Решение № 187 от 04.09.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Плевен, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600428 по описа за 2024 година Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба от адвокат М. В., защитник на подсъдимия Ж. Е.

Н., подадена срещу присъда № 26 от 28.02.2024 г., постановена по нохд № 109/2023 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия Ж. Е. Н. за виновен в това, че на 02.02.2022 год. в гр. Долни Дъбник, Плевенска област, причинил на О. А. О. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма – оток в областта на дясната очница, контузия на левия слепоочен мускул с подлежащо спукване на черепа, простиращо към лявата предна черепна ямка, набиране на кръв под спукването на черепа, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание член 129, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е постановил подсъдимият Ж. Е. Н. да изтърпи и наказанието, наложено му с присъда, постановена по нохд № 2568/2019 г. по описа на Районен съд-Плевен, в размер на пет месеца 1 лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено, при първоначален строг режим.

С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса какво да стане с приложените към делото веществени доказателства и е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

Във въззивната жалба и в допълнението към нея се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че присъдата е необоснована, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че при постановяване на съдебния акт съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а се е доверил единствено на свидетелските показания на пострадалия, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, е осъществено от него при условията на неизбежна отбрана.

Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като наказанието на подсъдимия бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т.

2, буква „б“ НК.

Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивния жалбоподател Ж. Е. Н., адвокат М. В..

Прокурорът и процесуалният представител на заинтересованата страна О. А. О., адвокат Н. Я., изразяват становище, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Плевенският районен съд е приел, че подсъдимият Ж. Е. Н. и пострадалият О. А. О. са братовчеди и към 02.02.2022 г. се намирали в приятелски отношения. На посочената дата обаче, О. научил, че Н. има интимна връзка със сестра му. Поради това той поканил подсъдимия да се 2 срещнат, без обаче да съобщава целта на разговора.

Въпреки че към 02.02.2022 г. Ж. Н. бил поставен под карантина от Столична РЗИ, той се съгласил да се види с братовчед си и напуснал дома си.

Около 20:30 – 21:30 ч. О. и Н. се срещнали близо до хотел „О.“ край гр.

Плевеи. Всеки от тях пристигнал със собствен лек автомобил. По време на проведения разговор пострадалият заявил на подсъдимия, че знае за връзката му с неговата сестра, както и че тази връзка трябва да приключи. Подсъдимият отрекъл да има връзка със сестрата на О. и видимо се подразнил. О. О. заявил, че в крайна сметка въпросът ще бъде решен от техните бащи. Ж. Н. се изнервил, раздразнил се още повече, качил се в лекия си автомобил и напуснал мястото на срещата.

Подсъдимият бил неудовлетворен от проведения разговор с пострадалия и решил да потърси физическа саморазправа с О. О.. Затова – скоро след като напуснал мястото на срещата, Н. се обадил по телефона на О. и поискал да се срещнат пред православния храм „Свети пророк Илия“ в гр. Долни Дъбник, за да се закълне, че няма отношения със сестрата на О..

О. О. – въпреки че нямал желание, се съгласил да се срещне отново с Ж.

Н..

Около 21:30 – 22:00 ч. на 02.02.2022 г. пострадалият пристигнал пред църквата. Там го очаквал подсъдимият, който пушел цигара. О. направил забележка на Н., че не е редно да пуши в двора на църквата. Подсъдимият не казал нищо, но приближил О., извърнал се леко и изненадващо му нанесъл силен юмручен удар в областта на лицето, в областта на дясното око. В резултат на удара О. О. паднал на земята и ударил главата си – лявата слепоочна област, в тротоарните плочки пред храма. Вследствие на юмручния удар на пострадалия били причинени оток в областта на дясната очница, а вследствие на удара на главата му в тротоарните плочки – черепно-мозъчна травма, контузия на левия слепоочен мускул с подлежащо спукване на черепа, простиращо към лявата предна черепна ямка и набиране на кръв под спукването на черепа.

