Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1281 от 14.10.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 1413/2021
Вид
Решение № 1281
Подписан
14.10.2021
Състав
КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, МАРИЯНА ПЕНЧЕВА БАХЧЕВАН, ЕВЕЛИНА ИВАНОВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2021 г., гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

VІ-ти касационен състав, в публично заседание на 30.09. 2021 г.,в състав :

Председател

: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова

Марияна Бахчеван при секретаря Елена Воденичарова с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Кипров касационно дело № 1413 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б.Е.И., против решение № 260627/20.05.2021 г. по НАХД № 4674/2020 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0000851/9.10.2020 г., като наложената глоба е намалена от 2600 лв. на 1000 лв. С развити в жалбата доводи за неправилно извършена от въззивния съд преценка на представените от И. писмени доказателства и за неконстатиране на допуснатите от наказващия орган процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП , се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от касатора И..

Ответникът Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна , чрез представеният писмен отговор на касационната жалба изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 2600 лв. за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3 ,б. “а“ от Наредба № 11/3.07.2001 г. на МРРБ, а именно : затова, че на 14.07.2020 г. около 13.46 ч. в област Варна, републикански път ІІ-29 гр. Добрич – гр. Варна, 1 км. след разклона за с. Изворско, посока гр.

Варна, управлява влекач марка „Волво“ от кат. N3 с рег. № **, с прикачено ремарке от кат. 04 с рег. № **, представляващи съчленено ППС състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 55 525 кг. , измерена с електронна везна сер.

№ **, която надвишава нормите за допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 15525 кг.

За да измени обжалваното НП, районният съд е приел за недоказани твърденията на въззивника за извършени нарушения при осъществяване на измерването, включително техническите правила и нормативните разпоредби за извършването му , но отчитайки като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП е първо такова за И. е изменил НП намалявайки размера на глобата от 2600 лв. на 1000 лв.

Касационният съд намира, че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Фактите по делото са установени от въззивния съд в съответствие със събраните доказателства – представените от И. товарителница серия А №15 от 14.07.2020 г. и пътна /прехвърлителна/ разписка №11/14.07.2020 г. правилно са преценени като ирелевантни, тъй като в качеството си на частни документи те не притежават обвързваща въззивния съд материална доказателствена сила по отношение на спорния факт за масата на процесното ППС, в който смисъл същите не са в състояние да оборят показанията на ползваната от контролните органи ел. везна. Правилно не е кредитирана и представената от И. кантарна бележка № 771773/15.07.2020 г. , тъй като тя не е относима към датата на деянието, която е 14.07.2020 год. При липсата на други посочени от наказаното лице доказателства и събраните такива относно техническата изправност на измервателния уред, то недоказани остават наведените от И. във въззивното производство и възпроизведени в настоящото касационно производство твърдения за неправилно използване на ел. везна от страна на контролните органи. Във връзка с последното, касационният съд намира, че фактите относно масата на ППС са установени от въззивния съд при правилно приложение на процесуалния закон.

Към установеният факт за управление на ППС с маса от 55 525 кг., ВРС правилно е приложил материалния закон възприемайки дадената с обжалваното НП правна квалификация за осъществен състав на адм. нарушение по чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – при безспорния факт за вида на ППС / МПС с две оси и полуремарке с три оси/ , управлението му с маса от 55 525 кг. , която надвишава с 15 525 кг. регламентираната с чл.6, ал.1, т.3 б. “а“ от Наредба №11 /3.07.2001 г. на МРРБ допустима максимална маса от 40 тона , обективира виновно, включително и по непредпазливост неизпълнение от страна на водача на задължението му по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, поради което осъществява както от обективна , така и от субективна страна посоченият в НП състав на адм. нарушение. Наложената с изменението на НП глоба от 1000 лв. е в рамките на предвиденият със санкционната норма размер на адм. наказание, който в конкретният случай не подлежи на преценка от страна на касационния съд, тъй като с касационната жалба не е заявено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а явната несправедливост на наказанието не подлежи на служебна проверка съгласно чл.218 от АПК.

Що се касае до формата на АУАН и НП, то видно от тяхното съдържание същите напълно съответстват на изискванията съответно на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което и тези оплаквания на касатора са несъстоятелни.

По тези съображения касационния съд намира, че като е изменил обжалваното НП, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход от делото, претенцията на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна , тъй като в касационния процес няма осъществено процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт - писменият отговор на касационниата жалба е подписан от директора на РД „АА“-Варна Пламен Цолчовски.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260627/20.05.2021 г. по

НАХД № 4674/2020 г. по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ

: