Решение № 596 от 07.10.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Разград, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330100562 по описа за 2024 година и съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС .

С искова молба от Х. Х. Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: село ***, община Разград, област Разград, ***, чрез процесуалния и представител, съдебен адрес: град Разград, ***, ет. 1, офис 3, против ОБЩИНА РАЗГРАД, с която си моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик само на 2456,00 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор имот *** (шестдесет и две хиляди осемдесет и девет точка, тридесет и четири точка, четиридесет и девет) , в село ***, община Разград, област Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2007 година на Изпълнителен директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягаща поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: село *** местност „СТАРИ БЪЛГАРСКИ ГРОБ”, площ: 43 836 (четиридесет и три хиляди осемстотин тридесет и шест) квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5 (пета), предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 034041, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, която реална част е оцветена в жълт цвят на скицата, приложена към исковата молба, придобити въз основа на давностно владение. Претендира направените разноски по делото.

Ищцата сочи, че е собственик на процесните части, а именно 2456,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор имот ***. Твърди се, че тази реална част от имота има от родителите си Х.М.М. и Ю.С.М., които ги притежавали от петдесетте години на миналия век. Сочи, че родителите и са 1 ползвали и владели имота до 1970 година, когато и направили дарение без изготвяне на нотариален акт за този акт на дарение. Сочи, че повече от петдесет години владее и ползва тази част от имота, а именно в близост до регулационната линия на село ***. Другите наследниците на Х.М.М. и Ю.С.М. никога не са имали претенции за имота. Сочи че е, придобила имота на основание дарение и давност, поради владение от 1970 година до настоящият момент, без да е била лишавана от владението на същия. Твърди, че е упражнявала непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене повече от десет години до датата на предявяване на исковата молба в съда. Притежаваната част от имота на място била обособена като самостоятелен, оградена със телена мрежа с входно врата порта. В имота имало изграден навес с тоалетна, който се захранвал със слънчеви панели. Твърди, че през годините постоянно са обработвали имота, чрез сеене на различни земеделски култури. Към настоящия момент имота се ползвал за пчелин. Сочи, че владението на този имот никога не им е било отнемано или той да е бил включван в блоковете на ТКЗС, не е бил одържавяван и не е бил част от ТКЗС. Сочи, че към настоящия момент имотът е със статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, записан като собственост на Община Разград. Така обосновава правен интерес от предявяване на иска.

В осигуреното право на отговор ответникът Община Разград изразява становище за неоснователност и моли за отхвърляне на предявения иск.

Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот, тъй като попада в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които са предадени на Община Разград.

Определянето им като незаявена собственост е извършено от специална комисия, назначена съобразно чл. 19, ал. 2 от закона, определени като собственост на ответника съгласно решение на ПК по чл. 17 от закона № 143Р от 01.08.1995 г., издаден от ПК – Разград. Сочи се, че ответника не е актувал имота, а посоченото според ответника не е необходимо, тъй като няма правопораждащо действие. Ответникът твърди, че стопанисва имота. Изтъква се още, че независимо от твърденията си ищцата не представя никакъв документ за собственост, от който да е видно, че е собственик. Сочи се, че доводите са дарение са необосновани, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Отделно се твърди, че липсват доказателства за твърденията за непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното на л. 10 удостоверение се установява, че ищцата е наследник – дъщеря на починалия на 13.09.1999 г. Х.М.М..

От приложеното удостоверение на л. 12 се установява, че ищцата е наследник – дъщеря на починалата на 23.01.1994 г. Ю.С.М..

От приложения акт на л. 63 се установява, че Х.М.М. и Ю.С.М. са сключили граждански брак на 15.02.1941 г.

Свид. Е. Х., която живее в населеното място от раждането и, ищцата има ясак в селото. Свидетелката помагала на ищцата. Ясакът бил около два декара и половина, ограден. Намирал се в близост до старо гробище. В момента имало навес, фургон и пчелни кошери (от три години). Преди това семейството сеело царевица и люцерна. Имотът ищцата наследила от баща си през 1989 г., но имотът и бил дарен от баща и през 1971 – 1972 г. Никога не е бил част от блоковете на ТКЗС. Никой друг не е имал претенции.

