Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 13.01.2023, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 945/2022
Вид
Решение № 13
Подписан
13.01.2023
В сила
31.01.2023
Състав
Мая Банчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 58г, ал. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58г, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Петрич, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20221230200945 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Е. - Т.“ № ***, против Наказателно постановление № 22-0314-000617 от 01.11.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена Глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва изложената в обжалвания акт фактическа обстановка, а се твърди, че наложеното наказание е незаконосъобразно, тъй като е налице несъответствие между извършителя на административното нарушение и санкционираното лице. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление № 22-0314-000617 от 01.11.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като намали наложеното с него административно наказание, като му наложи глоба в размер, предвиден за нарушител физическо лице.

Административнонаказващият орган – Началника РУ в ОДМВР Б., РУ П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена административната преписка 1 е инкорпорирано становище потвърждаването му. за правилност на наказателното постановление и

Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено съдебно заседание на 14.12.2022 г., разпитани бяха свидетелите Н. С. Й. и Г. Т. П., изслушани са обясненията на жалбоподателя.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствен материал и закона, установи следното: събраният по делото

Не е спорно по делото, че на 15.10.2022г на улица „Е.“ в гр. П. свидетелят Н. С. Й., в присъствието на свидетеля Г. Т. П., спрели за проверка товарен автомобил Мерцедес с рег.

№ ***, управляван от водача З. Р. К.. При извършена проверка служителите установили , че МПС е собственост на „Е. Л.“ ЕООД, Булстат номер ***, като автомобила няма сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата и часа на проверката.

На място, свидетелят Н. С. Й., в присъствието на свидетеля Г. Т. П., съставил АУАН Серия GА № 639797 против З. Р. К., затова, че на 15.10.2022 г. в 18.25 часа в гр. П., ул. Е., управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***, собственост на „Е.Л.“ ЕООД, Булстат номер ***, като автомобила няма сключена задължителна застраховка ГО към датата и часа на проверката, с което виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 КЗ – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Актът е предявен на жалбоподателя, който го разписал без възражения.

На 17.10.2022г., по реда на чл. 58г, ал. 3 от ЗАНН, между Началника РУ в ОДМВР Б., РУ П. и жалбоподателя е сключено Споразумение № 22-0314-С000014 за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ, като на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на З. К. е наложена „Глоба“ в размер на 1400 лева. С мотивирано постановление от 01.11.2022 г. Началникът РУ в ОДМВР Б., РУ П., е обявил, че Споразумение № 22-0314-С000014 не е постигнато, тъй като наложеното наказание „Глоба“ не е заплатена в 14-дневния срок от датата на сключване на споразумението.

На 01.11.2022г. на основание чл. 58г, ал. 13 от ЗАНН, и въз основа на съставения на 15.10.2022г. АУАН, Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., издал обжалваното НП № 22-0314000617 срещу З. Р. К., затова, че на 15.10.2022 г. в 18.25 часа в гр. П., ул. Е., управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***, собственост на „Е. Л.“ ЕООД, Булстат номер ***, като автомобила няма сключена задължителна застраховка ГО към датата и часа на проверката, с което виновно е нарушил чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като на основание чл.

638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ му наложил наказание Глоба в размер на 2000 лева.

НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя З. Р. К. на 02.11.2022 г., в законоустановения срок – на 15.11.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото 2 производство жалба.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Н. С. Й. и Г. Т. П., обясненията на жалбоподателя З. К., както и събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Относно основателността на жалбата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът намира, че в настоящия казус, в хода на развилото се административно наказателното производство, са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакуваното НП.

Както бе посочено по – горе, на 15.10.2022г. срещу жалбоподателя З. Р. К. е съставен АУАН, затова, че на 15.10.2022 г. в 18.25 часа в гр. П., ул. Е., управлява товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***, собственост на „Е.Л.“ ЕООД, Булстат номер ***, като автомобила няма сключена задължителна застраховка ГО към датата и часа на проверката – нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че на 15.10.2022 г. в 18.25 часа жалбоподателят е управлявал товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***, съгласно свидетелските показания на полицейските служители и обясненията на жалбоподателя. Установи се също така, че автомобилът е собственост на „Е.Л.“ ЕООД, гр. П., с ЕИК ***, видно от представената по делото от ОД на МВР - Б., Сектор „Пътна полиция“ - Б. справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“. Безспорно се доказа и обстоятелството, че към момента на проверката за товарния автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Последното обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя, а напротив – в депозираната жалба санкционираното лице не оспорва изложената в обжалвания акт фактическа обстановка, а в дадените пред съда обяснения, същият не оспорва, че е извършил нарушението. Следователно, в случая жалбоподателят е лице, което не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство, но като 3 водач на последното е следвало да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо извършеното от страна на жалбоподателя деяние се субсумира под състава на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, така, както е вменено с АУАН Серия GА № 639797 от 15.10.2022 г., а именно - лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Неправилно, при така установената фактическа обстановка,

АНО е квалифицирал извършеното от жалбоподателя деяние като нарушение на чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Цитираната разпоредба предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, т.е. АНО е санкционирал жалбоподателя в качеството му на собственик, а не на водач на автомобила, а както бе посочено, З. К. не е собственик на управлявания от него автомобил.

На следващо място, в АНО е посочил: „Едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите“. Същевременно обаче е санкционирал физическото лице З. Р. К., а не коментираното юридическо лице, което притежава МПС, за което не е сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Налице е съществено несъответствие между правните фигури на посоченото за нарушител лице в АУАН и санкционираното такова с НП.

Ако АНО е възприел, че извършител на нарушението е жалбоподателя З. К., в качеството му на водач на МПС, то е следвало да го санкционира като физическо лице и да му наложи наказание глоба в размер, предвиден за санкциониране на физическите лица.

Ако АНО е възприел, че нарушението е извършено от юридическото лице „Е. Л.“ ЕООД, гр.

П., като собственик на МПС съгласно представените справки, то е следвало да прекрати образуваното въз основа на АУАН Серия GА № 639797 производство срещу лицето З. К., да разпореди съставянето на АУАН срещу юридическото лице – собственик на МПС, след което да наложи наказание на юридическото лице „Е. Л.“ ЕООД.

В случая е съставен акт за нарушение срещу един субект – физическото лице З. К., а е реализирана административно наказателна отговорност по отношение на друг субект – юридическото лице „Е. Л.“ ЕООД.

От друга страна, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, АНО е наложил наказание „Глоба“ на физическото лице З. К. „Глоба“, а посочената разпоредба предвижда наказание „Имуществена санкция“ от 2000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец.

От изложеното е видно, че в настоящия казус е налице несъответствие между възприетото от фактическа страна в АУАН и в НП и неправилно приложена санкционна норма, което 4 обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото НП.

Действително, съобразно разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 3 НПК, вр. чл. 337, ал.

1, т. 2 НПК и съгласно т.1 от ТР № 8 от 16.09.2021 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на ВАС, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Посоченото правомощие изрично е разписано и с разпоредбата на чл.63, ал.7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл.58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В конкретния случай обаче, съдът не би могъл да преквалифицира нарушението, подвеждайки го под санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ, т.к съгласно изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, АНО е приел, че З. К. е извършил нарушение на изискването за валидно сключена застраховка гражданска отговорност в качеството на собственик на автомобила. Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна инстанция, не може да измени наказателното постановление, като приложи закон за по – леко наказуемо нарушение, т.к. би променил съществено фактическа обстановка, възприета от АНО и описана като изпълнително деяние в атакуваното НП.