Решение № 260025 от 22.01.2021, Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260025 22.01.2021г. гр.Несебър

В ИМЕТО НА

НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

М.Б.Г.

Секретар: Диана Каравасилева като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г. гражданско дело № 1186/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от М.Х.Т. с ЕГН **********,*** / чрез адв.Г.М. ***/ против Д.А.М. с

ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК. В исковата молба се сочи, че ответникът е син на А.Д.М., ЕГН **********.

Последният е починал, като приживе бил страна по касационно гр.д. № 813/2010г. по описа на ВКС, по което с влязло в сила решение било е отменено въззивното решение и било постановено друго, с което съдът е признал за установено, че ищеца Т. дължи на А.Д.М. сумата общо в размер на 73 845 евро, явяващи се главници по два записа на заповед - единият от 28.02.2008г., а другият от 27.03.2008г., отделно и лихви за забава и законни лихви. Производството по делото било с правно основание чл.422 от ГПК, по повод подадено възражение срещу издадени по ч.гр.д. №43/2009г. по описа на РС-Несебър Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на горепосочените два броя записи на заповед. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №27/2009г. по описа на ЧСИ Делян Николов, като след смъртта на А.Д.М., ответникът Д.М. бил конституиран, като единствен взискател.

Ищецът сочи, че до издадените от него в полза на А.Д.М. записи на заповед се стигнало поради изпадането му във финансови затруднения във връзка с извършваната от него дейност на строителен предприемач. Първоначално се уговорили за паричен заем в размер на 13000 евро, за което подписал запис на заповед, с която се задължил да върне сумата от 13755 евро на 15.03.2008г., като разликата била лихва. След изтичането на срока останала невърната сумата от 2555 евро. На 27.03.2008г. ищецът сочи, че отново взел пари на заем от А.Д.М. в размер на 35 000 евро. Към главницата било добавено старото му задължение и така същата станала в общ размер от 37 555 евро. Съобразно уговорката ищецът следвало да върне тези пари за шест месеца, като уговорената за тях лихва била в размер на 10%. Ищецът твърди, че по настояване на А.Д.М. подписал втори запис на заповед за сумата от 60 090 евро, която сума включвала остатъка от главницата по първия запис на заповед, главницата по втория и начислените за шест месеца лихви от по 10% месечно. Този запис на заповед, заедно с първия следвало да бъде върнат на ищеца след заплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че ежемесечно заплащал сумата от 3 755 евро - лихви по отпуснатия заем, като след изтичане на посочения срок, върнал главница в размер на 12 555 евро, но поради затруднения отново изпаднал в забава. В разговор между близки на ищеца и А.Д.М. се твърди, че последният признал извършените плащания, разграничил дължимите лихви от главниците, като поискал връщане на 30 000 евро, с което щял да приеме, че задължението е погасено. Независимо от уговореното и от платените му до тогава пари обаче, заемодателят образувал производства по чл.417 от ГПК и по двата записа на заповед срещу ищеца.

Сочи се, че през

2012г., било образувано ДП № ЗМ-534/2012год. по описа на ОД МВР Бургас за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК, което било прекратено с постановление от 24.03.2016г., поради смъртта на А.М.. Твърди се, че в постановлението за прекратяване били описани множество деяния, в това число и описаното по-горе, което е прието, че съставлява престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Прекратяването на наказателното производството поради смъртта на А.М. е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че:

През месец февруари 2008г., А.Д.М. с ЕГН ********** е предоставил на ищеца заем в размер на 13 000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане, ведно с лихвите е обезпечено със запис на заповед от 28.02.2008г. за сумата от 13755 евро с падеж – 15-03.2008г. с издател М.Х.Т. с ЕГН ********** и На 27.03.2008г.,

А.Д.М. с ЕГН ********** отново е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%, което вземане ведно с лихвите за целия период е обезпечено с издаден от М.Х.Т. с ЕГН ********** запис на заповед за сумата от 60 090 евро, с падеж – 27.09.2008г., Като е извършил горните действия – кредитиране по занятие без съответното разрешение, каквото се изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Ищецът обосновава правния си интерес от установяване на извършеното от А.М. престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, с това, че евентуално положително решение ще му даде основание да поиска възобновяване на производството по касационно гр.д. № 813/2010г. по описа на ВКС по реда на чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. На свой ред възобновеното производство ще му даде възможност да се обследват и доказват всички възражения произтичащи от това, че записите на заповеди за издадени, като обезпечение на недължимо вземане, което произтича от извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК. Представя писмени доказателства.

Прави искане за изискване на ч.гр.д. №49/2009г. по описа на Районен съд Несебър. Моли съда да допусне до разпит трима свидетели при режим на довеждане, с чийто показания ще установяват изложените в исковата молба фактически твърдения.

Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.