Когато се съвзел, О. О. се почувствал зашеметен, а от носа му потекла кръв. Използвал салфетки, за да спре кръвотечението, след което си тръгнал от мястото на срещата с лекия си автомобил. Подсъдимият последвал пострадалия със своя автомобил. О. О. се прибрал в дома си. Родителите му – 3

А. Н. и Н. Г., видели, че той е окървавен и не се чувства добре, поради което се притеснили. Подсъдимият също влязъл в къщата и се поинтересувал как се чувства О.. На родителите на пострадалия той обяснил, че двамата са се били с „българчета“, след което си тръгнал.

Състоянието на О. О. се влошило и неговият баща А. Н. подал два сигнала на ЕЕН 112. На място пристигнал екип на РУ-Долни Дъбник и линейка, която транспортирала пострадалия до УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД-Плевен. На 02/03.02.2022 г. на О. била извършена животоспасяваща оперативна интервенция в Клиниката по неврохирургия. Той останал на лечение в болничното заведение до 11.02.2022 г., когато бил изписан в стабилно състояние.

Основният съд е приел описаната фактическа обстановка въз основа на свидетелските показания на О. А. О., депозирани на съдебното следствие, А.

О. Н., депозирани на съдебното следствие, Д. И. И., дадени на съдебното следствие, Г. А. Г.ев, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, във връзка с ал. 1, т. 4 НПК, заключенията на вещите лица д-р С. Д. К., А. Б. Г., Ц. Л. П., д-р Л. З. Т. и Г. Н.

Г.ев, както и със събраните по делото писмени и веществени доказателства.

Основните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба и допълнението към нея са, че присъдата е неправилна, тъй като е необоснована, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че съдът не е взел всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, както и че не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона т.е. вътрешното съдийско убеждение е опорочено.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, присъдата е явно необоснована, когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от съда за установени или когато събраните доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността да се направи извода, че те са настъпили.

В разглеждания случай присъдата е обоснована, тъй като фактическите положения, приети за установени от основния съд, се подкрепят от доказателствата по делото.

4

В мотивите на атакуваната присъда първостепенният съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо показанията на свидетеля Д. П. П., части от свидетелските показания на О. А.

О. и Д. И. И., показанията на свидетеля А. О. Н., дадени на досъдебното производство, както и свидетелските показания на Н. К. Г.ева и И. А. О. и обясненията на подсъдимия са изключени от доказателствената съвкупност.

Неоснователно е и оплакването, че обективната истина по делото не е разкрита.

По начало, за да е нарушен принципът на разкриване на обективната истина, следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата, при наличие на съществени противоречия в тях. Основно задължение на съда е да изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца.

По конкретното дело правните изводи на решаващия съд имат за основа доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и член 107 НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.

Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е гаранция за правилността на възприетата фактология, респективно – за верността на правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната взаимна връзка и обусловеност – основният съд е обсъдил защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства. Контролираният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е предписан в тази правна норма.

Неоснователно е и оплакването, че в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

Основният съд е направил цялостна и обоснована преценка на доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения във връзка със събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за 5 да изгради изводите си за вината на подсъдимия и за авторството на престъплението, съдът се е позовал на техния действителен смисъл.

Обстоятелството, че подсъдимият отрича да е извършил деянието, а основният свидетел е пострадалия, не е пренебрегнато, а решението на съда да се довери на свидетелските му показания, подкрепящи обвинителната теза, е основано на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да отрича авторството на престъплението или да дава обяснения, каквито намери с оглед на приетата от него защитна позиция, но когато тази позиция се опровергава по един несъмнен начин – както това е в разглеждания случай, от събраните гласни и писмени доказателства и от приетите заключения на вещите лица, не може да се приеме, че е нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно авторството на деянието.

Правилността на вътрешното убеждение на съда има две страни – формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е правилно, когато при неговото изграждане са спазени съответните процесуални правила /изследвани са всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са неоснователно игнорирани, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви/. В разглеждания случай посочените процесуални изисквания са спазени. Поради това не е нарушение на принципа на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение.

Извършеното престъпление и неговото авторство са доказани по несъмнен начин от свидетелските показания на О. А. О., А. О. Н., Д. И. И. и Г.

А. Г.ев – в посочените от основния съд части, както и от заключението на вещото лице д-р С. Д. К.. Показанията на изброените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, поради което правилно са приети с доверие от решаващия съд. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност – решение № 156 от 07.06.1995 г. по н. д. № 562/94 г., І н. о.