Решение № 1149 от 16.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Първанова

Членове:

Г. И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501925 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на К. Н. В. /чрез адв. К. Д. от АК-Ловеч/ насочена против Решение 13 от 19.02.2023 г. по т.д.

119/2022 г. по описа а Врачанския окръжен съд (ВрОС), с което по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на В. в размер на 1000 /хиляда/ лева, причинени във връзка с ПТП, реализирано на 07.08.2019 г. в гр. Враца. Исковата претенция е отхвърлена до пълния претендиран исков размер от 50 000 лв. Съдът се е разпоредил и с отговорността за такси и разноски по правилата на чл. 78 ГПК, като решението е изменено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и е определено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на процесуалния представител на ищеца.

Във въззивната жалба на физическите лица се развиват оплаквания по приложението на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че разпоредбата е приложена неправилно от окръжния съд. Присъденото обезщетение било твърде занижено и не отговаря на критерия за „справедливост”, посочен в тази норма. Настоява се, че болките и страданията следвало да се обезщетят със сумата от 25 000 лв., като се иска от САС да го увеличи до този размер ведно със законните последици от това-присъждане на мораторна лихва и допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗА.

В писмения отговор на „Лев Инс” АД по чл. 263 ГПК се счита, че решението на ВрОС е правилно и следва да се потвърди. Търси се юрисконсултско възнаграждение за 1 втората инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.

При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на Врачанския окръжен съд е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Апелативният съд намира, че съобразно оплакванията във въззивната жалба, както и обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва само частично от пострадалия, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори и относно вината на водача на процесния автомобил, както и за механизма на процесното ПТП, вкл. и за това, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД с всичките елемнти от фактическия състав.

Има спор само относно това какви вреди е претърпял К. В. от процесното ПТП и какво следва да е справедливото обезщетение за търпените от нето болки и страдания:

От представената по делото медицинска документация се установява, че в деня на ПТП - на 07.08.2019 г. в 13:10 ч. на К. Н. В. е извършен преглед в КДБ/СО, гр.Враца, за което е издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 008638/07.08.2019 г., с диагноза: друга травма на поясния отдел на гръбначния мозък; отразено е, че е травма при ПТП; бил е контактен, адекватен, на самоход; имал охлузвания в областта на кръста; болка при натиск и движения; везикуларно дишане; ритмична сърдечна дейност; назначено му е рентгенографско изследване на поясните прешлени. Видно от ксерокопие на Амбулаторен лист № 008143/14.08.2019 г., 15:10 ч., издаден от д-р Ю. Й., на К. Н. В. е поставена диагноза: множествени счупвания на ребра; счупване на ключица; мозъчно сътресение; отразено е в анамнезата: претърпял ПТП; оплаква се от виене на свят, позиви за повръщане, гадене, главоболие, силни болки в дясна гръдна половина и дясна ключица; отразено в обективно състояние: умерено увредено общо състояние, унесен, сънлив, дезориентиран; симетричен гръден кош с болезненост при опипване в областта на 6-то - 7- мо - 8-мо ребро в дясно; хематом с размери 12-15 см.; отслабено везикуларно дишане без хрипонаходка; РСД (ритмична сърдечна дейност) глухи тонове; АН 120/80; Корем - б.о.; Крайници деформирана болезнена дясна ключица; в терапията е отразено: имобилизация, Манитол 0,500 л. и леглови режим 7 дни. В ксерокопие на резултат от рентгенологично изследване от 13.08.2019 г. от МБАЛ гр. Червен бряг, подписан от д-р Пашов е отразено: пукване на 6, 7 и 8 десни ребра и пукване на дясна ключица.

В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице д-р Г. К. пояснява, че в момента на прегледа в Спешно отделение, както е отбелязано в листа за преглед на пациент, ищецът е бил контактен, адекватен, ориентиран и се е оплаквал от болки в поясната област, за което е назначена рентгенография на поясни прешлени, от която е установено, че няма 2 травматични изменения. Според вещото лице при счупване на три ребра обикновено има болка, която се появява в самия момент на счупването, както и след това; при настъпването на фрактурата на ключицата веднага се стига до деформация, което е видимо, не може да има фрактура без дислокация на ключицата, а при мозъчно сътресение симптомите се появяват в първите минути - световъртеж, гадене, главоболие, липса на спомен. Ищецът е потърсил медицинска помощ едва на шестия ден в болница в гр. Червен бряг (макар че има и по-близки болници със специалисти), където е прегледан от общопрактикуващ лекар, който е поставил диагнози - комоцио, спукване на ребра и ключица, след направена рентгенова снимка, която не е представена в документацията. Според вещото лице, ако пострадалият действително е имал такава травма, обикновено се налага консулт с хирург, който обикновено хоспитализира пациента, както и при симптомите на мозъчното сътресение, които са описани като симптоми на тежко мозъчно сътресение, свързано с гадене, повръщане, дезориентираност - обикновено при такова състояние се налага хоспитализация, защото при тези симптоми е налице състояние, което застрашава живота и здравето на пациента. Претендираните увреждания са могли да бъдат установени веднага след настъпилото ПТП, тъй като задължително в Спешно отделение се прави рентгенография на тази област, в която има оплаквания от болка. Вещото лице е категорично, че при наличие единствено на амбулаторен лист от общопрактикуващ лекар и разчитане на снимка, без снимка - нито на магнитен носител, нито на фолио, не може да се приеме, че посочените в амбулаторния лист увреждания са свързани с процесното ПТП.

