Определение № 615 от 09.08.2025, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Силистра, 09.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. В.ева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500363 по описа за 2025 година Производство по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД против разпореждане № 925/04.07.2025г. по гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан, с което се отхвърля искането на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД за допълване на Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в частта на разноските.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна, като бъда определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на колегията. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че посочената разпоредба е неприложима за юридически лица, доколкото в същата разпоредба не е указано, че същата се отнася само до физически лица.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан е издадена Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в полза на заявителя АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД срещу длъжника В. П. К.. Присъдени са претендираните разноски в полза на Адвокатска колегия - Благоевград с Решение № 9 5/19.12.2024 г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - Благоевград, Трети състав, по дисциплинарно дело № 5/2024 г. – 2 133,98 лв. (две хиляди сто тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки); 2. държавна такса – 42,70 лв. (четиридесет и два лева и седемдесет стотинки).

От заявителя е подадена молба вх. № 3190/04.07.2025 г. с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка/допълване на заповедта, състояща се в непроизнасяне по направеното със заявлението му искане за присъждане на разноски в полза на АК-Благоевград, а именно: адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с което е постановено обжалваното понастоящем 1 разпореждане, с което съдът квалифицирал искането по чл. 248 от ГПК за допълване на заповедта за разноските и отказал присъждането им.

Съгласно разрешението, дадено в т. 7 от ТР № 4/ 2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК по приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно- т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

С оглед горното, от съществено значение е да се направи преценка дали в случая се касае за искане за изменение или допълване на заповедта, в частта на разноските, доколкото не е налице хипотеза на чл.247 ГПК.

Съставът намира, че необходимост от допълване на заповедта, в частта за разноските, по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е налице само когато произнасяне по искането за присъждане на разноски липсва изцяло.

Единствено тогава компетентен да се произнесе по искането би бил заповедният съд. В хипотеза, при която съдът се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разноски, но е присъдил само част от разноските, включително когато са присъдени разноски, представляващи заплатена държавна такса, но не е присъдил адвокатско възнаграждение /какъвто е настоящия случай/, заявителят разполага с изрично уредената в чл.

413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Наличието на специален ред категорично изключва допустимостта на искане за коригиране от страна на заповедния съд на вече определен размер на разноски в издадена заповед /т.7 на ТР №4/2013г. на ОСГТК, т.8 на ТР 6/2012г. на ОСГТК, Определение № 603/29.10.2014г. по ч.гр.д. №5436/2014г. на ВКС, Определение № 546/16.10.2015 г. по ч.т.д. № 2014/2015г. на ВКС /.

В случая съдът приема, че ТнРС е бил сезиран с искане за изменение на заповедта, в частта на разноските и е следвало да се предприеме действие по администриране на молбата като частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК, съобразно разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д.

№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Като се е произнесъл по така направеното искане на заявителя по същество ТнРС е постановил недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 925/04.07.2025г. по гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан, с което се отхвърля искането на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД за допълване на Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в частта на разноските.

ВРЪЩА делото на РС – Тутракан за администриране на молбата като частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК, съобразно разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати за сведение на заявителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Силистра, 09.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Теодора В. В.ева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20253400500363 по описа за 2025 година Производство по реда на гл.ХХІ , чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД против разпореждане № 925/04.07.2025г. по гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан, с което се отхвърля искането на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД за допълване на Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в частта на разноските.

В частната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна, като бъда определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на колегията. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че посочената разпоредба е неприложима за юридически лица, доколкото в същата разпоредба не е указано, че същата се отнася само до физически лица.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан е издадена Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в полза на заявителя АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД срещу длъжника В. П. К.. Присъдени са претендираните разноски в полза на Адвокатска колегия - Благоевград с Решение № 9 5/19.12.2024 г. на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия - Благоевград, Трети състав, по дисциплинарно дело № 5/2024 г. – 2 133,98 лв. (две хиляди сто тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки); 2. държавна такса – 42,70 лв. (четиридесет и два лева и седемдесет стотинки).

От заявителя е подадена молба вх. № 3190/04.07.2025 г. с искане да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка/допълване на заповедта, състояща се в непроизнасяне по направеното със заявлението му искане за присъждане на разноски в полза на АК-Благоевград, а именно: адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с което е постановено обжалваното понастоящем 1 разпореждане, с което съдът квалифицирал искането по чл. 248 от ГПК за допълване на заповедта за разноските и отказал присъждането им.

Съгласно разрешението, дадено в т. 7 от ТР № 4/ 2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК по приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно- т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

С оглед горното, от съществено значение е да се направи преценка дали в случая се касае за искане за изменение или допълване на заповедта, в частта на разноските, доколкото не е налице хипотеза на чл.247 ГПК.

Съставът намира, че необходимост от допълване на заповедта, в частта за разноските, по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е налице само когато произнасяне по искането за присъждане на разноски липсва изцяло.

Единствено тогава компетентен да се произнесе по искането би бил заповедният съд. В хипотеза, при която съдът се е произнесъл по направеното от страната искане за присъждане на разноски, но е присъдил само част от разноските, включително когато са присъдени разноски, представляващи заплатена държавна такса, но не е присъдил адвокатско възнаграждение /какъвто е настоящия случай/, заявителят разполага с изрично уредената в чл.

413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Наличието на специален ред категорично изключва допустимостта на искане за коригиране от страна на заповедния съд на вече определен размер на разноски в издадена заповед /т.7 на ТР №4/2013г. на ОСГТК, т.8 на ТР 6/2012г. на ОСГТК, Определение № 603/29.10.2014г. по ч.гр.д. №5436/2014г. на ВКС, Определение № 546/16.10.2015 г. по ч.т.д. № 2014/2015г. на ВКС /.

В случая съдът приема, че ТнРС е бил сезиран с искане за изменение на заповедта, в частта на разноските и е следвало да се предприеме действие по администриране на молбата като частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК, съобразно разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д.

№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Като се е произнесъл по така направеното искане на заявителя по същество ТнРС е постановил недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 925/04.07.2025г. по гр.д. 453/2025г. на РС- Тутракан, с което се отхвърля искането на АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ – БЛАГОЕВГРАД за допълване на Заповед за изпълнение 175/02.07.2025 г. в частта на разноските.

ВРЪЩА делото на РС – Тутракан за администриране на молбата като частна жалба по чл.413, ал.1 от ГПК, съобразно разясненията по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати за сведение на заявителя.