Решение № 1794 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1794 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100512802 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14299 от 23.07.2025 г. по гр.д. № 1947/2025 г. по описа на СРС, 61 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „Архолл“ ЕООД, ЕИК 131564854, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Архолл“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сумата от 8,71 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 450371, за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,59 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2021 г. до 14.10.2024 г., и сумата от 0,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.06.2022 г. , ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми на 13.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61874/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като е 1 отхвърлен, като неоснователен иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение в размер 0,19 лв. за периода от 31.10.2021 г. до 14.10.2024 г.

Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „Бизов сервиз“ ЕООД.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника „Архолл“ ЕООД, с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че в проведеното производство е установено заплащане на дължимите суми от ответника, както и неправилно осчетоводяване на сумите от страна на ищеца. Поради това и изводите на съда за останало непогасено задължение, чрез плащане се явяват неправилно.

Идентични оплаквания излага и по отношение на изводите на съда, че претендираните от ищеца суми не са погасени по давност. Обосновава доводите си с неправилно посочване от съда на датата на прекъсване на давността за вземанията. Вместо датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, счита за релевантна в случая датата на подаване на исковата молба по изложени правни доводи.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Подпомагащата страна в производството „Бизов сервиз“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и дължи заплащането на стойността на доставената топлинна енергия до имота, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к.****, с аб. № 450371; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност е определена въз основа на представените по делото документи за измереното, отчетено и разпределено количество ТЕ, както и такса за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ. За обосноваване на тези изводи, съдът е намерил за неоснователно възраженията на ответника, че е погасил изцяло задълженията си чрез плащане, както и възражението за погасяване по давност на вземанията на ищеца за признатите като дължими суми за потребена ТЕ – главница и законна лихва за забава върху нея за посочените периоди.

Решението е правилно.

В проведеното пред първата инстанция производство, с оглед 3 становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 и т.5 ГПК) следните обстоятелства: че между страните съществува облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к.****, с аб. № 450371, по силата на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който до процесния имот е доставено претендираното количество топлинна енергия.

Така посочените обстоятелства се установяват и от събраните пред първата инстанция доказателства съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото - нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 2744, дело № 93/2006 г. и договор № 363061/27.11.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, сключен за срок от пет години, считано от 27.11.2017 г.

Чрез приетите пред първата инстанция доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ, които се възприемат от настоящата инстанция се установява, че непогасени са останали задължения на потребителя ответник за сумата 8,71 лв. - главница за топлинна енергия за процесния период, 0,15 лв. цена на доставена услуга дялово разпределение. Според дадените констатации, размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата от 4,59 лв., от които 1,41 лв. върху платената главница, и 3,18 лв. върху непогасената главница за топлинна енергия и 0,09 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение.

Доводите на въззивника – ответник, че ищецът неправилно е осчетоводил погасените чрез плащания суми в отклонение от предвиденото с разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД, настоящият състав намира за неправилни.

Дадените констатации на експерта се основават на извършената проверка на счетоводството на ищеца и платежните документи на ответника. Установено е, че за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. за абонатен номер № 450371 са начислени суми по фактури за консумирана топлинна енергия в размер на 682,42 лв., като всички суми са заплатени от ответното дружество със закъснение. По всички плащания ответникът е посочвал, че заплаща главница 4 и въпреки, че е плащал със забава е превеждал само точния размер на главницата. При така посочените факти за тези плащания не е приложима разпоредбата на чл.76 ЗЗД. В този смисъл са и дадените разяснения с ТР № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС. Както е посочено в него, при предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. В случая ответникът, като длъжник за сумите за потребена в имота ТЕ, е заявил кое точно задължение заплаща /в случая главница/ и кредиторът – ищец е приел това плащане. При така посоченото е неприложимо и посоченото в ал.2 на същата разпоредба /чл.76, ал.2 ЗЗД/ правило за реда на погасяване на задълженията, макар в случая да е налице непогасена лихва. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилага, в случай че длъжникът не е направил избор /приет и от кредитора/ и съществува едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента /разноски, лихва, главница/.

По отношение на задълженията за втория период, разгледан от експерта по ССчЕ, от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. при всички плащания от страна на ответника, дружеството-ответник е погасявало първо лихвата за забава, начислена до датата на плащане, а в последствие и по-голямата част от главницата до размера на платената сума. По този начин дължима е останала част от главницата в посочения размер.

При така посоченото, дължима от ответника е останала сумата 8,71 лв. главница за топлинна енергия за процесния период, 0,15 лв. - цена на доставена услуга дялово разпределение, сумата 4,59 лв.-законна лихва за забава, от които 1,41 лв. върху платената главница, и 3,18 лв. върху непогасената главница за топлинна енергия.

Оплакванията на въззивника – ответник, че давността за вземанията е прекъсната с подаване на исковата молба, а не с подаването на заявлението по чл.410 ГПК, настоящия състав намира за неправилни. Както правилно е посочил СРС, съгласно чл.116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД - спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 18.10.2024 г. с оглед указанията на чл.422 ГПК, предвиждаща, че искът за 5 съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така посоченото извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 18.10.2021 г. От страна на ищеца се претендират вземания за цена за топлинна енергия за периода от м. 11.2021 г. до м.04.2023 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца - тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят.

Следователно процесните вземания не са обхванати от института на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на ответника се явява неоснователно.

При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 евро за въззивната инстанция.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14299 от 23.07.2025 г. по гр.д. № 1947/2025 г. по описа на СРС, 61 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу „Архолл“ ЕООД, ЕИК 131564854, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Архолл“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, следните суми: сумата от 8,71 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и 6 незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.