Според вещото лице при фрактура болката започва незабавно от момента на травмата, а при прегледа на ищеца в Спешно отделение няма данни да е имал оплаквания в ключицата и в ребрата; няма как болката от три спукани ребра да е по- малка от болката в поясната област, тъй като първата е свързана с всяко едно дихателно движение, като при кихане и кашляне се усилва. Вещото лице изясни също, че за да има счупване на три ребра, ударът обикновено трябва да е отзад, а за да има счупване на ключица, ударът трябва да е странично. Вещото лице пояснява също, че заключението за наличие на травма се прави въз основа на медицинската документация, а в случая не е представена рентгенография, а единствено лист с печат, на което е поставена някаква диагноза; ищецът не е прегледан от специалист, а от личен лекар, който не е компетентен да поставя диагнози в областта на травматологията и хирургията. Наред с това, според вещото лице, при описаните в амбулаторния лист силни болки, ищецът е могъл да потърси медицинска помощ още на другия ден след ПТП, а той е потърсил медицинска помощ едва след 6 дни. Вещото лице изясни също, че при поставен предпазен колан, при ПТП има охлузвания и посинявания,причинени от самия колан в областта на корема или в областта на рамото, но такива коланни травми върху ищеца няма описани в медицинската документация.

По делото във ВрОС е назначена и допълнителна експертиза от вещо лицерентгенолог. Този експерт - д-р И. М. Я. - е заявил, че се е запознал с приложената по делото медицинска документация и е установил, че липсват каквито и да са рентгенови снимки (нито на веществен, нито на дигитален носител) и данни за образни изследвания, при което обективно не е в състояние да отговори на поставените му задачи. Вещото лице 3 заявява също, че дори и да се опита да отговори на поставените му задачи без да е изследвало рентгенови снимки или други образни изследвания, това би било в драстично противоречие с добрата медицинска практика и клиничните стандарти по образна диагностика. Същото заявява готовност да изпълни поставените му задачи след представяне на необходимите образни изследвания - рентгенови снимки и/или CD дигитални носители на информация. В противен случай обективно е в невъзможност да изпълни задачите.

Ищцовата страна обаче не е представила такива изходни данни за извършване на подобно заключение.

При тези доказателства, въззивната инстанция също намира, че не се доказва причинно-следствената връзка между твърдените от ищеца увреди – счупвания, пуквания, фисури с установените по делото. Съдът кредитира заключението на в.л. д-р К., че при счупване на три ребра обикновено има болка, която се появява в самия момент на счупването, както и след това, като болката е свързана с всяко едно дихателно движение, като при кихане и кашляне се усилва; при фрактура на ключицата веднага се стига до деформация, което е видимо, не може да има фрактура без дислокация на ключицата и болката започва незабавно от момента на травмата, а при мозъчно сътресение симптомите се появяват в първите минути - световъртеж, гадене, главоболие, липса на спомен. Такива оплаквания, ищецът не е имал в деня на ПТП при извършения му преглед в Спешното отделение, а също и обективното му състояние не е било такова; в противен случай претендираните увреждания са щели да бъдат установени веднага от медиците в Спешното отделение.

На следващо място, амбулаторният лист и рентгенологичното изследване на ищеца са направени 6 дни след ПТП, като е налице и несъответствие между описаното в обективното състояние на амбулаторния лист, а именно деформация на дясна ключица, и рентгенологична диагноза пукване на същата, при което не се наблюдава никаква деформация, тъй като не е засегнат периоста на костта и не е налице дислокация (разместване на фрагментите), което да доведе до такава деформация. Според вещото лице такова пукване е характерно за детската възраст и не е възможно да има при възрастен човек, какъвто е ищеца. Наред с това посочените диагнози - комоцио, спукване на ребра и ключица, са поставени от общопрактикуващ лекар, който не е компетентен да поставя диагнози в областта на травматология и хирургия.

На трето място, в посочения амбулаторен лист е описано състояние на току-що претърпяно тежко мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, което застрашава живота и здравето на пациента и налага спешна хоспитализация в хирургично или неврологично отделение за проследяване и лечение, а такова не е предприето по отношение на ищеца.

Доказани по делото вреди се явяват единствено охлузванията в областта на пояса.

4

Болките и страданията, които са причинили не заслужават репариране със сума, по-голяма от 1000 лв., в какъвто смисъл са и разсъжденията на ВрОС.

Доводите във въззивната жалба за допускане на процесуални нарушения от съда и неправилно процедиране по отношение медицинските документи от МБАЛ-Червен бряг, издадени шест дни след ПТП, не се споделят. Съдът има право на преценка на тези документи, дали ги кредитира като писмени доказателства или не, както и да преценява и анализира взаимовръзката им с останалите доказателства по делото. В този смисъл, разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК не се явяват нарушени, както се счита от процесуалния представител на въззивника. Твърдените увреждания, които са посочени от личния лекар от болницата в Червен бряг не кореспондират нито с първичната медицинска документация, издадена непосредствено след инцидента, нито с данни за проведено впоследствие лечение на подобни увреди. Ищецът е този, който следва да докаже по правилата на ГПК конкретните увреждания на телесното му здраве и болките и страданията, които е търпял от това.