Решение № 263362 от 24.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3766/2021
- Вид
- Решение № 263362
- Подписан
- 24.11.2022
- В сила
- 17.12.2022
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.8 · Закон за закрила на детето
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.11.2022г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На единадесети ноември Година 2022
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар ДИАНА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3766 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.Л.Д. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.12.2017г. в гр. София по вина на Х.М.Р., който управлявал автобус от масовия градски транспорт по линия №94, в който ищецът пътувал. Водачът предприел действия по рязко спиране, наложили се поради управляване на автобуса с несъобразена с пътните условия скорост, при което ищецът паднал и се наранил. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „ОЗК - З.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба.
Формулирана е и претенция за законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на която ответникът е отказал изплащане на обезщетение по предявената от ищеца извънсъдебна претенция – 16.08.2018г. до датата на исковата молба – 10 544,44 лв.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и неоснователен. Заявява, че не е давал повод за делото. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на застрахования при него водач. Твърди, че е налице случайно деяние за водача на процесния автобус. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия ищеца, който е пътувал не седнал, а прав и не се е държал достатъчно добре, поради което при извършването на маневра от страна на водача, е изгубил равновесие и е паднал.
Твърди, че съществен принос за настъпването на вредите е осъществен от страна на родителите на ищеца, които, предвид възрастта му – 13 години, са били длъжни да упражняват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. Като не са изпълнили тези свои задължения, с поведението си те са причинили настъпването на процесните вреди. Оспорва претенцията за лихва.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника, а в допълнителния отговор ответникът ги поддържа.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на конкретния механизъм на ПТП и механизма на настъпване на травмата на ищеца, по делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел – водачът Х.Р., управлявала процесния автобус, изслушано е заключение на САТЕ, СМЕ първоначална и повторна КСМАТЕ. Като обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема следния механизъм на ПТП:
Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул. „Черни връх“ на прав пътен участък преди кръстовището с ул. „Свети Наум“. Булевардът се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по четири пътни ленти. ПТП е настъпило на 05.12.2017г. , около обяд, в светлата част на денонощието и при добра видимост. Процесният автобус „МАН Лион“ се е движел по бул. „Черни връх“ върху крайната лява пътна лента с посока от бул. „България“ към кръстовището с ул. „Свети Наум“ със скорост на движение от около 20 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото време, пред автобуса в същата пътна лента са се движели колона автомобили, които са намалявали скоростта си и са спрели, за да изчакат зелен сигнал на светофарната уредба в кръстовището за тяхната посока на движение.
Поради недостатъчна дистанция с предно движещия се автомобил, водачът на автобуса е предприел намаляване на скоростта с по-интензивно спиране. При това е възникнала инерционна сила, която е въздействала върху телата на пътниците в автобуса. Пострадалото дете е пътувало в предната част на автобуса, до кабината на водача. От възникналата инерционна сила, детето е загубило равновесие и е политнало напред в посоката на движение на автобуса. По делото не са събрани категорични данни за това дали детето е паднало на пода в салона или е притиснало ръката си в кабината на водача, но заключението на повторната КСМАТЕ, което съдът кредитира изцяло, е категорично, че от техническа гледна точка, независимо по-кой механизъм е счупена ръката, в процеса на захвата за тръбата намираща се до кабината на водача или при падане на пода, безспорно е, че ако водачът беше предприел нормалното си спиране със спирачно закъснение до j = 3,0…3,5 м/сек, пострадалото дете нямаше за загуби равновесие и ръката му нямаше да изпита критично силово натоварване, за да се счупи. Причината за загуба на устойчивост на правостоящия 13-годишен пътник е в рязкото спиране на автобуса.
При разпита в съдебно заседание свидетелят Р. заявява, че не си спомня да е спирал по-рязко.
Сочи, че автобусът /№94/ е бил пълен и ако действително е „направил нещо“, предполага, че поне още няколко човека са щели да имат проблеми. Спомня си за случая, ходил веднъж да дава показания в полицията. Ставало дума за някакво момче, което си било счупило нещо, но заявява, че вътре в автобуса нищо не се е случило. Заявява, че той никога не е имал произшествия с ранени пътници в автобуса. За процесния случай си спомня, че някакви момчета викали и се смеели зад него, но за автобус №94 това било нещо обичайно. В един момент, докато спирал на светофара на процесното кръстовище, едно момче дошло до него и се подпряло, а той му направил забележка, че там не може да се подпира. Момчето казало, че не се е държало, преместило се назад, хванало се и водачът продължил движението си. Завил наляво и спрял на спирката.
Тогава изведнъж една дама се появила отнякъде, започнала да вика, нещо да говори на момчето и го накарала да слезе. Тогава свидетелят попитал момчето има ли му нещо, но то отговорило, че всичко е наред и тази жена не я познава.
Въпреки това, слязло с нея.
