Решение № 48 от 02.09.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велики Преслав, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. П.а при участието на секретаря Полина Д. Стефанова като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно дело № 20253610200150 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Л. Л. Л. с ЕГН **********, с адрес с.********* срещу Наказателно постановление №24-0323000410/17.06.2024 г., издадено от Началник РУ-В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и неправилно и необосновано прилагане на материалния закон, поради липса на субективна страна. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник. Поддържа жалбата, като доразвива изложеното в нея. Твърди, че дори и да се приеме, че има извършено нарушение, то същото е маловажно. Защитникът моли НП да бъде отменено изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН и в нарочна молба, излага становище, че НП е издадено от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна 1 следното: На 17.04.2024 г. около 11.40 часа в с.Драгоево, обл.Шумен по ул.“Стефан Стойчев“, до кръстовището с ул.“Васил Левски“ в посока към стадиона, жалбоподателят управлявал телескопичен товарач „Джон Диър“, модел 3215 с номер на рама Z03215X205795 и регистрационен номер *****, собственост на „Агрозах“ЕООД. На посочената датата и място полицейските служители от РУ-В.Преслав, единият от които св.М. С.. След като св.С. установил че управляваното от жалбоподателя МПС няма поставена регистрационна табела, уведомил колегите си за да изпратят екип от пътна полиция. На сигнала били изпратени свидетелите П. П. и Й. Д., служители при РУ-В.Преслав при ОД МВР-Шумен. При проверката водача представил единствено СУМПС, не носел и не знае къде са документите за управляваното от него МПС, заявил че не знаел дали има регистрационна табела, като предполага че същата е паднала по време на движение и че МПС-во е гарирано в „краварника“ в с.Драгоево. За установеното св. П. П. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На местопроизшествието биз изпратен и екип от разследващ полицай, специалист технически помощник, извършен било оглед на МПС, изготвени били и фотоснимки. С първото действие по разследването протокол за оглед на местопроизшествие на 17.04.2024 г. било образувано БП№118/24 г. по описа на РУ-В.Преслав за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С мотивираната резолюция №23-0323-М000019/18.04.2024г. Началника на РУВ.Преслав в ОД МВР Шумен на осн.чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН, поради образувано досъдебно производство. В хода на досъдебното производство била изготвена автотехническа експертиза, която установява вида, марката, модела, мощност на двигателя на МПС-во и че същото подлежи на регистрация по реда на ЗРКЗГТ. След направено запитване до ОД“Земеделие“- Шумен е установено, че процесното МПС е регистрирано по надлежния ред съгл.ЗРКЗГТ в ОДЗ-Шумен с регистрационен номер *****, собственост на „Агрозах“ЕООД. След прекратяване на образуваното досъдебно производство от ШРП ТОВ.Преслав с постановление от 08.05.2024 г. и връщане на преписката, било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.второ от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Показанията на разпитаните по делото свидетели полицейски служители са логични и безпротиворечиви, и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава пълна вяра.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

2

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

НП е издадено от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП.

При издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушение за неоснователни.

При издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Процедурата по чл. 40 от ЗАНН, по съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение формално е законосъобразно проведена, макар в случая наказателното постановление да е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 ЗАНН, тъй като въз основа на постановление на прокурор при ШРП ТО-В.Преслав е прекратено досъдебно производство по същия случай. Този прокурорски акт, ведно с материалите по прокурорската преписка е изпратен на административно-наказващия орган.

Следователно постановлението за прекратяване на досъдебно производство е акта, въз основа на който е образувано настоящото административно-наказателно производството, в който случай не са издава АУАН, макар де факто да е издаден и такъв, който се сочи, като основание за издаване на атакуваното НП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е предвидено административноказателното производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. В случая този шестмесечен срок към момента на издаване на обжалваното НП не е изтекъл, тъй като, както вече се посочи е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че " без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган ". Настоящият случай е точно такъв, защото с изпратеното на АНО постановление от 08.05.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура – Шумен, ТО-В.Преслав за прекратяване на досъдебно производство за престъпление от общ характер, поради което шестмесечния срок за издаването на НП на 17.06.2024 г. е спазен.

В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС, изложена в Решение № 239 от 25.10.2021 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 231/2021 г.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на 3 неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

При установената фактическа обстановка настоящият състав, счита че безспорно са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.

По делото се установи по безспорен начин, че към датата на деянието МПС, управлявано от жалбоподателя е било регистрирано по надлежния ред, но нямало поставена регистрационна табела на определеното за това място. Нарушението е описано пълно, точно и ясно в обжалваното НП, въз основа на установените в хода на ДП обстоятелства и доказателства, които са неразделна част от административнонаказателното производство.

Поради което изложените възражения за допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението и установяването му са неоснователни.

Деянието е осъществено и от субективна страна. Изводите направени в постановлението на прокурора са за липса на субективния елемент на престъпление по чл.345, ал.2 от НК, което е умишлено, като форма на вина, поради което са неотносими към повдигнатото обвинение за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата не само МПС, което е регистрирано по надлежен ред, но и с поставена регистрационна табела.

Водачът при управлението е следвало да се убеди, че МПС-во е било с поставена табела, което в настоящия случай не е направил. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от жалбопадотеля автомобил е без регистрационна табела, което се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност, доколкото същият не е носел документите на МПС, знаел е че същото е собственост на юридическо лице, след като е приел да го управлява, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми дали има поставена регистрационна табела. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери и да изиска да му бъдат предадени с МПС документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какъв е регистрационни му номер и дали има поставена регистрационна табела. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност.

Небрежността се нарича още "несъзнавана непредпазливост". При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал МПС чужда собственост. Всеки гражданин е длъжен да 4 познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в случая е имало достатъчно обстоятелства – нямало поставена регистрационна табела. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя няма поставена регистрационна табела, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност.

По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.