Решение № 343 от 19.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Сузана Т. Чинева-Койнова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600914 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл.НПК и е образувано по въззивна частна жалба от адв.В. Василева от АК Бургас, като защитник на осъдения И. А. К. с ЕГН ********** против определение № 1434/05.05.2026г., постановено по НОХД № 1561/2026г. по описа на Районен съд-Бургас, с което съдът по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 от НК е осъдил К. да заплати в полза на държавата сумата от 1600,34 евро, представляваща равностойността на лек автомобил „Ф.“, с рег.№ ******* след одобряване на споразумение, с което е бил признат за виновен за престъпление чл.343б, ал.3 от НК. С жалбата се твърди, че определението е неправилно незаконосъобразно и необосновано, като противоречащо на Конституцията на Република България, като се иска неговата отмяна. Застъпва се становище, че изискването за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, или осъждането на дееца да заплати равностойността му представлявало своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта представляват техен предмет, като жалбоподателя се позовава на Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960г. по н.д.№ 78/1960г. ОСУК на ВС и Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977г. по н.д.№ 13/1976г. ОСНК на ВС, в които било ясно разграничението между предмета на престъплението и средството за извършването му. Релевират се доводи, че нормата на чл.343б, 1 ал.5 от НК се намирала в остро противоречие с разпоредбите на чл.4, ал.1 във вр. с чл.17, ал.3 от върховния закон в страната, както и на чл.2, § 1 и чл.5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление във вр. с чл.49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС, както и с принципа за пропорционалността при ограничаване на основните права на гражданите.

Наред с изложените доводи, се твърди, че не са констатирани други несъставомерни вредни последици от престъпното деяние, в т.ч. пряка и непосредствена опасност от засягане на живота и здравето на другиго.

Осъждането на К. да заплати стойността на управлявания от него автомобил, послужил за извършване на престъплението, се явявало непронорционално, както на ниската обществена опасност на дееца, така и на обществена опасност на самото деяние, което не разкривало значителни отлики спрямо посегателствата от същия вид, оправдаващи използването на по интензивна форма на държавна принуда. Твърди се, че заплащането на посочената сума ще накърни неоправдано правото на собственост на осъденото лице и по никакъв начин не би допринесла за осигуряването на изискуемия баланс с правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите, имайки предвид, че ще го превърне в изкупителна жертва за назидание на останалите членове на обществото без реален принос за повишаване на нивото на трайно занижената транспортна безопасност в страната. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок за обжалване пред компетентния съд.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Защитникът адв.В.Василева от АК-Бургас, не се явява. Депозира писмено становище, с което моли съда да уважи жалбата.

Осъденото лице И. А. К. редовно призован не се явява. Не взема становище по делото.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд-Бургас е приключило със споразумение за решаване на делото /досъдебно производство № 623/2025г. по описа на Четвърто РУ-Бургас, вх.№ 14300/2025г., пор.№ 2356/2025г. по описа на Районна прокуратура-Бургас/ по реда на Глава двадесет и девета от НПК, като в публично съдебно заседание на 05.05.2026г., съдът е одобрил споразумението, с което е признал обвиняемия за виновен за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, и му е наложил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. На основание чл.55, ал.3 от НК на обвиняемия не е наложено кумулативното наказание „глоба“. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на 2 обвиняемия е наложено наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и три месеца.

След одобряването на споразумението в съдът се е произнесъл с атакуваното определение № 1434/05.05.2026г., с което по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на основание чл.343б, ал.5 от НК е осъдил обвиняемия К. да заплати сумата от 1600,34 евро, представляваща равностойност на моторното превозно средство на лек автомобил „Ф.“, с рег.

№ *******, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, определена с експертно заключение.

При тези факти въззивният съд счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, като изводите на първата инстанция са правилни и почиват на приложението на закона.

Приложението на чл.343б, ал.5 от НК след одобряване на споразумение, следва да се извършва в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, доколкото тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 - т.11 от НК, а мярка по чл.53 от НК, тъй като предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик /Решение № 67/25.06.2024г. по н.д.в. № 119/2024г. на Апелативен съд-Бургас/. Районният съд в съответствие със закона, правилно не е включил приложението на чл.343б, ал.5 от НК, като част от одобреното споразумение, а се е произнесъл с отделно определение.

С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. Конституционният съд на Република България е приел, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията, поради което и няма основания за нейното неприлагане. С Решение от 10.09.2026г. по дело C‑655/24 /Латранов/ СЕС приема, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол, и което се наказва с лишаване от свобода над една година“, с което потвърждава приложимостта на националното законодателство в тази хипотеза.

Въззивният съд по същество счита, че правилно и в съответствие с предписанията на закона районният съд е осъдил обвиняемия да заплати равностойността на автомобила, с който е било извършено престъплението, прилагайки стриктно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Според тази норма, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато не е - присъжда неговата равностойност.

Пропорционалността /забраната за прекомерност/ е изискване на принципа на правовата държава. Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано, спрямо защитата на други конституционни ценности, разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. Степента, в която е 3 допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост е едно от основните права, защитавани от националното и международното право, намерило закрила в чл.17 от Конституцията и чл.17 от Хартата на основните права на ЕС. То обаче не е безусловно и неотменимо, а може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на 3 застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021г. на КС по к. д. № 10/2021г./. С приложението на чл.343б, ал.5 от НК, при отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство, така и когато деецът се осъжда да заплати равностойност на автомобила, се нарушава правото на собственост, като това ограничение е въведено със закон /НК/. Видно от мотивите на законопроекта, това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта - т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно да е необходимо за постигане на легитимна цел опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Тази цел е с голяма значимост, поради което по мнение на настоящия състав с въвеждането на отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство или присъждане на неговата равностойност, не е нарушен принципът за пропорционалност. Чрез осъждането за заплащане на равностойността, когато моторно превозно средство не е собственост на дееца, се осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице /Решение № 8/17.07.2025г. по к.д. № 15/2024г. на КС/. Следва да се отбележи, че преценката за пропорционалност се прави от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост, тъй като най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. Тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен закон или текст от закона за противоконституционен. Конституционният съд е приел, че нормата не е противоконституционна и принципът за пропорционалност е спазен, поради което и възраженията не се споделят от настоящия състав.

Според въззивния съд от гледна точка на Правото на ЕС, разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи и на чл.49, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай формално разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка по смисъла на чл.53 от НК, 4 която мярка, въззивният съд намира за пропорционална и законосъобразна, поради което и не влиза в противоречие, нито с цитирания принцип, нито с този, в чл.52, §1 от Хартата. Процесното превозно средство не е собственост на осъдения, поради което и с оглед горните съображения, законосъобразно Районен съд-Бургас е приел, че същият следва да бъде осъден да заплати изцяло равностойността му. Тя е определена посредством експертиза, която въззивният съд намира за обоснована, като не са налице основания за поставяне под съмнение на нейната правилност. Експертното заключение е изготвено от вещо лице със съответната квалификация, след технически оглед на процесното превозно средство.