Съдът цени критично показанията на свидетеля, предвид заинтересоваността му – става дума за водача на процесния автобус, като за настъпилия инцидент е образувано досъдебно производство, което не изключва възможносттта за търсене на наказателна отговорност. Прави впечатление и това, че показанията на свидетеля са доста общи и неконкретни, що се касае до съществени обстоятелства около настъпването на инцидента. Същите се опровергават и от заключението на кредитираната от съда повторна КСМАТЕ. Ето защо, съдът не ги кредитира касателно заявеното от ищеца предприето спиране с нормално спирачно закъснение.
В резултат на процесния инцидент, ищецът е получил „Закрити фрактури на лявата лъчева и лявата лакътна кости в долната им част“ (т.е. над китковата става). Увреждането се установява от приетото по делото заключение на СМЕ и медицинска документация, която е подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я обсъжда отделно.
По своя медико-биологичен характер, получените фрактури на лъчевата и лакътната кости на лявата предмишница са причинили на ищеца Т.Л.Д. „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая 3-4 месеца).
Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалият е получил в Клиниката по Детска ортопедия и траматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След проведени хематологични, рентгенови и др. изследвания и консултации от лекари с различна специалност са били установени травматични увреждания: „Закрити фрактури на лявата лъчева и лявата лакътна кости в долната им част (т.е. в областта над китковата става)“. Веднага пострадалият е бил приет за болнично лечение и след кратка предоперативна подготовка по спешност под локална анестезия (с Lidocain) е било извършено наместване на счупените кости и същите са били обездвижени с висока гипсова превръзка - „гипсов ръкав“ .
Пострадалият е бил освободен от болницата още същия ден, без сетивни и циркулаторни смущения на гипсираната ръка, като лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства.
На проведен контролен преглед на 18.12.2017г. след извършено ново рентгеново изследване е било установено „разместване на счупените кости“, което е наложило да се извърши „нова репозиция“ (ново наместване) на счупените кости и подмяна на гипсовата имобилизация с нов гипсов ръкав за срок от 45 дни. Назначен е бил нов контролен преглед на 18.01.2018г. за окончателна преценка на зарастването, сваляне на гипса и започване на рехабилитация. Свалянето на гипсовата превръзка е станало на 17.01.2018г., но по данни на личния лекар ищецът не можел да движи китковата става и да се самообслужва сам в ежедневието. Необходимо е било провеждането на рехабилитация, която ищецът е провеждал амбулаторно.
Зарастването на счупените кости на лявата предмишница на пострадалия е приключило за срок от 45 дни. Възстановителната рехабилитация при ищеца е продължила още месец и половина, през който период подобрил движенията на китковата става и захвата на лявата ръка. Оздравителният период на процесните фрактури при ищеца Т.Д. е приключил за общ срок - 3 месеца. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици- непосредствено след злополуката и двете извършени ортопедични манипулации за наместването на счупените кости. Интензивни са били болките и в началото на провежданата рехабилитация, поради образувалата се контрактура на лявата киткова става. Извън тези периоди, ищецът е търпял само периодично явяващи се болки в областта на фрактурите – най вече при настъпване на рязка промяна на времето - при студено и влажно време, но тези болки бързо са отзвучавали след употреба на обезболяващи средства.
От процесната пътно-транспортна злополука вече са изминали почти 5 години и ищецът вече не търпи болки в зоната на фрактурите, тъй като костите са зараснали окончателно. По делото няма данни ищецът да е претърпял някакви тежки усложнения или остатъчна инвалидност от процесните фрактури и вече може да се счита за възстановен.
За установяване на конкретните претърпени неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетелите Л.Д. и В.Д.– родители на ищеца.
Свидетелят Д. заявява при разпита, че за инцидента научил по телефона от самия ищец. Детето му се обадило и му казало, че е паднало в автобуса и си е огънало ръката, която много го боли. Бащата му казал да слезе от автобуса, а ищецът казал, че с него има двама души от автобуса, които му помагат. Свидетелят веднага тръгнал за спирката на хотел „Хемус“ с автомобил. Там намерил детето, придружено от възрастна жена и човек, който приличал на неин син. Те му помагали, държали му чантата. Ищецът бил много уплашен, пребледнял, треперел и заеквал. Питал дали ще му отрежат ръката. Веднага се отправили към „Пирогов“, където пристигнала и майката на ищеца. Ръката му била гипсирана. След две седмици на контролния преглед лекарят заявил, че костите не зарастват правилно, поради което се наложило на практика да ги счупят отново и да ги наместят. От процедурата много го заболяло и плакал. Ръката му била надута и го боляла много. Сънувал кошмари.
Не ходел на училище чак до средата на м. януари, малко преди да му махнат гипса. След това още месец-два изпитвал болка при движение на ръката, но към момента до голяма степен се е възстановил, с изключение на леко подпухване в областта на счупването. Физиотерапия провеждал вкъщи, без назначен специалист, т.к. лекарите смятали, че домашно лечение е достатъчно.
Свидетелката Д.заявява, че за инцидента научила по телефона от съпруга си и веднага отишла в болница „Пирогов“. Когато отишла на място, детето се разплакало. Изпитвало болка, ръката му била поставена в отливка под прав ъгъл, изобщо не можел да я ползва, спял само легнал по гръб, а родителите му дежурели, за да бдят над него.