131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответника Д.А.М., чрез процесуалния му представител – адв.М.Т. ***, с който излага възражения за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. В тази връзка ответникът на първо оспорва твърдението на ищеца, че процесните записи на заповед обезпечават договор за заем, както и че са били уговорени лихви. В подкрепа на това заявява, че самият ищец не само, че никога не е твърдял, че част от сумите са договорена лихва, но и категорично е възразявал, че изобщо има сключен договор за заем. На следващо място ответникът оспорва, като неверни твърденията на ищеца, че бил погасил по-голямата част от задължението си към А.М., като твърди, че до настоящият момент М.Т. не е правил каквито и да е плащания за погасяване на процесното задължение по записите на заповед. Отрича да е погасена сумата от 11 200 евро по първия запис на заповед, както и да са правени месечни вноски от 3755 евро, с които била погасена сума в размер на 12 555 евро по втория запис на заповед. Твърди, че не съществуват каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца и възразява същите да бъдат установявани с исканите от ищеца свидетели предвид забраната на чл.164 от ГПК. На последно място ответникът заявява, че соченото в исковата молба Постановление на прокуратурата за прекратяване на ДП № ЗМ-534/2012год. по описа на ОД МВР Бургас за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК, по никакъв начин не доказвало твърденията на ищеца за извършвана от А.М. лихварска дейност. Независимо от това, ответникът счита, че сочените в постановлението на ОП-Бургас фактически констатации били изцяло неверни и необосновани, а също и оскърбителни за наследниците на А.М., тъй като се базирали само на показанията на трима свидетели без да се разгледат и обсъдят каквито и да било писмени доказателства. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователин и да присъди на ответника заплатените по делото разноски. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели, с които ще установяват твърдяните в отговора факти. Молят да бъдат изискани данъчните декларации за 2000-2008г., от които да се установи с какви доходи е разполагал ищеца М.Т. и можел ли е да погасява твърдените в исковата молба месечни вноски. Възразяват за допускане до разпит на поисканите от страна на ищеца свидетели на основание чл.164 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът не се явява. Явява се процесуалният му представител, който поддържа исковата молба от името на доверителя си. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Ответникът А.М. се явява в съдебно заседание лично и с процесуалните си представители, които поддържат подадения писмен отговор на исковата молба. Ангажират гласни доказателства. Пледират за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представянето по делото влязло в сила Решение № 108 от 22.07.2011г., постановено по гр.д. № 813/2010г. по описа на ВКС, се установява, че е отменено изцяло въззивното решение от 10.03.2010г. по гр.д. № 15/2010г. на Апелативен съд – гр.Бургас и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 16.11.2009г. по гр.д. № 331/2009г. на Окръжен съд – гр.Бургас и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на длъжника М.Х.Т. ***, че дължи на ищеца А.Д.М. *** по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 43/2009г. на РС-гр.Несебър общо сумата от 73 845 евро /седемдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и пет евро/, за която М.Х.Т. *** е издал запис на заповед от 28.02.2008г. за сумата от 13755 евро, с падеж – 15.03.2009г. и Запис на заповед от 27.03.2008г. за сумата от 60090 евро, с падеж – 27.09.2008г., мораторна лихва, възлизаща общо на 4769,37 евро, както и законна лихва върху главницата от 73845 евро, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 02.02.2009г. С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът е осъдил М.Х.Т. *** да заплати на А.Д.М. *** сумата от 19 327 лева /деветнадесет хиляди триста двадесет и седем лева/ съдебни разноски за всички инстанции. За да постанови решение в този смисъл, ВКС е приел, че двата процесни записи на заповед с оглед разпоредбата на чл.535 от ТЗ са редовни от външна страна, сочените менителнични ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно изпълнително основание. С оглед на това, касационната инстанция е счела, че проверката на вземането, предмет на процесните записи на заповед следва да бъде ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични възражение /л.20-22 вкл./.

С договор за цесия от 04.03.2015г. /л.26/, А.Д.М. е прехвърлил възмездно на ищеца Д.А.М. всичките си вземания към ответника М.Х.Т., възлизащи общо в размер на 73 845 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.02.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4588,57 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 12.02.2009г. по ч.гр.д. № 43/2009г. по описа на Районен съд – гр.Несебър /л.23/.

С влязло в сила

Постановление от 24.03.2016г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Бургас, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-534/2012г. по описа на ОД на МВр-Бургас, водени срещу Виновното лице за престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради настъпила смърт на дееца. Видно от мотивите на същото, наблюдаващият прокурор, след като е обсъдил поотделно и в цялост събрания в хода на разследването доказателствен материал е направил извод, че през периода 2007г. – 2011г. в гр.Несебър, А.М. многократно е предоставял парични средства в заем на различни лица – Х.Х., Пенка Христова, Валентин Жеков, Р.Даутов, М.Т., Й.Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми. По този начин А.М. е реализирал значителни доходи, като същевременно си е гарантирал връщане на заетите суми, обезпечавайки вземането си с ипотека или запис на заповед. Установено било, че при забава, неплатената лихва преминавала към задължението по главницата, върху която се начислявала нова лихва.

Разпечатката съдържа 31 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc911ff8-2d54-42db-a953-04803ed188b4