2

Според свид. М.С., която живее в населеното място от 47 години и заедно работи с ищцата, последната притежава ясак. Свидетелката е ходила да помага в селскостопанската работа – да копае царевица. Сега там имало навес 17 бр. пчелни кошери. Имотът се намирал в непосредствена близост до старите български гробища. Мястото било с размери около два декара и половина. Ищцата имала имота от баща си, когото изгледала, а той и го дарил.

Само ищцата работила имота. Никога имотът не и бил отнеман, никой нямал претенции към имот. Никога не е бил част от блоковете на ТКЗС.

Според заключението по назначената от съда съдебно-техническа експертиза имот с идентификатор № *** е образуван след извършена делба на бившия имот с идентификатор № *** в изпълнение Решение № 402 от 03.12.2018 г. на Районен съд - Разград по Гражданско дело № 664/2018 г. Имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с.

*** е извън границите на урбанизираната територия на селото. Същият е бил извън границите на предходния план за регулация на с. ***, одобрен със Заповед № 51/1932 г. и е извън границите на настоящия план за регулация на селото, одобрен със Заповед № 338/1974 г., т.е никога не се е намирал в границите на урбанизираната територия. Имот с идентификатор № *** е отразен в кадастралната карта на с. *** с начин на трайно ползване „лозови насаждения“ като „Земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. По силата на закон имотът е собственост на община Разград. Сочи се, че ищцата по настоящото дело владее реално част от територията на имот с идентификатор № *** в размер на 2456,00 кв. м., чиито граници са изобразил върху приложената към заключението си скица-проект (с очертания в червено и оцветена в жълт цвят). За частта от територията на имот с идентификатор № *** в размер на 2456,00 кв. м., която се владее от ищеца, вещото лице не е установило наличие на записвания на собственици и/или данни за одържавяване. Частта, която владее ищцата, както и всички съседни на нея поземлени имоти “в съществуващи стари реални граници“, разположени в настоящия момент на територията на имот с идентификатор № *** никога не са попадали физически в блокове на ТКЗС, ДЗС и други подобни.

Няма данни имотът да е бил одържавяван, както и да е бил предоставян за ползване по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на МС. Към заключението е приложена комбинирана скица, върху която е изобразено местоположението на процесния имот спрямо имот с № ***.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право. В случая ответникът твърди, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и в негова тежест е да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Община Разград не е представила такива доказателства. Напротив, от заключението на СТЕ се установява, че имотът никога не е включван в блокове на ТКЗС или ДЗС.

Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че не всички 3 земи, намиращи се извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, могат да се позоват на придобивна давност в хода на съдебния процес. За тези земи не съществува забраната на чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) – чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче, няма пречка за приложение на придобивната давност. В този смисъл са Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. №1403/2010 г. на ВКС, I г.о., и всички неизчерпателно изброени в него решения на ВКС, Определение № 255/19.01.2024 г. по гр.д. № 1217/2023 г.на ВКС, II г.о. и други. В случая липсват доказателства, че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни да е бил отнет, да е бил част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение не са подлежали на възстановяване и затова не могат да станат общинска собственост.

В настоящия случай от писмените и гласни доказателства по делото се установява, че ищцата владее част от процесния имот имота непрекъснато от 1972 г., евентуално след смъртта на наследодателите си, т.е. в продължение на повече от десет години. Тя е демонстрирала това владение по отношение на всички. Това владение не е било оспорвано от трети лица. Ищцата е придобила фактическа власт от предходните владелци. Ето защо съдът приема, че същата е придобила право на собственост по отношение на процесната част от имота въз основа на давностно владение – чрез необезпокоявано и явно 10-годишно упражняване на фактическа власт. Тя е демонстрирала това владение по отношение на всички. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съответно не може да стане общинска собственост (т.е. не е налице вещнопрехвърлително действие). Следователно претендираната части от процесния имот е била част от гражданския оборот и по отношение на тази част придобивната давност е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в съответствие с т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС ищцата е станала собственик на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността, упражнявайки фактическата власт вече повече от 10 години с намерение за 4 своене. Никой не е оспорвал правата на ищцата, а преди това и на нейните праводадатели, т.е. владението е осъществявано явно, трайно и несъмнено.

Разпечатката съдържа 28 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc92c547-63d8-4ed8-9346-6f6cf9917ff5