените доказателства се установява изпращането от страна на кредитора на нотариална покана до длъжника за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем , отпуснат в размер от 15 000 лева,отчитан по сметка 0000006127520164, поради неплащане в срок на дължимите вноски.Видно от нотариалното удостоверяване изявлението на банката е достигнало и връчено на длъжника на 09.03.2021г.
Преценката дали документът, на който се позовава страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, която преценка следва да се направи не от заповедния, а от исковия съд.
По горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на ПРС с указания за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК съобразно подаденото заявление , както и за разноските направени от заявителя в настоящето едностранно производство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я разпореждане № 21899/26.09.2022 г. , постановено по ч.гр.д.№13434/2022 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ I гр.с-в , с което е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. С. М., гр. Брезово.
ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление, в т.ч. и за направените пред настоящата инстанция разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3